type='note'>74 се запознаваше с тоя господин, когато всъщност мислеше само как да се омъжи.
А най-противна беше Кити, задето се бе поддала на тоя весел тон, с който тоя господин гледаше на идването си на село като на празник за себе си и за всички, и особено неприятна беше с тая особена усмивка, с която отговаряше на усмивките му.
Разговаряйки шумно, всички тръгнаха към къщи; но още щом всички седнаха, Левин се обърна и излезе.
Кити видя, че с мъжа й става нещо. Тя искаше да издебне миг, за да поприказва с него насаме, но той побърза да се изплъзне от нея, като каза, че трябва да отиде в канцеларията. Отдавна стопанските работи не бяха му се виждали така важни, както днес. „Там за тях е все празник — мислеше той, — я тук работите не са празнични: те не чакат и без тях не може да се живее.“
VII
Левин се върна в къщи едва когато изпратиха да го извикат за вечеря. На стълбата стояха Кити и Агафия Михайловна — съвещаваха се какви вина да поднесат на вечерята.
— Но защо правите такъв fuss75? Ще поднесем обикновено вино.
— Не, Стива не го пие… Костя, почакай, какво ти е? — извика Кити, като забърза след него, но той безжалостно, без да я дочака, влезе с големи крачки в трапезарията и веднага се намеси в общия оживен разговор, който поддържаха там Васенка Весловски и Степан Аркадич.
— Е, ще отидем ли утре на лов? — каза Степан Аркадич.
— Моля ви се, да отидем — каза Весловски, като се премести странишком на друг стол и подгъна под себе си дебелия си крак.
— С удоволствие, да отидем. Ами вие ходили ли сте тая година на лов? — обърна се Левин към Весловски, като оглеждаше крака му внимателно, но с престорена приятност, която бе така позната на Кити и която никак не му отиваше. — Не зная дали ще намерим бекасини, но бекаси има много. Само че трябва да тръгнем рано. Няма ли да се изморите? Ти не си ли изморен, Стива?
— Аз да съм изморен? Никога още не съм се изморявал. Хайде да не спим цяла нощ! Да отидем на разходка.
— Наистина, хайде да не спим! Отлично! — потвърди Весловски.
— О, ние сме уверени, че можеш да не спиш и да не оставиш и други да спят — каза на мъжа си Доли с оная едва доловима ирония, с каквато сега почти винаги се отнасяше към него. — А според мене време е вече за спане… Аз отивам, няма да вечерям.
— Не, постой, Доленка — каза Степан Аркадич, като мина на нейната страна до голямата маса, на която вечеряха. — Колко много работи още ще ти разправя!
— Сигурно нищо.
— Знаеш ли, Весловски ходил у Ана. И пак отива у тях. Та те са само на седемдесет версти от вас. И аз ще отида непременно. Весловски, ела тук!
Васенка отиде при дамите и седна до Кити.
— Ах, разправете, моля ви се, вие сте ходили у тях? Как е тя? — обърна се към него Даря Александровна.
Левин остана на другия край на масата и без да престане да разговаря с княгинята и Варенка, видя, че между Степан Аркадич, Доли, Кити и Весловски се води оживен и тайнствен разговор. И не само че се водеше тайнствен разговор, но той видя върху лицето на жена си израз на сериозно чувство, когато, без да махне очи, тя гледаше хубавото лице на Васенка, който оживено разправяше нещо.
— У тях е много хубаво — разправяше Васенка за Вронски и Ана. — Разбира се, аз не се наемам да съдя, но в тяхната къща се чувствуваш сред семейство.
— Какво смятат да правят те?
— Изглежда, че през зимата искат да отидат в Москва.
— Колко хубаво би било да отидем заедно у тях! Ти кога ще отидеш? — запита Степан Аркадич Васенка.
— Ще прекарам у тях юли.
— Ти ще отидеш ли? — обърна се Степан Аркадич към жена си.
— Отдавна исках да отида и непременно ще отида — каза Доли. — Мене ми е жал за нея, аз я познавам. Тя е прекрасна жена. Аз ще отида сама, когато си заминеш, и няма да притесня някого с това. И дори по-добре е без тебе.
— Отлично — каза Степан Аркадич. — Ами ти, Кити?
— Аз ли? Защо да отида? — каза Кити, цяла пламнала. И се обърна към мъжа си.
— А вие познавате ли се с Ана Аркадиевна? — запита я Весловски. — Тя е много привлекателна жена.
— Да — отвърна тя на Весловски, като се изчерви още повече, стана и пристъпи към мъжа си.
— Значи, утре отиваш на лов? — каза тя.
Ревността му в тия няколко минути, особено поради руменината, която бе покрила бузите й, когато разговаряше с Весловски, бе отишла вече далеко. Сега, когато слушаше думите й, той ги разбираше вече посвоему. Колкото и странно да му бе отпосле да си спомня затова, сега му се виждаше ясно, че ако тя го пита дали ще отиде на лов, това я интересува само за да знае дали той ще направи това удоволствие на Васенка Весловски, в когото според него тя бе влюбена вече.
— Да, ще отида — отвърна й той с неестествен, противен на самия него глас.
— Не, по-добре прекарайте утре тук, защото Доли не се е видяла с мъжа си, и заминете вдругиден — каза Кити.
Сега вече Левин преведе смисъла на Китините думи така: „Не ме разделяй с него. Все едно ми е, че ти ще отидеш, но остави ме да се насладя на компанията на тоя прелестен младеж.“
— Ах, щом искаш, ще останем утре — с особена приятност отвърна Левин.
В това време Васенка, който никак не подозираше какво страдание причинява с присъствието си, стана след Кити от масата и като я следеше с усмихнат, ласкав поглед, тръгна след нея.
Левин видя тоя поглед. Той побледня и един миг не можа да си поеме дъх. „Как си позволява така да гледа жена ми!“ — кипеше в него.
— Значи, утре? Моля ви се, да отидем — каза Васенка, като седна пак на стола и отново по навик подгъна крака си.
Ревността на Левин отиде още по-далеч. Той се видя вече измамен мъж, от когото жената и любовникът имат нужда само за да им създава удобства в живота и удоволствие… Но въпреки това той любезно и гостоприемно разпитваше Васенка за неговия ловджилък, за пушката и ботушите му и се съгласи да отидат утре.
За щастие ма Левин старата княгиня прекрати страданията му, като стана сама и посъветва Кити да отиде да спи. Но и тук не мина без ново страдание за Левин. Като се сбогуваше с домакинята, Васенка отново искаше да й целуне ръка, но Кити, изчервена, с наивна грубост, за която после майка й се кара, бутна ръката му и каза:
— Това не е прието у нас.
В очите на Левин тя бе виновна, че бе допуснала такива отношения, и още по-виновна, че така несръчно бе показала, че те не й се харесват.
— Е, как може да ви се спи! — каза Степан Аркадич, който след изпитите на вечерята няколко чаши вино бе изпаднал и най-мило и поетично настроение. — Погледни, погледни, Кити — рече той, като посочи луната, която се издигаше зад липите, — каква красота! Весловски, тъкмо сега е за серенада. Знаеш ли, той има чуден глас, ние си попяхме из пътя. Гой донесе прекрасни романси, новите два. Да бяхте попели с Варвара Андреевна.
Когато всички се разотидоха, Степан Аркадич още дълго се разхожда с Весловски по алеята и се чуваха гласовете им, които пееха новия романс.
Левин седеше начумерен в едно кресло в спалнята на жена си, слушаше тия гласове и упорито
