Среднощни тайни

Бен и Нан. Всички застанаха пред свещеника, който откри церемонията.

— Приятели, днес сме се събрали в този дом на любовта, за да споделим радостта на тези две двойки, които са готови да се свържат в свещен брачен съюз. Нашият Отец на небето и всички вие сте тук, за да станете свидетели на това щастливо събитие. Кой ще предаде тези хубави жени на съпрузите им?

— Аз — рече Стоун, като постави ръката на майка си върху ръката на баща си. Сетне я целуна по бузата. Тримата си размениха топли усмивки.

— Аз — рече Мат и сложи ръката на дъщеря си върху ръката на стария си приятел и съдружник. Целуна Джини по бузата и стисна другата ръка на Стоун. Целият сияещ от гордост, Мат отстъпи назад при другите гости. Искаше му се любимата му съпруга — майката на Джини — да е жива, за да бъде с тях в този тържествен ден. Или Хати. При мисълта за жената, която бе далеч оттук, сърцето на Мат подскочи от вълнение. Усети сладостна болка в слабините. Отдавна не бе изпитвал такова усещане.

Свещеникът произнесе трогателно слово, прочете няколко подходящи откъса от Библията и сетне помоли младоженците да дадат своя брачен обет. Първа пристъпи по-възрастната двойка. Бен не сваляше поглед от Нандил, докато двамата изричаха думите, идващи от най-съкровените кътчета на сърцата им. За тях този ден бе бляскава победа след мъчителната тридесетгодишна борба.

Стоун стисна леко ръката на Джини, докато наблюдаваше родителите си. Съзнаваше, че сега те са не по-малко влюбени от мига, в който са се срещнали преди толкова много години. Той бе плод на тази силна и устойчива любов, любов, оцеляла след толкова много препятствия, любов, която времето никога няма да разруши. Нандил беше облечена в светлосиня рокля, която подчертаваше тъмнокафявите й очи, медената кожа и копринената черна коса. „Колко е красива и лъчезарна“ — помисли си Стоун. Сетне погледна към Джини. Бледожълтата й рокля сякаш хвърляше слънчеви отблясъци върху палавите къдрици и букли, които се спускаха по гърба й. Дъхът му спря и той усети как сърцето му премаля от любов. Тя беше негова завинаги.

Джини се възхищаваше на двамата мъже, които изглеждаха толкова красиви в своите тъмни костюми, бели ризи и лъснати ботуши. Тя трепна от радостна възбуда в очакване на най-значимия миг в живота си.

— Ти, Стоун Чапман, вземаш ли тази жена, Вирджиния Ан Марстън, за своя законна съпруга, с която да споделиш радост и болка, здраве и болест, добри и лоши времена, бедност и богатство, докато смъртта ви раздели?

Стоун впери поглед в лешниковите й очи и отвърна:

— Да, с цялото си сърце и душа!

„Колко е прелестна и изящна!“ — каза си Стоун и усети пламналото си желание. — „Благодаря на Великия Дух, че я срещнах и успях да я спечеля.“

— Ти, Вирджиния Ан Марстън, вземаш ли този мъж, Стоун Чапман, за свой законен съпруг, с който да споделиш радост и болка, здраве и болест, добри и лоши времена, бедност и богатство, докато смъртта ви раздели?

Джини не сваляше благия си поглед от тъмните топли очи на Стоун.

— Да — рече тя и сетне повтори неговите думи: — с цялото си сърце и душа.

— Пръстенът — рече свещеникът и подкани Стоун, който сякаш бе омагьосан от своята любима. Взе брачната халка от дланта на младоженеца и продължи: — Сложи го на пръста й и повтори след мен: „С този пръстен аз се свързвам с теб, докато смъртта ни раздели“.

Стоун сложи златния пръстен, задържа ръката си върху нейната и докато я гледаше в очите, каза:

— С този пръстен аз се свързвам с теб, докато смъртта ни раздели.

Джини стисна ръцете му и повтори след свещеника:

— С този пръстен аз съм свързана с теб, докато смъртта ни раздели.

Бен и Нан се спогледаха и се усмихнаха. Бяха много развълнувани, че присъстват и споделят този щастлив момент със сина си, че отново са заедно и сега са едно истинско семейство. Дължаха радостта и щастието си на младата жена, станала днес неделима част от техния живот.

