Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)

Указателят се оказва малка кабинка с холовизионен апарат.

„Пуснете половин звездичка тук!“ — гласи една дискретна табелка.

Пускаш монетата в процепа.

Екранът оживява и на него се появява лицето на извънредно красива жена.

— Служба Обществен указател, добър ден! — усмихва се тя — Какво мога да направя за вас?

— Току-що пристигнах и…

— О, разбирам! Ако сте дошъл на поклонение, най-добре ще е да се отбиете в Туристическия център, където да ви подберат подходяща програма за посещения. Интересни обекти за новодошлите на планетата са например Паметникът на първопроходците, Утриният музей, Катедралата Флипер и Първите квартали. Разбира се, говоря само за обекти в рамките на Сънрайз Сити. Чрез Туристическия център бихте могли да си уредите също екскурзия из Добро утро, включително и в слабозаселените райони. Ако желаете да опитате местната кухня, препоръчвам ви ресторанта „Звънът на флипера“. Ако сте любител на стандартанта галактическа кухня, най-подходящ ще бъде „Песента на двигателя“. Най добрият хотел в Сънрайз Сити е „Добро утро“, а…

Красавицата продължава в този дух около петнадесет минути, преди да се усмихне отново и да отбележи, че по-подробна информация можеш да получиш в Туристическия център.

— Приятен ден! — тя се изключва.

Премини на 79.

57

Свиваш рамене:

— Не ми се пие сам… Това достатъчен повод ли е?

Старецът се позамисля и кимва:

— Нямам нищо против да пийна за твоя сметка, но ще бъде честно само ако и аз ти изрецитирам едно мое стихотворение в отплата!

— Да не си поет?

— Най-известният на тази база! — той се изпъчва — Казвам се Сонгбърд!

— Онзи същият, дето е написал стихотворението отвън?

— Точно така! Ама след като ще пием заедно е редно и ти да се представиш…

Ще си кажеш ли името (86) или ще го излъжеш (61)?

58

Линда се усмихва кисело:

— Фенс е пришълец, по-голямата част от детството си е прекарал на Кораба… Но безспорно е добър екскурзовод. Ще го повикам!

След няколко минути в Туристическия център влиза Фенс.

Ако си бил на кораба „Флипер“, мини на 76. Ако не си ходил там, те очаква 91.

59

Ухилваш се:

— Не може ли и аз да си пробвам късмета?

— Че що да не може? — оня омеква — Сядай!

Запознат си що-годе с покера и се надяваш да спечелиш това-онова, но се оказва, че не си избрал играчи от своята класа. За по-малко от час малкия ти капитал се стопява. Твърде разгорещен — почти винаги картите ти са добри — залагаш и кораба с надеждата да си върнеш загубеното, но картите на противниците ти всеки път са по-добри и…

Какво да ти кажа, оставаш без пукната пара и през следващите седем години работиш на „Елатрон“, издигайки се полека-лека от чистач на „Пая“ до оберкелнер на „Ромео и Жулиета“. Накрая, ако това ще те задоволи, събираш достатъчно пари, за да вземеш под наем една забутана базичка край Дуел, където загиваш на шестдесет и три годишна възраст при пиянско сбиване. Това е.

Моят добър съвет е да почнеш от 22 и да се опиташ да не стигаш до подобен скучен финал!

60

Сълийн Динюл, твърди справочникът на Хепи, е извънредно забутано място. Извънредно, в смисъл, че е дори по-забутана от Есенно листо например. Има доста враждебна флора и фауна, но е богата на полезни изкопаеми — поради това около звездното летище е основано градче (233 жители) и никъде другаде на планетата няма обитаеми зони.

Градчето има една главна улица, на която има кръчма и бюро за регистрация на планетарни заявки. Нищо повече.

Кръчмата се нарича „Веселата чашка“, но вътре не гъмжи от весели клиенти — всъщност няма никакви. Барманът скучае зад тезгяха.

Поръчваш си един „Звезден прах“.

— А, — лениво отвръща барманът, — ти не си местен, нали? Виж, сервираме само „Влачена“!

Има предвид „Влачена за косите“.

— „Влачена“ да е! — съгласяваш се ти.

Барманът изглежда разговорлив — би могъл да го поразпиташ за капитан Морган (115) или пък да му предложиш малко пари за информация от този тип (180).

61

Усмихваш се:

— Наричат ме Харди!

— Е, Харди, кое да е първо — пиенето или поезията?

— Ясно е, пиенето!

До поезия, впрочем, така и не стигате. Сонгбърд се напива здраво, а и коктейлите в „Пая“ са добри, така че след няколко часа се прибираш на кораба олекнал с 200 звездички и с доста замаяна глава.

Премини на 54.

62

Хепи изглежда изключително доволен, че се връщате на „Флипер“.

— Имат много приятна компютърна мозъчка! — обяснява той и изобщо не схваща защо се пукаш от смях.

Скачването минава без проблеми. Както и предишния път, Дансе те посреща в шлюза.

— Идваш да се забавляваме ли? — пита тя насмешливо.

— Не точно! Виж, трябва да говоря с капитан Куин!

— Някави проблеми с договора ли има?

— Нещо подобно! — извинително свиваш рамене.

— Изчакай, ще й съобщя!

След няколко минути Дансе се връща и кимва:

— Ела, ще те приеме!