83
Кимваш:
— Да, търся адски хрътки!
— Надявам се, че нямате намерение да ги държите като домашни любимци — дебелакът се разсмива и към четвърт тон от сланините му се разтрисат.
— Не, ще ходя на лов с тях! — обясняваш.
— Добре, елате! — той те повежда към вътрешността на магазина и за нула време те настанява в огромно кресло в кабинета си, а сам се пльосва в друго подобно зад масивно бюро.
— Аз съм Роналд Шед! — заявява той, сякаш си длъжен да си чувал името му — Мога да Ви доставя адска хрътка за, хм, айде да видим, 48 часа, не повече. Каква точно Ви трябва?
— Искам две или повече — женски.
— Добе, цената на един екземпляр ще бъде около двадесет милиона!
Какво си мисли тоя — та ако имаше толкова пари, три пъти да си купил статуята на Куртландър!
Очевидно забелязал изуменото ти изражение, Шед отбелязва:
— Ако нямате достатъчно пари в момента, мога да приема като залог кораба Ви, докато баща Ви изпрати необходимата сума!
— Баща ми?
— Според Указателя, Вие сте Кели Хардрайт, синът на Питър Хардрайт, магната, нали така?
— Действително, но…
— Имам камери в магазина, които проверяват всеки клиент! — той се усмихва предразполагащо — В крайна сметка, сигурността и осведомеността в днешно време са важни…
Е, той очевидно не е осведомен за смъртта на баща ти, а в крайна сметка можеш да наемеш някое корабче за оставащите ти пари — след като откриеш Благородника, ще можеш да си върнеш и „Хидрата“, а…
Ако се съгласиш с предложението на Шед, мини на 111. Ако откажеш, иди на 130.
84
Поклащаш глава:
— Нямам намерение да продавам история за каквото и да било и…
Крис те зяпа поразен от упорството ти.
КОМЕНТАР НА КРИС: Мой човек, защо ме караш да се намесвам? Изборът в конкретния случай беше само, как да кажа, символичен! Ако не ти се играе повече, можеш и да захвърлиш книгата, вместо да избираш подобно нещо. Или не си бил на Сутрешен чай? В такъв случай ти прощавам и ти позволявам да преиграеш същата кодировка за Есенно листо, след като свършиш с Чая. Но ако вече си бил там (виж, подсказвам ти), по-добре иди на 240 и приеми сделката — близо си до края, не прави глупости!
85
Рийчард Венски живее в разкошно имение в другия край на Ферол Сити. Приема те радушно, след като му се представяш и доволно се усмихва:
— Капитан Морган ме предупреди, че ще дойдете, господин Хардрайт, да…
Венски е дребно и пъргаво старче с хитри очички. Буквално подскачайки около теб, той ти показва почетната си галерия — по стените в антигравитационно поле висят всички издадени лично от него книги. Някои дори са получили отличия. Други, като „Събраните съчинения“ на Сонгбърд, са забутани в най- прашните ъгли.
— Никой не се интересуваше от поезията на този… поет! — Венски свива рамене — Той е посредствен, но пише интересно… Една от малкото ми грешки. Бях убеден, че ще се продава като топъл хляб… Запазих книгата само заради капитан Морган, който лично ми я надписа и ме помоли да дам възможност на Кели Хардрайт да прочете посвещението… От това съдя, че някъде в тези десетина думички е скрит пътят към Благородника!
— Проницателно! — свиваш рамене — но би могло също така да е вид завещание от чичо ми и…
— Ако искаше да Ви завещава книгата на Сонгбърд, щеше да си купи една! — усмивката на Венски е зловеща — Хайде сега, да не си играем на дребно. Ще Ви дам книгата — цялата — при едно условие. Искам да ми докарате Елинър Куин от кораба „Флипер“ и да я накарате да подпише договор за книга.
— Моля?
— Тя е една от най-желаните поетеси от корабите. Но досега не е приела да издаде книга. Вижте, просто е! Аз не искам митичните богатства на Благородника — капитан Морган очевидно е бил адски потаен и ще се учудя, ако въпреки всичко Вие намерите това доходоносно място. На мен ми е достатъчна една книга от Куин — да си осигуря старините. Това е!
Всякакви пазарлъци, които се опитваш да водиш, не подобряват положението. Накрая все пак ти се налага да поемеш към кораба „Флипер“.
Ако имаш кодировка 33 за този обект, запиши си нов код 62. Ако имаш код 27, запиши си нов код 157, а ако кодировката ти е 71, то новият ти код ще бъде 92.
86
Пускаш една по-дружелюбна усмивка:
— Казвам се Кели Хардрайт, Сонгбърд!
— Хардрайт, хм-хм… А кой беше баща ти?
— Питър Хардрайт!
— Хм-хм… Да не беше умрял, можеше да му звънна да проверя, ама… Чакай да си помисля, как да проверя… За „Благородната хидра“ чивал ли си?
— Аз я карам!
— Брей… Тука ли е?
— Долу на дока!
— Хубаво! А Куртландър получи ли?
Кимваш.
— Намери значи пойната птичка в сметаната — замислено додава Сонгбърд — Добре! Да вземем една бутилка и да идем до кораба ти, че това дето имаме да си го казваме, не е за чужди уши!
Премини на 35.
87
Завръщаш се на „Елатрон“.
— Смяташ ли, че оня дъртофелник ще ти се зарадва? — любопитства Хепи.
— Честно казано, едва ли! — усмивката ти е доста крива — Как пък можах още с първия си опит да се скарам точно с него! Но, в крайна сметка, поне ще се опитам да му се извиня!
Още на входа на „Сметановия пай“ те пресреща грамаден мъжага с неприятно лице.
— Ти си оня, дето закачаше Сонгбърд, нали? — пита той подозрително — Е, приятелче, разкарай се! Не те искаме в това заведенийце!
— Знаеш ли, размислих! — опитваш се да го успокоиш ти — Искам да се извиня на Сонгбърд и…
— Разкарай се!
Какво ще направиш — ще се опиташ да си пробиеш път до стареца със сила (63) или ще помолиш мъжагата да предаде на Сонгбърд монетата (42)?
