Витлеемската звезда

Край камъка вече стълпен бе народа.
Разсъмваше. Кедри изникнаха — лес!
— Кои ще сте вие? — попита Мария.
— Пастири и божи посланици, днес
дойдохме хвала да ви кажем и чест.
— Не можете всички. Потрайте на входа.

И в ранните пепелносиви мъгли
тълпяха се стари пастири сърдито,
пешаци и конни кипяха открито,
край каменното водопойно корито
ревяха камили, лежаха осли.

Разсъмваше. Изгревът беше помел
огнището гаснещо на небосвода.
И влъхвите само пропусна през входа
Мария — там в тесния скален тунел.

Той спеше сияещ, гол в яслата груба,
подобно лъч, тъмна хралупа пробол.
И там му заменяха овчата шуба
оселът пръхтящ и лъхтящият вол.

Стояха встрани, в здрача син на обора,
шептяха, налучквайки верни слова.
И някой докосна тук, без да говори,
единия влъхва — извърна глава
и зърна той: гостенка гледа отгоре,
и новата вечна звезда бе това.

,

Информация за текста

© 1947 Борис Пастернак

© 1990 Кирил Кадийски, превод от руски

Борис Пастернак

Рождественская звезда, 1947

Сканиране: sir_Ivanhoe, юни 2008

Разпознаване и последна редакция: NomaD, юни 2008 г.

Публикация

Борис Пастернак. Доктор Живаго. Интерпринт, 1990

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8293]

Последна редакция: 2008-06-24 21:00:00