Уилям Тен
Мостът на Бетелгейзе
И никога да не се забравя за Бруклинския лгоспг, продаден от нюйоркски мошеници на дошлия в огромния град простодушен селянин.
Кажи им, Албарес, стари приятелю; ти знаеш как да говориш с тях. Искам само да схванат същността на проблема — с всички възможни последствия и усложнения.
Ако ги заболи, просто ги остави да покрещят от болка. Използвай думи, които ти харесваш, но си свърши работата както трябва и докрай.
Можеш да започнеш с деня, когато чуждопланетният космически кораб се приземи в околностите на Балтимор1. Нали ти става зле, като си помислиш как въобще не можахме да се досетим за нищо, а Алварес? Кацнаха на три крачки от купола на Капитолия, където заседават нашите конгресмени, а ние сметнахме, че това е просто щастлива случайност…
Обясни им защо си въобразявахме, че сме извадили голям късмет. Разкажи за тайнствеността, с която бе обградено всичко по тази причина; за това как фермерът, съобщил новината, беше задържан в специална затворническа килия; как кордон от подбрани служители на военната полиция само след няколко часа обгради и изолира пет квадратни мили, като ги обяви за зона на извънредно произшествие; как Конгресът беше свикан на закрито съвещание и как за случилото се във вестниците не се появи нито ред.
Кажи им защо са поискали консултация от Троусън, моя стар професор по социология, след като станало ясно какъв е проблемът. Как той премигнал пред заобиколилите го висши офицери и дипломати и накрая им дал очаквания отговор.
Неговият отговор ги насочил към мене.
Как след това аз, заедно с целия ми персонал бяхме измъкнати от авиационния отряд на Федералното бюро за разследване, от нашите нюйоркски канцеларии, където кротко си припечелвахме нашите долари, а после директно като с въздушна поща бяхме доставени в Балтимор. Съвсем честно, Алварес, дори след като Троусън ми обясни ситуацията, не можах да преодолея напълно раздразнението си. Правителствените тайни винаги са ме карали да се чувствам неудобно.
Космическият кораб толкова ме изненада с външния си вид, че когато първият извънземен се измъкна навън с мляскащ звук, дори не успях да оближа пресъхналите си устни. След всичките тези години, през които художниците ни бяха привикнали към измислените от тях пурообразни кораби, с които бяха изпълнени неделните приложения на вестниците, изведнъж — шарен сфероид в натруфен стил рококо2, стърчащ в ечемиченото поле в Мериленд. Много повече приличаше на декоративен кухненски съд с орнаменти, отколкото на междупланетен кораб. Във всеки случай на нищо, което да наподобява ракетен кораб.
— Ето твоята задача — посочи натам професорът. — онези двама посетители.
Те стояха на плоската метална плоча, заобиколени от тълпа високопоставени чиновници и функционери, които беше изпратила Републиката. Притежаваха слизесто зелено туловище, което се източваше нагоре от твърде широката основа до почти остър връх и бе обвито в кокетна розово-бяла черупка. Два люлеещи се насам-натам ствола с очи по тях изглеждаха достатъчно мускулести, за да удушат човек. И накрая — огромният влажен разрез на устата, който се виждаше при всяко повдигане от металната плоча на някой от краищата на намиращата се в постоянно движение основа.
— Охлюви — казах аз. — О-х-л-ю-в-и!
— Или може би плужеци — внесе уместна поправка Тросън. — Във всеки случай, коремоноги молюски.
Той посочи настръхналия кичур коса, който стърчете от собственото му теме и прибави:
— Но имай предвид, Дик, че техните закърнели черупки са дори в по-малка степен спомен от еволюцията, отколкото нашите коси. Те са по-стара и по-развита в интелектуално отношение раса.
— По-развита?
Той кимна и продължи:
— Нашите инженери проявиха любопитство и бяха много любезно поканени да разгледат кораба. Когато излязоха навън, ченетата им бяха увиснали от изненада.
