Хайде, Кели, ела! Важно е!
Ще приемеш ли разходката (89) или ще продължиш да настояваш за обяснение (114).
101
Линда тайнствено се усмихва:
— Мислиш ли, че тя ти е роднина?
Кенди Хардрайт се оказва високо и доста красиво момиче, а в чертите на лицето й безпогрешно се разпознава принадлежността към рода Хардрайт. Когато се запознавате, тя кимва:
— Сещам се за някакъв Питър, който би трябвало да ми се пада далечен братовчед… Е, братовчеди или не, вярвам, че ще си изкараме добре, нали? Откъде искаш да започнем?
— От астрономията…
Смехът й е звънък и приятен за ухото.
Премини на 116.
102
Въздъхваш:
— Действително ли се преработват бракуваните книги?
— Обикновено ги продаваме на безценица! — дебеланата свива рамене — Продажбите се регистрират в главното бюро във фоайето. А сега ще имате ли нещо против да ме оставите на мира най-сетне?
Оттегляш се в посока главното бюро.
Тази библиотекарка тук е суха като чироз и със сбръчкана от жлъч уста. Обясняваш й какво те интересува.
— Да — промърморва тя. Ще видя дали мога да открия нещо…
И нейният компютър е допотопен, но тя все пак измъква ловко информацията от него и обявява:
— Специално тази книга действително е предадена на вторични суровини, тъй като никой не е пожелал да я купи!
Е, това е краят на търсенията ти в библиотеката. Премини на 85 и иди да се срещнеш с издателя.
103
Усмивката на Елинър Куин е дори малко печална:
— Ще дойда с теб… Главно защото от това зависи да откриеш Благородника… Но някой трябва да ме замества като капитан тук. Има само един подходящ по ранг и произход човек — моят брат Фенс Куин!
— И какъв е проблемът?
— Той е на Добро утро и сигурно няма да се съгласи да дойде!
— Ще го потърся! — обещаваш ти — Но няма да има други условия, освен това, нали?
— Гарантирам!
— Добре тогава! — надигаш се от мястото си — Ще се върна с Фенс Куин!
Ако имаш кодировка 95 за Добро утро, запиши си нов код 170, а ако кодировката ти е 123, новият ти код е 183.
Запиши си също нова кодировка за „Флипер“ — 158.
104
Ферол Лекъртейпър се разкрива пред корабите като огромна цветна градина. Бялото на облаците се преплита с небесносиньото на морето и зелените и жълти ивици земя. Местните хора казват за планетата, че е усмихната — и това определение събира в себе си всичко, като се започне от приветливия ветрец над плажовете по многобройните острови и се завърши с прочутия коктейл „Усмивката на феролата“. Лекръс Тейпър беше попаднал на „най-чудесното местенце в космоса“, както бе казал самият той и бе разработил съкровището си. Като всеки един от пилотите „счупи-глави“ и Лекръс бе попаднал в безмилостната мелница на Цивилизованата зона и бе загубил прекрасното си кралство — но името му, за разлика от това на много други, не бе забравено. И не защото Цивилизованата зона се бе постарала то да остане в историята, а защото Лекръс бе нарекъл планетата със своето име — Ферол Лекъртейпър.
Митническата проверка е бавна и досадна — двама чиновници обръщат кораба с краката нагоре, търсейки кой знае какви контрабандни стоки, но тъй като не идваш за пръв път тук и тъй като все пак си синът на Питър Хардрайт, пускат те да слезеш от „Хидрата“ след по-малко от два часа.
Кабинките на Обществения указател се намират в дъното на грамадната чакалня.
„Пуснете половин звездичка тук!“ — гласи една дискретна табелка над холоекрана в кабинката.
Пускаш монетата в процепа и на екрана се появява изглед към Ферол Сити.
— Служба Обществен указател, добър ден! — гласът принадлежи на компютърен мозък — С какво мога да ви бъда полезен?
— Търся… — запъваш се за момент — търся събраните съчинения на Сонгбърд!
Мозъкът прави кратка пауза, очевидно търсейки сведения в паметта си и съобщава:
— Издание „Събрани съчинения“ на Лоурънс Сонгбърд действително съществува. Според данните, с които разполагам, на планетата са останали два екземпляра — единият се намира в издателя, Рийчард Венски, а другият е в Специалния отдел за поезия на градската библиотека на Ферол Сити. Нещо друго?
Накъде ще поемеш: към библиотеката (140) или към издателя (85)?
105
С изключение на този кратък разговор, митническата проверка е повече от експресна. Младежът те откарва с колата си до сградата на космопорта. От качването му на борда не са минали и петнадесет минути и ти вече си в огромната празна чакалня на звездно летище „Добро утро“.
— Указателят е там! — любезно те осведомява младежът — А такси можеш да извикаш на онзи изход! По друго време бих те поканил на чаша вино и лично бих те развел, но точно в момента имам работа на хипер-маяка… Надявам се, ще ме извиниш!
Е, можеш да разгледаш прословутия указател (56) или направо да хванеш такси (79)!
106
Напускате парка и преминавате в някакъв отсек, който е оборудван точно като в холофилмите — тесни и причудливо изкривени коридори.
След десетина минути влизате в малко помещение — вероятно пилотската зала — където са разположени десетина кресла с пултове и има екран с изображение на космоса. В едно от креслата е седнала жена.
— Капитан Куин, доведох Кели Хардрайт! — обявява Дансе.
Жената се изправя и се обръща. Изумително красива е — косата й е кестенява и дълга, а очите са небесносини… Но и тя носи бяла прилепнала блуза и безформен кафяв панталон.
— Капитан Куин? — зяпваш ти.
— Елинър Куин — гласът й е топъл и дрезгав. — Добре дошъл при нас, Кели! Сядай! Получил си наследството си, нали? И притежаваш картата от Куртландър?
Кимваш.
— Значи е време да научиш защо корабът ни е поставен на тази карта — тя се засмива. — Виждаш ли,
