четиристотин години вместо по петдесет-шестдесет, започват да си шушукат.
След това обясняват, че за съжаление тяхната раса не произвежда ревитализаторите за износ. Изработват се изключително за обслужване на тяхното население. И макар че извънземните разбират, че на нас ни се иска да имаме от тези устройства, а от друга страна смятат, че заслужаваме да ги имаме, истината се свежда до това, че на Бетелгейзе просто няма излишни, които да бъдат превозени.
Саду дори не поглежда около себе си за съвет, а направо пита:
— Какво бихте искали в замяна, за да започнете да ги произвеждате за нас? Ние бихме платили всяка цена, която е по силите на цялата тази планета.
В залата на Асамблеята се разнася тихо, но единодушно и безусловно „Да“, произнесено на различни езици.
Енди и Денди не могат да се сетят за нещо, което би им било необходимо. Саду им се моли да се опитат да измислят нещо. Лично ги изпраща до космическия им кораб, който сега е паркиран в зона с ограничен достъп в Централния парк.
— Лека нощ, джентълмени — пожелава им президентът на Асамблеята. — Моля ви да се опитате с всички сили да измислите нещо, което да използваме при обменната сделка.
Те не излязоха от кораба в продължение на шест дни, а през това време светът почти полудя от нетърпение. Като си помисля колко нокти бяха изгризани през тази седмица от няколко милиарда души…
— Представи си! — шепне ми Троусън, който ходи насам-натам из стаята така, като че ли е тръгнал пешком за Бетелгейзе. — Ние ще живеем петкратно по-дълго Дик. Цялото наше образование и постиженията ни — твоите и моите — ще бъдат само началото. При такава продължителност на живота човек би могъл да усвои пет професии. А като си помислим какво успявахме да свършим дори при сегашния ни живот…
Кимам, леко скован. Мисля за книгите, които бих могъл да напиша и прочета, ако по-голямата част от живота ми стои пред мен, а професията на рекламен агент е само етап от началото му. Освен това, никога не се бях женил, никога не бях създавал семейство. Нямах достатъчно време. А сега, на четиридесет, бях прекалено погълнат от всичко, което се беше превърнало в навик за мен. Все пак, за цял един век човек може да промени много неща…
След шест дни извънземните излязоха от кораба и ни съобщиха офертата си. Смятаха, че ще могат да убедят останалите от своята раса да произведат необходимите ни ревитализатори, ако… АКО, написано с много големи букви.
Те започнаха да обясняват с извинителен тон, че на тяхната злочеста планета се чувствала липса от радиоактивни минерали. Други раси били открили безплодни и пустеещи светове, богати на радий, уран и торий и били запазили правото на собственост върху тях. Етиката на народа на Бетелгейзе не му позволявала да води агресивно войни с цел придобиване на територии. На Земята сме и мали много радиоактивна руда, която сме използвали главно за военни и биологични изследвания. Първите са по принцип нежелателни, а необходимостта от вторите ще изчезне, след като се сдобием с ревитализаторите. Така че за размяната те искали нашите радиоактивни елементи. Всичките, обобщиха скромно охлювите. Е, ние бяхме изненадани и дори слисани. Но до истински протести въобще не се стигна. От всички части на замното кълбо се чу хор от гласове на решително одобрение. „Продадено! Сделката се сключва!“ Няколко генерали и държавни мъже от военния сектор успяха само да повдигнат предупредително показалци, преди да бъдат изгонени от заеманите постове. Един-двама атомни физици проплакаха над бъдещето на атомните изследвания, но народът на Земята викаше по-силно.
— Изследвания ли? Малко ли изследвания бихте провели при продължителност на живота триста години?
Само за една нощ седалището на Обединените нации се превърна в офис за отстъпване на минни концесии по всички краища на Земята. Национални граници се изместваха заради уранови находища, а знаменитата библейска фраза можеше да се перифразира на „от мечовете се изковаха кирки“6. На практика всеки, който разполагаше с използваем инструмент, се записваше в изкопчийски бригади за по два-три или повече месеци през годината. По света се възцари дух на другарство и всеобщо разбирателство.
