За автора на романа „Сърце“

читатели.

В своите очерци за Емил Зола и Алфонс Доде (за срещите си с тях) Едмондо де Амичис ни ги рисува като народни писатели, всецяло отдадени в служба на народа чрез литературата; не случайно той нарича Емил Зола „цар на реалистите“. Амичис е писател от същия тип. Той следва здравите традиции на богатата и дълбока италианска литература, която още от най-ранното Възраждане — първа в Европа — се създава от гении като Петрарка, Данте, Бокачо. Италианската литература е създала и цяла редица други крупни писатели, но в целия свят особено популярни са италиански автори като Силвио Пелико (1789–1854 г.), автор на силната книга „Моите тъмници“, и Джованьоли (1838–1915 г.), чийто роман „Спартак“ възпитава чрез древната история съвременната младеж. Човечеството с право дири в литературата отговор на наболелите въпроси и оня дух към свободата, без който хората не могат да бъдат хора, и затова наред с тия писатели високо е ценен и Едмондо де Амичис. Такъв крупен писател, какъвто е Маяковски, през целия си живот нееднократно е изтъквал възхищението си от произведенията на Амичис. Увлечен от неговите образи, Маяковски през 1918 година пише сценарий по споменатата повест на Амичис „Учителка на работниците“ (като озаглавява сценария си „Госпожица и хулиган“). Самият Маяковски играе във филма една от ролите и макар че филмът не се завършва и не се явява на екрана, той представлява огромна ценност: възстановяването на неговите снимки ще даде възможност на хилядите почитатели на поета да видят живия Маяковски… като едновременно с това ще свържат мисълта си за него с мисли за крупния италиански писател Едмондо де Амичис.

Творчеството на Амичис е много популярно у нас — от него на български са преведени редица книги, като отделни негови произведения имат на български език по няколко издания. Разказът му „От Апенините до Андите“ има български издания в различни преводи в 1909, 1919 и 1946 година. С особено голям успех се ползува у нас „Сърце“ („Дневникът на един ученик“). Преводът на Д. Х. Иванов излиза в 1895 година и отново се преиздава в 1906 и 1929 година. Друг превод, направен от Моско Москов, излиза в 1908 година. В 1920 и 1946 година излиза трети превод, а в 1947 година — четвърти превод (от Вера Мак). Издателство „Народна младеж“ предлага на читателите пети превод, направен от Петър Драгоев, добър познавач на италианския език и литература. Така се възстановява една традиция, като на нашата младеж се поднася една книга, която вече е била любима на редица български поколения в миналото и трябва и сигурно ще се чете и днес, и утре. Ние никога няма да забравим, че когато Димитър Благоев — след вестта за убийството на Алеко Константинов — поиска да посочи какво е загубил българският народ с тая ранна смърт, писа: „Социалистическа България оплака не само злодейски погубения талант и една честна сила; в лицето на Алеко тя навярно изгуби бъдещия български Де Амичис“. Така италианският писател беше посочен от създателя на българското социалистическо и комунистическо движение като критерий и знак за правилното развитие на писателските таланти: „Бъдете като Амичис!“ — сякаш казва Благоев на българските писатели с тия своя думи. Защото Амичис олицетворява връзката между таланта и службата на народа чрез великите идеи на марксизма. Трябва да изтъкнем, че литературното ни развитие след посочените думи на Благоев създаде мнозина писатели, които тръгнаха по пътя на Амичис, като се присъединиха към работническото движение, след като вече се бяха очертали като крупни фигури в българската литература: Гео Милев, Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Антон Страшимиров и редица други.

Като задушевен призив към бъдещето, за което се бореше, звучат думите на Едмондо де Амичис в неговата вече цитирана брошура „По социалния въпрос“:

„О, това слънце (слънцето на социализма) ще блесне! Нека вярваме в това! Дано вие, които сте още тъй млади, да го видите, когато изгрее! И честити са тези, които, като поздравят неговите първи лъчи, ще могат да кажат в своето сърце. «Аз го желаех и очаквах!»“

Българската младеж дочака изгрева на слънцето, за което бленуваше Амичис. Тя с интерес отново и отново ще чете неговите произведения, защото в тях трептят лъчите на слънцето.

,

Информация за текста

© 1969 Ангел Тодоров

Сканиране, разпознаване и редакция: Хари, 2009

Издание:

Едмондо де Амичис. Сърце (Дневникът на един ученик)

Трето издание

„Народна младеж“, София, 1969

Редактор: Милка Молерова

Художествено оформление: Иван Кьосев

Художествен редактор: Михаил Руев

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Ана Ацева

Edmondo de Amicis. Cuore

Fratelli Treves editori. Milano. 1908

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13372]

Последна редакция: 2009-09-07 20:28:40