Взе да ми става неудобно. Отхапах малко парче от нокътя си и рекох:
— Е, разбира се, професора, те са толкова различни…
— Не само това, те са по-висши. Възприеми го като неоспорим факт, Дик, защото то е от особена важност за работата, която ти предстои. Най-големите инженерни умове на тази страна, които бяха събрани спешно, приличаха на тълпа островитяни от Южните морета, които се опитват да разберат принципите на действието на пушката и компаса въз основа на притежаваните от тях познания за копията и ураганите. Тези създания принадлежат на общогалактична цивилизация, състояща се от раси, всяка от които е достигнала поне степента на развитие, на която те се намират. Ние просто сме групичка от изостанали провинциалисти, обитаващи забравена и от бога покрайнина на космоса, на която предстои да бъде изследвана. Ако не успеем да отговорим на техните стандарти обаче, може да се окаже, че ни предстои не изследване, а експлоатация. Трябва да оставим у тях много добро впечатление и бързо да усвоим някои новости.
Изпълнен с достойнство служител с дипломатическо куфарче в ръка се отдели от заобиколилата извънземните тълпа, която непрекъснато им кимаше и се усмихваше приветливо, и се отправи към нас.
— Охо, повтаря се представлението от 1492 г. с откриването на Америка — прокоментирах брилянтно аз. И след моментен размисъл добавих: — Но защо изпращат армията и флотата за мен? Едва ли точно аз ще мога да им разчета плановете в подробности…
— Бетелгейзе. Деветата планета от системата на звездата Бетелгейзе3. Не, Дик, д-р Уорбъри вече се обясни с тях. Те научиха от него английски език за два часа, макар той да не успя в продължение на три дни да идентифицира дори една дума от техния език. Освен това учени от ранга на Лопес и Майнцер кротко полудяват в резултат на опитите си да открият какво представлява техният източник на енергия. Използваме най-добрите умове, до които имаме достъп, за да се справим с трудностите. Твоята функция е по-различна. Ти ни трябваш в качеството на рекламен агент от най-висока класа. Задачата ти е да се занимаваш с тази част от програмата, която има отношение към тяхното положително приемане от обществото.
Служителят ме подръпна нетърпеливо за ръкава, ала аз се отърсих от него.
— Това не е ли работа на правителствената комисия по сърдечното посрещане? — попитах Троусън.
— Не. Не си ли спомняш какво каза, когато ги видя за пръв път? О-х-л-ю-в-и! Как си представяш тази нация да възприеме мисълта за охлюви, и то гигантски охлюви, които се усмихват снизходително при вида на нашито градове от небостъргачи, когато им разказваме за нашите атомни бомби или обясняваме постиженията си в областта на математиката? За тях ние сме просто един самомнителен вид маймуни. При това изпитваме страх от тъмното.
Усетих деликатно и официално потупване по рамото и възкликнах нервно „Но моля ви!“ Гледах как слабия и бриз си играеше с поизмачканите дрехи на професора, с които той вероятно беше спал, и забелязах малките червени жилки в уморените му очи.
— Май очаквате в пресата заглавия от рода на „Могъщи чудовища от Далечния космос“?
— Плужеци с комплекс за превъзходство. И още поточно, мръсни плужеци. Все пак сме късметлии, че се приземиха при нас, при това толкова близо до Капитолия. До няколко дни ще трябва да поканим президентите на останалите нации, след което не ще можем да опазим много дълго в тайна новините. Не желаем гостите да бъдат атакувани от пияни тълпи, подтиквани от суеверие; нито искаме жълтата преса да започне да раздухва идеята за изолиране на Земята от останалия космос или да станем свидетели на друга подобна истерична кампания от нейна страна. Не искаме те да си отидат у дома със спомени за това как по тях са стреляли фанатици с тиранти, крещящи: „Отивайте си обратно, откъдето сте дошли, чуждоземни животни такива!“ Искаме да оставим у тях впечатлението, че сме добронамерена и интелигентна раса, с която могат да се поддържат приятелски отношения.
