спомени и болки се улегнаха пак у него и той с тиха съжалителна усмивка на уста проследи другаря си нататък. Отпущеника, без да вдига глава, без да погледне този, който идеше насреща му, помина, мигом просветнаха няколко лучи от сиянието му върху него и сякаш той още повече да намрачня; Мизиеца видя как под разредените власи на Трака лъсна още един път плешивия му лоб и той потъна нататък в сянката на Назарянина.
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, август 2009 г.
Издание: Петко Ю. Тодоров. Идилии. Издателство „Захарий Стоянов“, 2003
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13257]
Последна редакция: 2009-09-05 14:00:00
Вы читаете В сянката на Назарянина
