на Добро утро вече е поел и задължението да се грижи за околната среда… А този с четирите ръце, е Куртландър… Онзи другият…
Ще разпиташ ли по-подробно за Курти (136) или ще изслушаш лекцията до края (143)?
119
Рийчард Венски ви посреща възторжен:
— Честно, Кели, не вярвах, че ще успееш!!
— Ако знаеш — озъбваш му се, — какво преживях заради твоето проклето условие… Но няма да ти кажа, защото вече съм спазарил историята!
Лигите му потичат, но не задава нито един въпрос. Настанява те в една стая с книгата, а Елинър Куин отвежда в кабинета си и се затваря с нея.
Прелистваш цялата книга, но освен доста бездарните стихотворения на Сонгбърд, вътре няма друг писан на ръка текст. Любопитно, какво толкова важно е скрил в посвещението Морган — или може би смисъл има именно бележката в полето? Във всеки случай, казваш си ти, май цялата блъсканица напред-назад беше напразна… Жалко!
Сбогуваш се с Венски и го оставяш да си гугука с Елинър.
Запиши си нов код за Ферол 241. Е, напред към [[#t-karta|картата]]!
КОМЕНТАР НА КРИС: Може да ти се струва, че нещо не е наред, а то може и да не е наред, кой знае… Но със сигурност трябва да имаш непроверени кодировки или ако вече си обходил всички обекти, помисли добре къде и какво си изтървал… Залагам осем, че нещо си изпуснал! Ха-ха!
120
Роботизираното такси М-213 те откарва до ресторант „Звънът на флипера“. На входа те посреща облечен в традиционните флиперянски дрехи оберкелнер. Той носи тънка бяла блуза, прилепнала по тялото му и очертаваща внушителна мускулатура. Панталонът му е кафяв и торбест, а на краката му са нахлузени не по-малко безформени мокасини.
— Заповядайте! — кимва той.
Повечето от нещата в менюто не са ти познати. Очевидно местната кухня, за разлика от тази на повечето планети, се базира главно на действително местни животни и растения. Забелязал колебанието ти, оберкелнерът се приближава отново:
— Пепоръчвам Ви салата от звъниче като ордьовър и…
Ястията, общо взето, са вкусни, като изключим силната страст на флиперяните да съчетават сладко с горчиво и солено с кисело.
Накрая лично оберкелнерът ти връчва сметката и меко отбелязва:
— Очевидно не сте местен… Когато отидете в Туристическия център, потърсете Крис Лоурънс — той ми е приятел и ще се погрижи най-добре за обиколката Ви…
Боже мой, защо всички толкова настояват да ходиш в туристическия център, запитваш се ти.
И тъй, ако предпочетеш да се отбиеш в хотела, мини на 110, а ако се отправиш направо към Туристическия център, иди на 132.
121
Компютърният мозък в Бюрото за регистрация те посреща с радостен възглас:
— Ама ти се върна! Да не би да си научил някой подходящ код?
Ако знаеш такъв, иди на епизода, номера на който образуват последните две цифри на кода. Ако нямаш код, мини на 149.
122
Признаваш унило:
— Този звяр ме притеснява и мен… Но хич не ми се мъкнат двадесетина кила екипировка!
Все пак, след половин час, щателно опакован в скафандъра си, с включено силово поле, обкичен с оръжия като коледна елха, излизаш навън.
Данните, които текат в ъгъла на визьора ти, са достатъчно красноречиви — въздухът е годен за дишане, температурата е отлична, наоколо не се мотае и един опасен микроорганизъм, изобщо, да мъкнеш скафандър си е жива глупост.
Пристъпвайки тежко, приближаваш към кубичния град. От близо той изглежда още по-странен. Тъкмо се наканваш да влезеш в един от проходите между кубовете — да го наречем улица — когато Хепи се обажда в шлемофона ти:
— Регистрирам някакво движение на стотинаметра от теб… По-добре заобиколи покрай града. Отляво има изтичане на енергия, иди провери какво е това!
123
Веднага след кацането на „Хидрата“ пристига Фенс.
— Здрасти! — той ти подава ръка — Върна се значи, а? Искаш ли да си довършим обиколката?
— Защо пък не? — кимваш ти.
Следващите няколко дни се забавлявате чудесно.
Добро утро изобщо е възхитителен свят, но в крйна сметка не научаваш нищо ново. Фенс ти е казал, каквото знае за астрономията — тоест, едно миниатюрно нищо.
След една прекрасна седмица се разделяте на космопорта.
Мини на [[#t-karta|картата]] и си избери някой друг обект!
124
Магазинът се намира в центъра на града и изглежда като елитно и изискано място — фасадата му е с колонада, зад широките стъклени витрини в изящни клетки се виждат красиви животни…
Още на прага те посреща младо момиче с очевидно скъпа рокля:
— Здравейте, господине, какво можем да ви предложим?
— Търся адски хрътки! — обясняваш й ти.
— Нямаме подобно животно! — тя поклаща глава в виновно изражение — Но за сметка на това току-що получихме превъзходни немски догове и…
— Почакай, Трейси! — иззад стелажите с клетки излиза разплут дебелак — Адски хрътки ли казахте?
Дебелакът сякаш изобщо не пасва на магазина. Самият му вид те кара да усещаш вкуса на нещо мазно и гранясало в устата си. При все това сигурно е в състояние да ти намери такива кучета…
Ако решиш да го разпиташ по-подробно, мини на 83. Ако се откажеш от разговор с него, иди на 161.
125
За оглед на първата планета мини на 139.