Четиримата сложиха лявата си ръка върху Библията, пасторът постави своята най-отгоре и рече:

— Като Божи наместник на земята и упълномощен от властите в Тексас, аз ви обявявам за съпруг и съпруга — и той се обърна към Бен и Нан. Сетне погледна към Стоун и Джини. — Обявявам ви за съпруг и съпруга. Нека това, което Бог е събрал, никой простосмъртен да не може да раздели. Господа, можете да целунете младоженките.

„Най-сетне — помислиха си едновременно и Бен, и Нан — не е нужно да крием любовта си“. Най-после те щяха да се прегръщат, да държат ръцете си, да показват чувствата си открито, без да се страхуват от своята забранена любов. А ако някой ги презира, това си е негова работа. Те заслужават да преживеят този свят миг и слънчевото бъдеще весело им махаше. Прегърнаха се и се целунаха.

Джини и Стоун искаха целувката им да бъде по-дълга, но нито мястото, нито времето бяха подходящи за това. Може би по-късно…

Заслушаха се в думите на пастора, с които той приключваше церемонията.

Той обърна младоженците с лице към гостите и рече:

— Приятели, представям ви мистър и мисис Бенет Чапман. — Сетне махна към Стоун и Джини и продължи: — Представям ви също мистър и мисис Стоун Чапман. Дано бракът ви бъде дълъг и щастлив — пожела той и на двете двойки. — Бог да ви благослови! Амин.

Свидетелите поздравиха грейналите от щастие младоженци. Веселото празненство започна. Джини побъбри с приятелите си, които бяха впечатлени и заинтригувани от безбройните й приключения. Тя не спомена, че Стоун е изпълнявал секретната мисия да залови Червените магнолии. Представи инцидента като кражба, която Стоун е трябвало да разкрие и че той не е могъл да действа, докато бандата не бъде разобличена. Руби, Луси, Мери и Ели прошепнаха един закачлив и романтичен съвет на поруменялата булка.

Масата бе отрупана с храна и напитки. Стоун и Джини танцуваха, смееха се, глезеха се един друг и се забавляваха с приятелите си. Гостите се присъединиха към танците и дори Луси с нейния болен глезен се понесе заедно със съпруга си на дансинга. Щастливите усмивки, приповдигнатото настроение, непринуденото държание бележеха началото на един нов живот за всички.

Джини танцува с баща си няколко пъти и двамата пак си поговориха за Хати. Тя подозираше, че скоро ще има и друга сватба, този път в Колорадо. Споделяше радостта на Мат, че е открил нова любов и се надяваше, че от Хати ще излезе добра съпруга. И все пак тя не предизвика баща си да признае чувствата си. Искаше той да се наслади за втори път на опиянителното преследване и тайната на едно невероятно преживяване.

Когато Джини реши да си почине и да се освежи, тя се замисли за куклата, която лежеше върху леглото й в къщата. „Ах, защо мама не е тук в този тъй важен за мен ден. А може би двете с Джоана ме гледат от някъде и се радват на щастието ми.“

Стоун и Джини се носеха в шеметен танц, приковали погледите си един в друг. Почти не усещаха августовската жега, защото мислите им бяха заети единствено с това, което щеше да последва тържеството. Копнееха да останат сами и да изпълнят обета си с огнена страст.

В седем часа гостите решиха да си тръгват, за да се приберат вкъщи, преди да се смрачи, а и крайно време бе да оставят младоженците да се оттеглят в романтично уединение. Сбогуваха се с най-добри пожелания и с уговорките отново да се съберат. Най-после всички приятели и работници от ранчото си бяха заминали.

Бен погледна към сина си, намигна му и го смушка в ребрата.

— Не знам за вас двамата, но ние с Нан сме изтощени от толкова много емоции за нашата възраст. Затова се оттегляме за почивка. Чистенето може да почака до утре сутринта.

Стоун дари баща си с благодарствена усмивка.

— Ние също. Млади или не и ние доста се изморихме. Доволна ли си, мисис Чапман?

С грейнало лице Джини отвърна:

— Да, съпруже мой.

Бен погледна към Нан.

— Доволна ли си, мисис Чапман?