изнервят, така че си наложих да се извиня за незнанието си за „процедурата“, и майка си пробиваше път през насъбралата се тълпа… Както и да е. По-късно следобеда, преди да тръгнем с Юмрука към Морската, си занесох паспорта в посолството и още на следващия ден, в неделя, вече имах виза: абстрактна холограмна плетеница, като отвориш на тази страница, се вдига във въздуха… много красиво.
Що се отнася до кораба, по-късно доста пъти съм се качвала… и съм се возила, ако става въпрос. Странно местенце, коридорите са налудничаво извити и преплетени като пияни змии, и всичко е покрито със силовите им полета, и има някакъв интерактивен софтуер, Юмрукът го нарича „отгат-ващ“, който все се опитва да предвиди стол ли ти трябва или легло, такива неща. Първия път като влязох на уаргски кораб, бях направо разтърсена. После — ами, свикнах.
Междупланетният скандал се размина, гостите се натовариха в яйцевидното нещо и заминаха към посолството, тълпата започна да се разотива.
Наистина отидохме с Юмрука в Морската привечер. На блъскащите колички не можах да го кача — каза, че мрежата отгоре била заредена и му влияела зле на пипалата — но за сметка на това добре се посъстезавахме на стрелбищата, по въртящи капачки. После слязохме до плажа и стигнахме почти до вълнолома. Там някъде се сети, че носел да ми покаже своя адаш.
Имаше неколцина разхождащи се на Калните бани. Мисля, че специално тази вечер ще я запомнят во веки веков: уарга и момиче, и както си стоят и си говорят, досами тях изниква грамаданска фигура… и не е съвсем прозрачна, на всичкото отгоре.
Нхр’нгите са три метра и нещо високи и холограмата беше в естествен размер. Имаше яко, мъхнато тяло с дебели като колони, мощни крака. Холката му беше на нивото на очите ми, заоблената мускулеста задница беше увенчана със смешна тънка опашчица с кичурче козина накрая. Тялото приличаше на непоклатим стълб — все още ми идва наум сравнение с хипопотам или носорог, макар че те не са рошави. Вместо глава имаше торс, който се издигаше под прав ъгъл нагоре, козината свършваше някъде около кръста и от там нагоре зеленикавата кожа беше сбръчкана и нагъната като стар папирус, и някъде на нивото на мишниците бръчките започваха да се превръщат в плоски, грапави люспи, които обхващаха тила, раменете и „ръчите“ му като ръбата броня. Наистина имаше две ръце, грамадански ноктести лапи. Е, имаше и два чифта пипала, увиснали на гърдите и гърба му, смешно тънички и изящни спрямо могъщото му телосложение, увенчани с по-нежни от пръст разклоненийца в края. Врат почти нямаше, бронята му се разгръщаше като вдигната яка от двете страни на лицето му и прерастваше в криви шипове; точно под тях имаше по едно око. Самото му лице, също нежно и изящно като пипалата, беше силно приплеснато в челото и с изпъкнала брадичка, на долната челюст имаше щръкнали напред и нагоре бивници. Беше абсурден, по дяволите… досущ приличаше на умопобъркана кръстоска на орк, хипопотам и октопод!
Бинго се разлая по холограмата и окончателно ме разсмя, когато Хектор също се присъедини към него с пискливото си колешко гласче. Юмрукът изключи нхр’нга и си продължихме разходката; наистина стигнахме до вълнолома и се разходихме по него и вече не помня как в здрача се стигна до поезия, та му рецитирах
и
и Юмрукът с голямо уважение каза:
— Ти рит-муваш думи-те!
И, ами, накрая се прибрахме.
На следващия ден наистина ме заведе да видя кораба и победоносно размаха уаргската ми виза под носа на подозрителното ченге, и наистина започна да ме обучава на техния език. Чак няколко месеца по- късно, когато веднъж говорехме за нхр’нгите и как тяхната древна раса пътувала из космоса да разнася познание хилядолетия наред, но сега са останали само неколцина живи от тези дълголетни Учители, изведнъж ме светна и се разсмях насред опита си да хъркам поредния си въпрос.
Юмрукът търпеливо ме изчака — седяхме на тревата на стадиона, свечеряваше се, кучетата играеха наблизо — и едва когато се овладях, попита:
— Как-во смеш-но?
— Нхр’нг — обясних му. — Хората не произнасят такива натрупвания от съгласни. Нхиронг… но пък гърците са изкривявали имената на всичко не-гръцко към най-близкия им еквивалент по тяхному. Хирон.
Сега вече и той се разсъска, а пипалцата му се разиграха като оживяла яка…
08.09.2000 г. — „Писма“
Здравей, Гешче,
отдавна не съм ти писала, но днес е знаменателна годишнина… почти не очаквах да се събудя в собственото си мислолегло, още я виждам онази стая: Два прозореца на стените под ъгъл, под тях — работната маса с новия ми компютър. Зад него — малка маса с два стола, накамарени на нея вестници, бурканче от лютеница, цигарите, шише от бира, „Глинени крака“ на Тери Пратчет. До нея гардеробът. На срещуположната стена — двете секции, телевизорчето на едната; отсреща — леглото ми…
Като се замисля, миналото, каквото го помня, ако изобщо успея да си го спомня, не се промени чак толкова. След Жельо Желев президент стана Петър Стоянов и, ако някой е очаквал с присъствието на уаргите световната политика да се промени, цялата Земя да стане единна държава или нещо такова, то горчиво се е разочаровал. Светът си е все същият и мисля, че уаргите много внимават какво ни дават, защото ако Саддам беше направил опит да трясне Кувейт с някое усъвършенствано оръжие уаргски модел… Макар че, разбира се, промени има… Клинтън, например, не стана президент, за разлика от Стоянов, на изборите го победи Уупи Голдбърг и толкова години вече пресата още току се присеща за американската традиция киноактьори да застават начело на държавата… ха! И Елцин умря от цироза, още миналата година — сега начело на Русия пък е някой си Тихоебников, да се чуди човек с това име как е стигнал до върха.
И Елзичка умря миналата година… рак. И имах щастието да познавам Гаяне, само че Юмрукът взе от посланника разрешение и ме закара да я заплодя на Шайтан Шер в Москва, дъщеря й Айсехел живее с нашите на село. Би е тук, с мен, в София — наложи се да се преместя, понеже уаргите отвориха културен център в столицата и ме прехвърлиха там. Сигурно има и по-добри уаргски преводачи от мен, особено откакто от четири години в Софийския има специалност „гургхгхистика“, но все пак владея четири земни езика, тъй че съм им от полза от време на време.
И, о, разбира се: колониите. Уаргите се установиха на Луната, но тя и без друго е прекалено близко за непокорния човешки дух. С малко тяхна помощ, на Марс си имаме колония. Ходих там миналата година, да превеждам на преговорите за минния концерн. Красиво е, но не е съвсем
Под бисерния купол на Марсополис…
или нещо такова. Оня ден съобщиха, че марсианският алпинист Горбаш се изкачил на Олимп — най- сетне. В момента се строи още един купол на Ганимед. Знам и че се водят преговори за старта на
