— Да — кимнах аз. — Идеята е те да основат тук търговски пунктове, а не да създават гарнизони. Но какво общо имам аз с всичко това?
Той леко ме потупа по гърдите.
— Ти, Дик, ще поемеш отдела за връзките с обществеността. Ще трябва да направиш така, че тези извънземни същества да станат симпатични на американския народ.
Достопочтеният служител застана пред мен. Този път го познах. Беше един от министерските съветници.
— Бихте ли ме придружили, моля? — попита той. — Трябва да ви представя на нашите високи гости.
Двамата тръгнахме направо през полето, като мачкахме растенията. След това стъпките ни отекнаха по стоманената плоча и накрая стигнахме до коремоногите ни гости.
— Здравейте — рече учтиво съветникът.
По-близкият охлюв насочи едното си око към нас. Другото погледна към неговия другар, а след това голямата слизеста глава се изви и се спусна на нашето равнище. По-нататъшните действия се описват малко трудно, като се имат предвид анатомичните особености на скъпите гости, но все пак може да се каже, че създанието повдигна една от бузите на крака си и произнесе с всичката любезност, която можеше да се побере в струята въздух, изпомпана през продраната вътрешна тръба:
— Дали действително високоуважаваният господин желае да разговаря с моята скромна личност?
Бях представен. След това съществото насочи и двете си очи към мен. Мястото, където трябваше да е разположена брадичката му, се спусна в краката ми и направи няколко движения, подобни на змийските. След това то каза:
— Вие, почитаеми господине, сте свързващото ни звено с всичко, което е значимо и присъщо на вашата благородна раса. Благоволението ви наистина е ласкателно.
Докато мълвях „Приятно ми е…“ и протягах нерешително ръка, в главата ми всичко се обърка. Охлювът постави една от очните си ябълки в дланта ми, а с другата допря горната страна на китката ми. Нито я разтърси, нито я притисна: просто извърши движенията, след което прибра обратно очите си. Проявих достатъчно съобразителност, за да не изтрия ръце в панталоните си, въпреки че непосредственият ми импулс беше да сторя именно това. Впрочем, очните му ябълки въобще не бяха сухи.
— Бъдете сигурни, че ще сторя всичко, което е по силите ми — уверих ги аз. — Впрочем, ако не е тайна, вие посланици ли сте? Или само изследователи?
— Скромността на нашите личности не ни позволява да си присвояваме някакви официални титли — отвърна създанието. — Независимо от това, ние изпълняваме и двата вида функции, тъй като във всеки процес на комуникация реално присъства известна доза посланичество; същевременно всеки, който се е посветил на търсене на нови знания, в известна степен е изследовател.
Този отговор ми напомни за една басня, поуката от която гласеше: „Задай глупав въпрос и ще получиш глупав отговор.“ Освен това внезапно се зачудих с какво ли се хранят тези охлюви.
Вторият извънземен се плъзна към нас и се втренчи в мен.
— Можете да разчитате на нашето послушание в най-висока степен — каза той смирено. — Ние разбираме голямата важност и трудност на вашата задача и много бихме искали да бъдем харесани от вас — доколкото е възможно за вашата възхитителна раса да хареса такива клети същества като нас.
— Ако се придържате към този начин на разсъждения и поведение, мисля, че ще се разберем и няма да има проблеми — рекох аз.
Общо взето, да се работи с тях беше удоволствие. Искам да кажа, че не бяха много темпераментни, нямаше надменни пози и настоявания камерата да ги покаже точно под този или онзи ъгъл, нито пък непременно да се спомене някоя издадена книга или да се изтъкнат тези или онези неизвестни биографични данни от времето, когато са получавали възпитанието си в манастир… Въобще — пълна противоположност на повечето от другите ми клиенти.
Същевременно да се разговаря с тях не беше лесно. Не че те не бяха готови да влизат в контакти, напротив. Но опитайте се да ги попитате за нещо. Задайте им какъвто и да е въпрос, например:
— Колко трая пътешествието ви?
