- 1
- 2
сувенири, които се продавали предимно в Непал, а по-късно и в развити страни по света. Тук започнали да пристигат мисионери от Европа, които открили медицински център за лечение на болните не само от проказа, а и на хора в инвалидни колички, незрящи, глухи, неми… Те разкривали курсове за ограмотяване на жените, майки на невръстни деца. За домакините на тържествата и за гостите, които познаваха стандартите на Германия, беше изненадващ разказът за подобен бит днес. Сумата, необходима за битови нужди и лечение на прокажен човек в лагера, е около 16 евро за месец!
„16 евро?“ — недоумяващо вдигаха рамене слушателите на откровението:
„Нужни са ни 25 000 евро месечно, а понякога не можем да набавим дори половината. Въпреки това не губим надежда!“ — сподели пред една международна група Мариане Гроспийч.
Рита Шмидт, като разглеждаше снимки от лагера на Непал, се просълзи:
„Вашата вяра в Бога би трябвало да е огромна!“ — опита се да си представи живота там. После даде 50 евро на Мариане и получи от нея талони за благотворителност. Други присъстващи също дадоха своята лепта… Някои казаха, че са готови да заминат като доброволци. Навярно за миг Бог разкри пред очите на всички един свят в нищета и страдание, където има и много деца.
Безплатно за всички участници се разпространяваше списанието „Един свят за всички“. То отразяваше върховната цел на християните по света — за глобална промяна на мисленето към хуманни дела. Промяната трябва да повлияе миротворно на лидерите, които разполагат с военна сила. Тази тема се предоставяше специално на вниманието на дискутиращите, тъй като по същото време (7 юни) в Берлин беше пристигнал на официална визита президентът Буш. Той искаше да изясни позициите на САЩ и съвременна Европа около изказването на Путин за ядрените ракети в близост с границата на Франция и Германия… Какъв беше отговорът на военния спор между световните военни сили? Вярващите хора, събрани в Кьолн, докато слушаха новините от Берлин, повярваха в силата на общата молитва — Бог беше наложил победа на разума и мъдростта. Християните на Германия, пък и всички хуманно мислещи хора, не искат да преживеят разрухата на нова война, независимо от коя сила и с какви подбуди би започнала тя.
… Още с пристигането нашата българска група беше настанена в старинния град Брюл, на двайсетина километра от Кьолн. По шосе или по железопътна линия до там се стига за 15 минути. Почти срещу гарата на Брюл е замъкът от XVIII в. с градини в стил рококо. На десетина минути път към центъра има храм католическата църква, а недалече от него и протестантската.
Като архитектурен стил протестантските църкви най-често са с островърхи кули, а във вътрешността не се допускат стенописи, скулптури, изображения на Божия образ или други художествени произведения на християнското изкуство.
Допуска се само музика за възхвала на Бога, затова всяка църква има орган за изпълнения с духовно послание. Богослужебните текстове от Свещеното Писание на Стария и Новия Завет се четат на говорим, разбираем език и се съпътстват с размисли върху съвременния живот. Всички присъстващи миряни участват с песни и обща молитва на глас… Този вид живо участие на вярващи се е практикувал в Църквата от най- ранни векове и дава възможност на всеки християнин да почувства своя принос в молитвата.
На табло пред градината на неголямата протестантска църква в Брюл беше написана програмата за целия месец юни. Особено внимание се отделяше на осми (четвъртък), когато в цяла Германия не се работи, тъй като се чества празник шейсет дни след Възкресение Христово — Тяло Господне.
Тогава вярващите приемат причастие и след службата имат обща вечеря в двора на храма. Като видя нашите оранжеви шалчета — знак, че сме гости на Трийсет и първите празници в Кьолн, възрастна християнка от аристократичните къщи наоколо ни покани. На 8 юни, в 18 часа вече бяхме в храма и заехме места на пейките. Виждаха се и други гости участници в тържествата от далечни страни, които се отличаваха с оранжеви шалчета. След встъпителната музика поздрав към гостите на подиума застана обаятелна жена в ритуална черна дреха — облекло на хора с духовен сан в евангелската Църква.
Изненадата за нас, българските жени с традиционно православно изповедание, беше голяма. Знаех, че в Англиканската църква жените са отвоювали правото си да бъдат равностойни с мъжете и в тази област, но никога не бях виждала жена да говори от амвона. След песенното славословие „Глория“ тя прочете стихове от Евангелието на Матея. По-късно благослови хляба в подносите и виното в керамичните кани, след което покани желаещите да получат причастие да се съберат край Господнята трапеза. Жената полагаше в ръката на всеки вярващ хляб с думите: „Тяло Господне за теб!“ После подаваше глинена чаша с вино, от което всеки отпиваше глътка.
Лицето и думите й бяха изпълнени със стремеж да достигне до сърцата на вярващите… Четирийсет и шест годишната Ренате Герхард, която от пет години оглавява църквата в Брюл, е първата жена свещеник (Pfarrerin) в многовековната църковна история на града. С доказана силна вяра, дух и богословие, тя е равна с мъжете пред амвона. За нея правото на богослужение отдавна не е забранена земя, както е в Православната и Католическата църква. Помолих я да ми разкаже нещо повече за себе си, а тя скромно и пестеливо сподели, че обича литературата и е изпълнена с идеи. Вниманието й е насочено преди всичко към младите майки и християнското възпитание на техните деца, за които е уредена специална църковна зала с библиотека.
След празничното богослужение в протестантската църква на Брюл изпитах радост, че в една цивилизована страна обществото е превъзмогнало бариерата на предубеждението към жената. На нас ни остава радостта от съзнанието, че свещеният олтар е навсякъде, където човекът — мъж или жена — работи за полезното, за доброто за хората. Това ще рече, че той прави чрез дух и ръце един от Ангелите на малката Вселена, която диша и съставлява вечната, небесната Вселена…
Информация за текста
© 2009 Мариана Тинчева-Еклесия
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11470]
Последна редакция: 2009-05-02 11:20:00
- 1
- 2
