Да направим ангел на мира

Мариана Тинчева-ЕклесияДа направим ангел на мира

А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще прати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви говорил. Мир ви оставям;

Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът ви дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.

(Йоан. 14:26–27)

DOM, многовековната катедрала на гр. Кьолн, е толкова висока, че когато човека в подножието вдигне глава към острите й върхове в небето, изпитва страх — като че е погледнал в отвъдното, което не може да се обземе с очи. А онова, което не се вижда с очи, не се побира в разума ни, то не може да отговори на много въпроси. За първи път застанали пред храма на Кьолн, гостите на града се питат: как със строителните средства на Средновековието са постигнати обемът, височината, класическата изящност на архитектурата? А като влезе в необятните дълбини на храма, човека се чувства и малък, и извисен от сводовете на капелите, музиката на стария орган, гласа на миналото… Кьолнската катедрала е основана върху мощите на светци и крале през 1248 г. Сякаш смутени от огромните мащаби на своето начинание, хората прекъсвали строителството за години; после продължавали към висините по-бързо, по-смело, окрилени от съзнанието, че изграждат Дом (DOM) за прослава на Твореца. Сам Бог ги вдъхновявал с постоянно откровение, че Кьолнската катедрала ще надживее превратностите на събитията, за да съществува в бъдещите столетия. В албума на храма един черно-бял фотос от 1945 г. приковава вниманието: част от катедралата не е пощадена от бомбардировките на англо-американците през Втората световна война; полуразрушен, безлюден е бил символът на града…

Днес населението на Кьолн надхвърля милион. С толерантни чувства тук съжителстват хора от 180 националности, приели Германия за своя втора родина. Навярно затова от 6 до 10 юни 2007 г. Кьолн беше домакин на Трийсет и първите празници на Евангелската църква. Мотото, под което премина традиционният фестивал на протестантите, бяха думите, отнасящи се до словото Божие: „Живо, силно, остро.“ Върху раменете на участниците се виждаше оранжево шалче, в края на което се четеше въпрос: „Какво направи за хората?“

В Международния панаирен център, където бяха основните изяви, най-много бяха гостите от Африка, Филипините, Индонезия. Върху голяма карта на света бе изписан въпросът: „От къде идвате?“ На 6 юни около обед тук бяха поставени деветдесет и пет знака на гости, стекли се от всички континенти. Ден по- късно „автографите“ върху картата бяха вече от 138 страни, а дневният бюлетин за празниците, издаван на немски и английски език, съобщи, че присъстват 5009 гости от цял свят.

Фестивалът, който имаше мероприятия и в близките градове, включваше три хиляди изяви — богослужения, изложби, концерти, дискусии. По поляните на брега на р. Рейн още на 6 юни вечерта към гостите от чужбина се присъединиха към 400 000 души от цяла Германия и много туристи. Всички заедно се молеха и пееха възхвални химни към Всеподателя Бог.

Както писа информационният бюлетин: „Целта на срещата не е само да събере хората за празненство. Тя е широка платформа за критични дебати по съвременните проблеми на обществото.“ Основни акценти на разискванията пред отворени микрофони в четвърта зала на панаирните палати бяха темите за толерантното отношение между протестанти и католици; за религиозния плурализъм, за диалога с исляма. Тук сестрите дякониси призоваваха с думи и брошури за отворени врати на Църквата по всяко време и за всички случаи…

С мъдрост и духовна прозорливост в началото на XXI век се налагаше стремежът на екуменическа основа: създаване на международно младежко движение от всички националности. Това движение би трябвало да продължи общуването между младите хора и след закриването на фестивала. С цел популяризиране на идеите и тяхното отразяване в обществото, камери на Националната немска телевизия навсякъде бяха „отворено око и ухо“ за разговорите в залите.

„Какво е свещено за вярващите? Защо сме различни в религиозните възгледи и позиции? Защо се делим, докога…?“ На тези въпроси се чуваха единни, ала различаващи се отговори, които са имали милиони вярващи преди нас. Ще ги задават вярващите и след години, тъй като различията са закономерни. Те са аналог на географските особености, степента на развитие и вековни традиции, в които живеят хората по земята.