Енди и Денди учтиво предложиха да помогнат. Те отбелязаха на подробни контурни карти местата, където трябваше да се организират минни разработки. Впрочем бяха посочени и места, за които дотогава не се и подозираше, че там може да има находища на радиоактивни минерали. Предоставиха ни фантастични, но ясни чертежи на устройства за извличане на необходимите им вещества от рудите, в които концентрацията не беше достатъчно висока. Научиха ни точно как да употребяваме устройствата, а освен това ни разясниха и принципите, използвани при създаването им.
И въобще не се шегуваха. Искаха всички радиоактивни минерали.
След това, когато добивът вече бе идеално организиран и всичко се развиваше гладко, отлетяха към Бетелгейзе IX, за да изпълнят своята част от сделката.
Следващите две години бяха един от най-стимулиращите периоди през моя живот. Бих казал, че всеки изпитваше подобни чувства, нали, Алварес? Съзнанието, че целият свят е обединил усилията си, за да постигне поставените цели и всички работят заедно, бодро и щастливо, в името на живота. Аз прекарах полагащата ми се година на Голямото езеро на робите и не мисля, че някой друг на моята възраст и с моите килограми е успял да обработи повече уранит.
Енди и Денди се върнаха обратно с два огромни кораба, в които ролята на екипаж бе поверена на странни охлювоподобни роботи. Роботите бършеха всичко, докато Енди и Денди продължиха да изпълняват светските си задължения. Двата кораба почти закриваха цялото небе. От тях, с помощта на странен спираловиден въздушен апарат, роботите започнаха да носят на Земята ревитализатори. С обратните курсове те превозваха пречистените радиоактивни елементи. Никой на Земята не обръщаше внимание на методите им за експресно извличане на нужните елементи от огромните купища руда. Всички бяха заети с една единствена мисъл, която ги бе овладяла напълно: ревитализаторите.
Те работеха. И това беше напълно достатъчно за нас, хората.
Ревитализаторите наистина работеха. Ракът изчезна, развитието на всички сърдечно-съдови и бъбречни заболявания беше спряно. Бяха проведени опити с насекоми, поставени в квадратни едноетажни лаборатории. Вместо по няколко месеца, при новите условия те живееха по година. А хората — лекарите само клатеха глави пред новите клинични случаи, при които пациентите им оживяваха като по чудо.
Навсякъде по планетата, близо до всеки голям град, дълги, търпеливи, бавно придвижващи се опашки от хора се трупаха пред ревитализаторите, които бързо се превръщаха в…
— Храмове — определи ги Майнцер. — Всички гледат на тях като на храмове. Към всеки учен, който се опита да изследва начина им на действие, присъстващите се отнасят като към опасен лунатик, попаднал в детска стая. Не че е възможно да се намери ключ към разгадаване тайната на техните малки двигатели. Аз вече не питам какво представляват източниците им на енергия. От доста време си задавам въпроса дали въобще имат някакъв двигател.
— Сега, в началото, ревитализаторите все още са твърде ценни — успокояваше го Троусън. — След известно време те вече няма да бъдат новост, интересът на хората към тях ще намалее и вие ще можете да ги проучвате на воля. Дали не са със слънчева енергия?
— Не! — категорично заклати глава Майнцер. — Сигурен съм, че мога да разпозная двигателите, работещи със слънчева енергия. Също толкова сигурен съм, че енергията, която използват за задвижване на корабите си, е различна от енергията, с която захранват ревитализаторите. Отказах се от опитите си да разбера каква енергия използват за корабите си, но мисля, че мога да разгадая как стоят нещата при ревитализаторите. Само да ме оставят да ги разгледам на спокойствие. Глупаци! Толкова са изплашени да не повредя някой ревитализатор и да бъдат принудени да пътуват до съседния град за своя елексир!
Ние го потупахме по рамото, за да изразим съчувствието си, но в действителност неговите проблеми не ни интересуваха особено. През тази седмица Енди и Денди бяха напуснали Земята, след като по техния сложно-учтив начин ни бяха пожелали щастие и благополучие. Цели тълпи изпращаха въздушни целувки към корабите им, натоварени с радиоактивен концентрат.
Шест месеца след заминаването на Енди и Денди ревитализаторите спряха да работят.
— Дали съм сигурен? — изсумтя Троусън при вида на смаяното ми лице. — За да се убедиш, погледни
