- 1
- 2
излезе от тях свещеника на неверниците със златна чаша в ръце… Той се озърна насам-нататък и вдигна ръка към вратата: пръстите му от треперене не можаха да се задържат на каменните двери, а нему се стори, че самите врати треперят да се отворят вече. Мигом му притъмня, наоколо стълбовете се завъртяха и той се повали безчувствен на очите си.
Долу на уреченото място още дълго го чака муезина, докато най-подир тръгна да го търси. Пред каменните врати той се спотъкна в него, подигна го, но едина му крак и ръката му бяха се схванали и със сплетения език напусто той се силеше да каже нещо на другаря си.
От тая есенна вечер песента на Селим Ходжа се не чу вече от минарето.
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, август 2009 г.
Издание: Петко Ю. Тодоров. Идилии. Издателство „Захарий Стоянов“, 2003
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13250]
Последна редакция: 2009-09-05 14:00:00
- 1
- 2