В Кьолн всички съзнаваха, че Бог, Който знае всички земни езици, ни учи в смисъла на Неговата любов — единството и взаимното зачитане на вярващите в Него.

Преди да влезем в катедралата „Св. Мартен“, недалече от символа на Кьолн — DOM, прочетохме кратка история на храма, написана върху каменна плоча. Той е изграден на р.

Рейн преди векове и е разрушен до основи през 1945 година. Планът „Маршал“ за бързо възстановяване на Германия, разделена на две, включва обновяване на всички строителни фондове, включително и на църквите. Катедралата „Св. Мартен“ с кръгли кули е възстановена окончателно едва през 1983 година, когато в нея започнал нов молитвен живот. Първото, което разбрахме при влизането ни, беше, че богослужението не е на немски, а на португалски език. Отговора на въпроса ни защо е така, намерихме на информационното табло на стената: в неделните и празничните дни тук всеки час богослужението е на различен език, на който говорят вярващите от други националности, живеещи в Кьолн, или на гости, присъстващи в храма. Същото правило за зачитане на езика и богослужебните особености на вярващи от различни краища на света важи и за други храмове в града с пъстър национален колорит. Тази законова толерантност към религиозните чувства доказва и уважение към личността. Възстановена Германия, днес с висок жизнен стандарт, със завидна икономическа и социална политика, вече мисли за глобален план „Маршал“, благотворно обновяващ и укрепващ света.

В един от салоните на огромната четвърта зала беше изправен стоящ ствол на дърво, край който спираха много посетители. На малка маса до ствола беше изобразен макет на скулптурна фигура „Ангел на мира“, в която трябваше да се превърне дървото. Право да участват в сътворяването на пластиката имаха всички желаещи: те получаваха чук и длето, дялаха върху крилата на Ангела и получаваха за спомен онази частица, която са направили със своя ръка. Има нещо трогателно да правиш Ангел на мира с участието на хиляди хора. Аз взех, запазих и донесох в България част от „крилото“, което ръкоделствах заедно с други вярващи…

Край стените на внушителната осемвековна катедрала DOM на Кьолн през времето на Трийсет и първите празници на Евангелската църква не секваха хоровите песнопения „Алелуя!“ Тук нямаше имена и звезди на естрадата, или по-точно всички изпълнители бяха звезди, защото бяха събрани най-добрите гласове от Южна Корея, Канада, САЩ, Нова Зеландия… В различни павилиони, пръснати по площада, се събираха средства и помощи за бедстващи страни или райони. Срещу три евро всеки можеше да си купи Ангелчето за помощ на децата в Африка. Пак толкова струваше и флагът в помощ на хора в инвалидни колички, сувенирът за незрящите, които четат Библията на брайлово писмо… В огромното училище по милосърдие за нуждаещи се по време на тържествата всеки имаше възможност да докаже на живо християнската си душа. Високите етични норми към страдащите по света бяха огледало на целта за взаимна помощ.

Сред милосърдните ангели на Иисус Христос навярно имаше хиляди, но тук, сред множеството от домакини и гости, се открояваше жена, чието име е малко познато. Шейсет и четири годишна, съпруга и майка на четири деца, Мариане Гроспийч от Непал беше пристигнала в Германия, за да разкаже за малкия град на прокажени в своята страна. Lepra е медицинско название на проказата, която съществува и до днес. Нейната родина преди векове е била най-вече в Африка, както и в субтропични райони, благоприятстващи развитието на бактерията Lepra… В лагера на Непал днес живеят около 1600 деца, жени, мъже, болни по наследство или носители на неизлечимата зараза, която ги обрича на изолация. Преди двайсетина години, подобно на Майка Тереза от Калкута, Мариане решила да посвети живота си на тези хора и да им докаже, че не са забравени от Бога. Постепенно жителите на лагера започнали да отглеждат в градини зеленчуци, от които да се прехранват; започнали да изработват на ръка накити, да произвеждат копринени тъкани,