Портрет за Лувъра

— Но от три години ме заплашваш, че ще ме лишиш от наследство и ще дадеш хотелчето на талантливи, бедни деца от града.

— Не те заплашвам. Все по-често го мисля и ще го направя. Познавам благородни, скромни деца, които биха могли ме обичат. Ти не обичаш никого, освен себе си — тя вече не искаше и не можеше да спре чувствата си. — В твоите картини се отразява душата на онзи, който забива нож в гърдите на всеки срещнат и по пода остават капки кръв. В твоите рисунки няма добро и красиво, там властва хищникът… Съжалявам, че го казвам в присъствието на Славея, но и тя няма да се омъжи за теб.

— Кой ти дава право да говориш от нейно име? Тя ме обича. Нали ще се омъжиш за мен, Бебчо? — поиска да целуне момичето, но то вдигна чашата си, поднесе я към устните си и каза:

— Може би. Все по-често говорим за онова, което бих искала да промениш в себе си.

Кристина повика сервитьора и поиска да тръгне:

— Ако някога някое момиче се омъжи за теб, то няма да е заради твое достойнство, а защото ще е разбрала, че си богат. После ще те остави. Кой ще търпи болестните ти сривове и главозамайване, щом аз самата не мога да те понасям и предпочитам да живея сама?

Погледите на тримата се спряха върху банкнотите на масата — бяха същите 32 лева, оставени преди минути. Жената с мистичните очи не беше поискала да вземе наградата за труда си, не се виждаше и край съседните маси. Андрей стана пръв, отправи поглед към изхода, от където влизаше мъж, облечен във фрак, с цилиндър на главата, а в ръката — поднос с червени рози. Кавалерът на двете дами даде знак на продавача да дойде на тяхната маса; взе банкнотите от покривката и му ги поднесе:

— Три рози за моята майка, една — за госпожицата — каза, остави ключовете от колата и посочи портрета на масата: — Мамо, след години ще те нарисувам по-хубава и по-загадъчна от Мона Лиза. Когато някое от децата ми тръгне за Париж, ще изпратя портрета ти като подарък за Лувъра… Обещавам ти! Сега можеш да се върнеш спокойно в хотела си. Ние с Бебчо тръгваме без багажа и без кола.

Той хвана ръката на Славея, но момичето не стана. Под терасата на ресторанта се чу плясък на силна вълна. Един мъж от съседната маса каза, че от утре настъпва промяна във времето по крайбрежието.

,

Информация за текста

© Мариана Тинчева-Еклесия

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10448]

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00