Ето приблизително какъв отговор бихте могли да очаквате:
— Словосъчетанието „колко продължи“ във вашия изразителен език се използва за означаване на понятието „продължителност“. Не мога да проявя такава безотговорност да дискутирам толкова сложен въпрос с ерудит като вас. Тук трябва да се вземат предвид скорости, които налагат употребата на релативистична терминология. През част от своя орбитален период нашата грозна и нежелана планета се отдалечава от вашата красива планетна система, а през друга се доближава до нея. Освен това трябва да се вземат под внимание посоката и скоростта на движение на нашата звезда по отношение на тази част от космическото пространство. Ако например бяхме дошли от съзвездието Лебед или от Воловар, на този въпрос можеше да се отговори по-конкретно и точно, тъй като тамошните космически тела се движат по близки дъги, ъглово изместени от равнината на еклиптиката, така че…
Или ако зададете въпрос: „Демократичен ли е вашият обществен строй?“, не трябва да се учудвате, ако получите в отговор следното разяснение: „Според богатата етимология на вашия език, понятието «демокрация» е свързано с начина на управление на народите. Нашият несьвършен език не ни позволява да се изразяваме по такъв кратък и въздействащ начин. Естествено, всеки трябва да управлява себе си. Степента на правителствения контрол върху индивидите трябва да се променя по отношение на всеки индивид според специфичните особености на личността му; с времето тази степен трябва да се променя по отношение на един и същи индивид. Това трябва да е толкова очевидно за такъв всеобхватен разум, какъвто притежавате вие, че ви моля да ме извините за безсъдържателното ми изказване. Аналогично е положението и по отношение на индивидите, взети като група. Когато отделните индивиди се сблъскат с универсална необходимост, се наблюдава тенденция към обединяване, за да се удовлетвори съответната потребност, а когато такива обстоятелства не съществуват, има по-слаба мотивация за съгласуване на усилията. И тъй като това се отнася до всички същества, следователно се отнася и до нашата раса. От друга страна…“
Разбирате ли какво имам предвид? Това общуване ми досади твърде бързо, затова предпочетох да се занимавам със собствените си дела.
Правителството ми даде месец за подготвителна пропаганда. Първоначално се опитаха да ме принудят да свърша всичко за две седмици, но аз се запънах и заявих непреклонно, че минималният срок за провеждане на рекламна кампания е поне петкратно по-дълъг. Накрая ми дадоха месец.
Внимателно им обясни това, Алварес, искам да разберат пред каква задача бях изправен, като се имат предвид всички години, през които по кориците на сензационните списания бяха показвани цветни изображения на апетитни жени, заплашвани от слузести страшилища; и като се прибавят към тях филмите на ужасите и романите, описващи нашествия на въображаеми седмоглави инопланетяни, както и комиксите от неделните приложения на вестниците. Ето с това трябваше да се преборя, както и с всички дълбоко вкоренени предразсъдъци.
Да не говорим за потръпването, което предизвиква дори споменаването на думата „червеи“ и вечното недоверие към „чужденците“, даже към тези от човешката раса; за суеверния ужас от всякакви същества, у които от пръв поглед не се вижда подходящо място, където би могла да е разположена душата им.
Троусън ми помогна да събера екип, който да напише научните статии, от които се нуждаех, а аз сам намерих хората, които да ги подпишат с подходящи псевдоними. Доста от готовите за печат набрани материали бяха изхвърлени, за да се освободи място в списанията за истории на тема „Колко много биха могли да ни изпреварят извънземните същества по пътя на еволюцията, колко по-етични са в състояние да бъдат и колко са по-напредничави по отношение на съблюдаването на праведния начин на живот“. В много вестници и списания едновременно се появяваха статии със заглавия от рода на: „За скромните гадини, които лазят из нашите градини“ и „Състезанията с охлюви — най-модерния и изключително зрелищен спорт за зрителите на новото време“. Медиите се напълниха с толкова материали на тема „Фундаменталната целокупност на всички живи същества“, че аз започнах да се чувствам неудобно дори когато не си позволявах нещо повече от вегетарианска вечеря. Спомням си, че чух за значително увеличение на консумацията на минерална вода и витаминозни хапчета…
И всичко това ставаше, без в средствата за осведомяване да се промъкне дори и една думичка за онова,
