капитан Морган смяташе…
— Познавали сте го?
— Не! Но предишният капитан ми е оставил подробни записи от беседите си с него! Та, — тя се връща на темата, — капитанът смяташе, че Сонгбърд е доста вятърничав и сприхав старец и би могъл или да не те разпознае, или да не ти повярва… или дори да се скара с теб. Или пък, съответно, че ти не си… ммм, достатъчно умен и няма да разгадаеш правилно началото на загадката му. Ето защо той предупреди и кораба за теб и наследството, което ти е оставил! Освен това обаче ти е оставил и едно послание… Ще ти го пусна!
Премини на 29.
107
„Сметановият пай“ сякаш не е мръднал докато те е нямало — той си е все така задимен и смрадлив, картоиграчите блъскат покер в единия ъгъл, празният стол на бара си е празен, а старецът смуче питие на съседния.
Кимваш на бармана и го питаш:
— Кой тук е Сонгбърд?
— За какво ти е пък Сонгбърд? — обръща се старецът.
— Имам една работа с него…
— Казвай!
— Бих искал да се видя със Сонгбърд! — настояваш ти.
— Аз съм!
Подаваш му монетата:
— Това говори ли ти нещо?
— Доста работи! — съгласява се той — А ти откъде я имаш?
Премини на 86.
108
Изкушаваш се да опаковаш хрътките в кутия и така да ги занесеш на Хелън Пол, но всъщност тя самата се качва на борда на „Хидрата“ има-няма пет минути след като си се приземил.
— Ти ги донесе! — възкликва тя.
— Съмняваше ли се?
Тя поклаща глава и през смях отвръща:
— Почти бях решила да се смиля и да ти дам кожата без нищо, когато се върнеш с празни ръце… Ето! — тя ти подава масивен пакет — Пази я като очите си!
Кожата е невероятна. Разгъната, почти запълва пилотската зала. Козината на кожата е дълга и гъста, с такъв особен цвят, че в първия момент очите ти се насълзяват. Синьото по нея прелива от бледо небесно- синьо до синьо-черно при всяко потрепване на въздуха. Кожата блести, заслепява, омагьосва… Невероятна е.
— Това си заслужава четирите хрътки! — отбелязваш ти зашеметен.
— Може би хрътките го заслужават, бих казала аз! — Хелън хваща две от малките и излиза да ги подаде на Рамачандра, който стои на трапа.
Все още зяпаш кожата, когато Хелън се връща за втората двойка и документите.
— Е — казва тя, — много се радвам, че донесе хрътките. Гарантирам ти, че докато съм управител на това място, можеш да ловуваш безплатно — а това никак не е малка привилегия!
Запиши си нов код за Маджипур 248 и нов код за Зад хълмовете 246. А сега — към [[#t-karta|картата]]!
109
Обясняваш му:
— Журналист съм и ме пратиха да проуча живота на тази легендарна личност…
— Само това да искаш! — Сонгбърд се ухилва — Хубаво! Ела да седнем отзад, Томи ще носи пиенето, пък аз ще разказвам… Ама да знаеш, че като говоря, много ожаднявам!
Барманът ви въвежда в малка стаичка отзад, където има само три-четири маси и те са празни. Настанявате се удобно и Сонгбърд започва:
— С него бяхме приятели още на Старата земя — семействата ни живееха на един етаж в блока и…
Напразно се опитваш деликатно да вмъкнеш някой въпрос за аурита в биографията на капитана. Напразно. Сонгбърд дрънка без да спре сигурно повече от два часа. Накрая ти писва да го слушаш, прекъсваш го безцеремонно, плащаш сметката на Томи и се връщаш в кораба си, съсипан от дърдоренето.
Извади си 200 звездички и премини на 54.
110
Хотелът действително е доста пищен и луксозно обзаведен. Още щом влизаш, администраторът в синя ливрея ти кимва:
— Добре дошли! Колко ще останете?
— Колкото е необходимо — усмихваш му се ти. — Вижте, интересувам се от астрономията на Добро утро и…
Смехът му е буен и заразителен.
— Астрономия! Ама че го казахте! — той широко се ухилва — Господине, на Добро утро няма нито един астроном! Елате, ще ви покажа стаята!
Стаята е чудесна, с изглед към джунглата.
— Предполагам — администраторът продължава да се усмихва, — че по някое време днес или утре ще наминете към Туристическия център — всички го правят. Това е единственият начин да разгледате Добро утро както трябва… Потърсете там Дани Локър и му кажете, че Сим ви изпраща — той ще уреди обиколката ви!
Е, от тук можеш да се насочиш към Туристическия център (132) или към ресторант, ако не си бил там все още — за такъв с местна кухня е необходимо да преминеш на 120, а за да хапнеш обичайните „стандартни галактически“ ястия мини на 126.
111
Кимваш:
— Съгласен съм, господин Шед!
— Добре тогава, подпишете този договор! — той измъква няколко листа от купчината книжа на бюрото си и ги попълва бързо — Поне две адски хрътки, женски, нали така? Срок на доставката — 72 часа…
— Казахте четиридесет и осем преди малко…
— Оставям си известен аванс, тъй като става въпрос за междупланетен превоз и…
— От къде ще доставите хрътки, ако мога да попитам?
Той те поглежда замислено, после отсича:
— Не смятам, че трябва да пазя това в тайна, още повече че сигурно сте пробвали вече там и са ви отказали… Просто аз имам по-различни връзки! Става дума за Маджипур! Така… Като капаро се приема корабът „Благородната хидра“… Къде тръгнахте?
Казва това, след като вече си прекосил кабинета и си стигнал до вратата. Обръщаш се и отронваш
