76
Фенс удивително прилича на Елинър Куин и въпросът непроизволно се изтръгва от теб:
— Роднина ли си на капитан Куин?
Младежът се ухилва:
— Тя ми е сестра! Познаваш ли я? Бил си на поклонение на „Флипер“?
— Съвсем наскоро бях там. С капитанката говорихме доста подробно и…
— Тя е чудесна, нали? — усмивката му става още по-топла и дружелюбна — Всъщност аз трябваше да наследя капитанския пост на кораба, но никак не ме свърташе там. Капитан Морган го е преустроил чудесно, но… На Добро утро е по-хубаво, не мислиш ли?
— Не съм имал възможност да разгледам планетата!
— О, ще поправим тази грешка! Как каза, че се казваш — Хардрайт? Хм, не си ли онзи, дето го изпраща капитан Морган? Ела, първо ще ти покажа Утринния музей!
Ако имаш поръчение от Елинър Куин за Фенс, мини на 112, а ако нямаш такова, те очаква 118.
77
Свиваш рамене:
— И какво толкова специално значение има табелката?
Старецът те зяпва като слабоумен и обяснява:
— Когато капитанът откри аурита, първата спирка по маршрута му беше тук. Той седеше на това място и каза: „Сонгбърд, да знаеш, вече сме богати…“ — след което оповести откритието си пред всички, поръча пиене кой колкото носи и… Абе, тоя стол е един вид музейна реликва. Заведението се гордее с него, нали разбираш!
— Значи ти си Сонгбърд?
— Тъй си е! А ти кой си?
Можеш да му се представиш (86) или да го излъжеш нещо (109), или пък да се върнеш на 13 и да направиш нов избор.
78
Учтиво, но непреклонно заявяваш:
— В Указателя смятат, че имате!
— Сонгбърд, Лоурънс, данни за предишни години! — тя пак се обръща към компютъра.
— Обхват? — пита той.
— От създаването на библиотеката! — по изражението й съдиш, че е, меко казано, вбесена.
Този път бръмченето продължава доста дълго, преди да се получи отговорът:
— Сонгбърд, Лоурънс, „Събрани съчинения“ — постъпил под библиотечен номер тридесет и пет години назад, предаден вторични суровини пет години назад. Причина — няма поискване от постъпването.
— Имало е такава книга — буреносно ти се ухилва дебеланата, — но е била изхвърлена, защото нито един читател не се е интересувал от нея за тридесет години!
Отчайващо!
Ще продължиш да настояваш (102) или ще се упътиш към издателя (85)?
79
Приближаваш се до посочения от младежа изход.
Остъклената врата плавно се отваря и пред теб се разкрива приказна гледка.
Отвъд тротоара и тясната улица се зеленее сочна джунгла. Дървета и храсти са преплетени толкова гъсто, че навярно между клоните е невъзможно да се мине. Опасват ги пъстроцветни лиани, между които се провират странни същества, шарени като ходещи дъги.
Отнякъде се появява малка сива наземна кола и вратата й се отваря.
— Роботизиран кар М-213 е на Ваше разположение! — обявява нечий глас и добавя — Като че ли не можеше и нормален автопилот да изпълнява същото задължение, та трябваше да сложат мен!
Шофьор, разбира се, няма — квадратна издутина на контролното табло обяснява мистерията: колата се управлява от компютърен мозък.
— Къде желаете да Ви закарам? — отегчено пита мозъкът — Хотел „Добро утро“, местен или галактически ресторант, или може би Туристическия център?
Избирай: За хотела се прехвърли на 110, за ресторант с местна кухня — на 120, за такъв със стандартна галактическа — на 126, а за туристическия център — на 132.
80
Тъкмо се каниш да дадеш на Хепи команда да излита, когато в кораба ти нахлува Фенс.
— Абе, човек, къде ме забрави! — той се разсмива — Какво толкова важно казах?
— Даде ми още един ключ към една съществена загадка — отвръщаш усмихнат.
— Това е чудесно, но, ако си спомняш, бяхме говорили да замествам Ели и…
— Ще си намериш кораб да те закара, нали?
— Виж, не е толкова просто!
Мини на 160.
81
Линда кимва при избора ти:
— Крис е доста добър в занаята… Изчакай, ще го повикам!
След няколко минути в Туристическия център влиза енергичен младеж, който бурно се здрависва с теб и те уверява:
— Вярвам, че ще си прекараш добре на Добро утро! От къде искаш да започнем?
— От астрономията…
И той се засмива!
Премини на 116.
82
Надигаш се и изтупваш дрехите си:
— Тоя дъртак всеки път ли налита така на новите посетители?
— Само на онези, които сядат на Стола! — барманът свива рамене — Сонгбърд е местната забележителност, приятелче, така че по-добре да се съобразяваш с него… Или с нас, ако това е въпросът! Пък и си прочел табелката, нали?
— Естествено! Но какво значение има къде е сядал някакъв си Морган преди милион години?
Сонгбърд се изблещва:
— Абе, маймун, казаха ти да се разкараш!
Премини на 63.
