небрежно:
— Всъщност търся женски хрътки по поръчка на Маджипур… — след което излизаш.
Ако отидеш в Ловния съюз, мини на 150. Ако се отправиш към Киноложкия клуб, иди на 175.
112
Ухилваш му се в отговор:
— С удоволствие бих те изпробвал като екскурзовод, но имам поръчение за теб от Елинър Куин и…
— Казвай!
— Тя иска да отиде да издава книга на Ферол Лекъртейпър и те моли да я заместиш за малко на кораба!
— Хм! — Фенс се замисля — Виж, позволи ми да си помисля малко! Ще те разведа из Добро утро и ще ти дам отговора си, става ли?
Кимваш безпомощно.
Премини на 118.
113
Поклащаш глава отново:
— Съжалявам, но ще опитам сам!
— В такъв случай — капитан Куин изглежда искрено огорчена, — бих те помолила да напуснеш кораба ми и да не се връщаш тук без специални причини!
— Както желаете! — ти се изправяш.
Дансе те изпраща до входния шлюз. За разлика от капитанката, тя не е само огорчена, но и изглежда раздразнена.
— Махай се! — Дансе те гледа смразяващо — Изчезвай или…
Премини на 19.
114
Намръщваш се:
— Не разбираш ли, нямам намерение просто да разглеждам кораба! Искам само да…
Сега вече Дансе изглежда открито враждебна:
— Не ме интересува какво искаш! И, Кели или който там си, не си желан на борда на кораба ни!
За част от секундата в ръката й се появява бластер.
— Но… — заекваш ти.
— Върви си! — студено нарежда Дансе — Веднага!
Ще си тръгнеш ли (19) или ще се опиташ да я убедиш да ти разкрие тайната (67)?
115
Усмихваш се предразполагащо на бармана:
— Чувал ли си за капитан Морган?
— Че кой не е? — усмихва се той в отговор.
— Да е наминавал през Сълийн някога?
— Абе, зрението ми е малко влошено… — той демонстративно се втренчва в портфейла ти.
Ако се откажеш от разговора, мини на 239. Ако му платиш, иди на 180.
116
Добро утро безспорно е възхитителна планета. Паметникът на първопроходците е изключително стилен. Утринният музей предлага на вниманието на туристите най-невероятни експонати. Като цяло градовете са красиви. Особено когато посвикнеш с причудливата архитектура. А дивата джунгла е направо опияняваща. Но, в крайна сметка, нищо от обиколката, която продължава повече от седмица, така и не ти подсказва какво е имал предвид капитан Морган, когато е казал на Сонгбърд да ти съобщи за астрономията на Добро утро.
Напускаш планетата, оставайки с впечатлението, че капитанът се е смятал за прекалено хитър и е замаскирал буквално неоткриваемо своя Благородник. Не ти остава нищо друго, освен да се впуснеш в сляпо търсене…
Премини на 5.
117
Есенно листо, според справочника на Хепи, е една забутана планетка, открита от Кристофър Макдоуел и все още негова собственост, слабо колонизирана и съвсем незначителна. Действително, триста колонисти е по-малко от нищо за свят с размерите на Земята.
Есенно листо е толкова незначителна, че няма дори главен град. Звездното летище — стандартна конструкция, абсолютно сходно с всяко едно друго из космоса — е построено направо в степта и наоколо няма не само къщи, но дори и един нормален път. Няма дори митничари. Всъщност, Хепи кръжи в орбита повече от половин час, преди някой от летището да благоволи да се обади и да каже, че планетата не е умряла внезапно.
Най-сетне кацате.
Мъж с работен гащеризон — вероятно е около петдесетте (мъжът, не дрехата) — докарва наземна кола до трапа и не твърде дружелюбно пита:
— Да не си се заблудил, приятелче?
— Търся Кристофър Макдоуел!
— А, имението му е на стотина километра ей-натам! Иди направо с кораба, Крис има площадка за кацане!
„Ей-натам“ действително има площадка — малка и забутана сред някакви дървета, но изглежда пригодна за кацане. Хепи го потвърждава, като се приземява върху нея.
Притичва цяла глутница най-разнообразни кучета — няколко май са догове — и зверовете започват да лаят около кораба. Тъкмо се чудиш какво да правиш, когато най-сетне отнякъде се появява Крис Макдоуел. Кучетата моментално млъкват. С няколко резки команди той ги разпраща да се забавляват някъде другаде.
— Можеш да излезеш! — Крис се засмива — Повече няма да те безпокоят, не се притеснявай!
Премини на 144.
118
Първата зала в Утринния музей, която разглеждате, е посветена на религията на флиперяните.
— Почти всичките ни божества — обяснява Фенс, — са по съвместителство и богове на късмета. Корабът е пътувал триста години, преди да го догонят — време напълно достатъчно екипажът да се превърне във варварско племе, но упадъкът донякъде е бил програмиран още преди самия старт. Вероятно не са предвидили увлечението ни по флиперите, но… Този тук — с конското тяло — е Хандрон, главното първостепенно божество. Лесно може да се открие приликата с древногръцките митове и мъдрите кентаври. Хандрон също е мъдър и всезнаещ, главната му област на действие са животоподдържащите системи. Тук
