Незначителното прикритие, което осигуряваше колата, се неутрализираше от невъзможността да се движа накъдето и да било. Изключих фаровете, също и двигателя. Взех пистолета и отпуснах ръка плътно до крака си. Излязох от колата, затворих вратата и застанах под дъжда.
Фаровете на доджа ме осветяваха. Предната кола беше със загасени фарове. Никой не се появи. Чуваше се шумът от дъжда и от чистачките на доджа. Скоро откъм гората настъпи раздвижване. В следващия момент от тъмнината се появи Джон Делрой с още двама и застана в обсега на фаровете, така че да го виждам. Придружителите му застанаха от двете му страни. И двамата имаха пушки. Единият бе облечен в жълто яке, другият май не беше предвидил дъжда, пазеше го само шапка с емблемата на „Атланта Брейвс“, нахлупена ниско над ушите му. Униформи на „Секюрити Саут“ не се виждаха.
— Спенсър — рече Делрой.
— Делрой — отвърнах аз.
Шофьорът на доджа застана от дясната ми страна, а онзи от предната кола — отляво. С периферното си зрение ги огледах и се зарадвах, че не носеха пушки.
— Не се отказваш и това си е — рече Делрой.
— Нали затова получавам големите пари.
— Ти ли разби офиса в Атланта?
Усмихнах му се. Опитах се да се правя на загадъчен, но при тоя силен дъжд и в присъствието на петима въоръжени мъже май не ми се удаде.
Делрой сви рамене.
— Няма значение. Ела насам.
— За да ми кажеш кой уби Уолтър Клайв?
— Много добре знаеш кой го уби — отбеляза Делрой. — Ела насам.
— Няма да стане.
Той отново сви рамене. Изглеждаше напълно спокоен. Беше роден командир.
— Умри където пожелаеш.
Посочи с показалците на двете си ръце към мъжете, застанали от двете ми страни, и кимна веднъж. В този миг откъм гората зад Делрой изтрещя изстрел. Мъжът от дясната ми страна направи полукръг и пистолетът му издрънча върху настилката. Приклекнах до моята кола, опрях се удобно и стрелях в онзи отляво, целейки се някъде в средата на силуета. Човекът се преви на две и падна на земята, виещ от болка. Чух пистолетът му да се плъзва по скоростната лента. Поизправих се и опрях ръката си с пистолета на покрива на колата. Двамата с пушките тъкмо се извръщаха по посока на изстрела, когато откъм гората отново проехтя изстрел, който улучи единия и той политна към доджа. Другият, онзи с шапката, захвърли пушката и побягна на запад по банкета на магистралата. Делрой стоеше като закован. Дори не бе вдигнал пистолета си. Заобиколих колата и го издърпах от скованата му ръка. Той не оказа съпротива. Зад мен мъжът, когото бях прострелял, продължаваше да вика от болка. Ужасно неприятен звук. Но не можех да направя нито, пък и предпочитах да не съм аз пострадалият. Теди Сап се появи откъм гората в дълъг черен дъждобран и черна каубойска шапка и с пушка М1 в ръце.
— Нищо по-хубаво от доброто старо оръжие — отбелязах аз.
— Няма да се излагаме я — чух в отговор.
57
Намирах се при Бекър, по-точно в стаята за разпити на Окръжния полицейски участък на окръг Колумбия, и си приказвах с Джон Делрой и Пени Клайв.
Делрой бе скръстил ръце на очуканата дъбова маса, която го отделяше от Бекър. Пени седеше до него, кръстосала крака, отпуснала ръце в скута си, оставила малката си бяла сламена чантичка встрани върху бюрото на Бекър. Аз подпирах зелено боядисаната бетонна стена вляво от Бекър, възхищавайки се на изкусно изложеното на показ загоряло бедро на момичето.
— Благодаря, че наминахте — рече Бекър на Пени.
— Какво означава всичко това, Долтън? — поиска да знае тя.
— И ние това се опитваме да разберем. Мистър Спенсър твърди, че Делрой направил опит да го убие. Джон нищо не казва. Известно ми е, че работи за теб, тъй че предположих, че може да ни помогнеш.
— Следователно не съм арестувана — рече тя.
Произнесено много мило, просто за пояснение.
— Не, не. Просто се надявах да ни помогнеш да накараме мистър Делрой да обясни поведението си.
Делрой се извърна към Пени и рече кротко:
— Нужен ни е адвокат.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че трябва да ти доведа адвокат, Джон? — Очите й бяха широко отворени, изпълнени със съчувствие.
— И двамата се нуждаем от адвокат — отбеляза Делрой все така кротко, леко наблягайки на втората дума.
— Не смятам, че на мен ми е необходим адвокат, Джон — рече Пени.
Делрой кимна мълчаливо и не се обади повече. Бекър вдигна стола си на задните крака.
— Някой да иска кока-кола? — предложи той. — Кафе? Или чаша вода?
Никой не се отзова. Бекър кимна на себе си.
— Предполагам, няма да спориш с мен, Джон, ако ти кажа, че сме хванали задника ти на тясно. Извинявай за израза, Пени.
Делрой мълчеше.
— Не само мистър Спенсър, но и един уважаван бивш полицай на име Теди Сап е бил свидетел на опита ти да убиеш мистър Спенсър.
Пени се намръщи.
— Теди Сап е гаден педал — натърти Делрой.
— Което едва ли ще се отрази неблагоприятно на достоверността на свидетелските му показания — отвърна Бекър. — А теб май те очаква доста продължително време на топло.
Бекър се размърда на стола си, за да се намести по-удобно. Делрой си седеше неподвижно и продължаваше да мълчи. Стиснатите му една в друга ръце бяха спокойно отпуснати на масата.
— Искам да знам защо си се опитал да убиеш мистър Спенсър — продължи Бекър.
— Това обвинение ли е? — сепна се Делрой.
— Още не. Ти си служил в полицията. Знаеш, че при предявяване на обвинение трябва да ти прочетем правата и да ти дадем възможност да си вземеш адвокат, а адвокатът няма да допусне да изтървеш дори една дума, тъй че тогава едва ли ще можем двамата да измислим каквото и да било.
— Значи мога просто да стана и да си изляза оттук, така ли?
Бекър на свой ред забави отговора. Погледна ме. Аз се отлепих от стената, пристъпих една-две крачки и се подпрях на вратата. Бекър се усмихна.
— Можеш, естествено — едва сега отвърна той.
Делрой ме погледна, сетне погледна към Бекър и не направи никакво движение.
— Долтън — обади се Пени, — не разбирам аз какво правя тук.
— Надявахме се да накараш мистър Делрой да бъде откровен с нас — отвърна Бекър.
— Джон, аз наистина се надявам да бъдеш напълно откровен с шериф Бекър — пропя момичето.
Делрой се усмихна по-скоро на себе си, но нищо не каза. Изглеждаше изцяло погълнат от кокалчетата на сключените си пръсти.
— Може би ще можеш да ни кажеш какво е трябвало да прави мистър Делрой по времето, когато се е опитвал да убие мистър Спенсър — обърна се Бекър към Пени.
— Всъщност Джон нямаше някакви определени задачи. Той и неговите хора осигуряваха охраната на семейството и на бизнеса.
— Бизнесът ще рече „Трите кобилки“.
Пени кимна в отговор.
— А семейството ще рече ти и двете ти сестри.
