Нан се усмихна на Джини и отвърна:
— Да, съпруже мой.
Прегърнаха си и се целунаха за „лека нощ“. Малко по-късно, когато бяха вече в спалнята, Джини рече:
— Нещо трябваше да се случи в деня, в който пристигнахме тук, любов моя, но то не стана и все още не е станало.
По лицето му се плъзна закачлива усмивка и тъмните му очи игриво проблеснаха:
— Какво е то, жено? Какво съм забравил?
Джини разкопча ризата му, нежно я свали от раменете и се сгуши в него, като едва — едва докосваше гърдите му с върха на пръстите си и описваше малки кръгове.
— Значи не си спомняш, че ми обеща да не забременявам, преди да застана пред брачния амвон.
Стоун вдигна брадичката й, така че да я погледне в очите и каза:
— Сигурна ли си, любов моя?
Тя се повдигна на пръсти, за да го целуне и призна:
— Не напълно, но преди не ми се е случвало периодът ми да закъснява. Ако съмненията ми се оправдаят, значи съм заченала или в пансиона на Хати, или в колибата на татко, или когато се връщахме в Тексас. Така че все още съм в първия месец.
— Но това е чудесна новина, скъпа. Ще си имаме бебе… Наше бебе… Ако това е истина, Джини Чапман ще построим новия си дом тъкмо когато той… или тя се роди. Ще стана баща… Аз, Стоун Чапман, баща…
Джини забеляза радостта и гордостта, които грееха в погледа му. Да, той ще обсипе децата си с любов, ще ги закриля, ще се посвети на тях. Ще иска да се увери, че те са щастливи и че никога няма да страдат като него. Той най-после се бе освободил от огорчението и озлоблението. Той й принадлежи, завинаги. Край на всякакви тайни помежду им.
Стоун я вдигна на ръце и я занесе на леглото. Легна до нея, в очите му проблеснаха игриви искрици.
— Е, ако Уорън Търнър чуе тази новина… Съвсем ще се стъписа, също както когато си подадох оставката. Ако Вашингтон не беше толкова далеч, той сигурно щеше да дойде на сватбата. Това не е някоя от безразсъдните ти хитрости, за да ме принудиш да си остана вкъщи и да гледам теб и децата нали, умнице моя?
— Не, мистър Специален агент. Ако някога те излъжа отново, ти ще изпратиш по петите ми оня жилав и взискателен скаут, Стив Кар, за да ме хване и накаже. Има за какво да благодарим на Бога, Стоун. Ще бъдем толкова щастливи.
— Да, любов моя, ще бъдем. А сега какво ще правим? — подразни я той.
— Обзалагам се, скъпи мой бивш агент, че с малко повече хитрост ти ще проведеш разследване, ще откриеш следата, която ще те заведе в правилна посока и ще изпълниш настоящата си мисия. С твоите умения и храброст задачата ти няма да е трудна.
Стоун зарови лице в косите й и прошепна с пресипнал от страст глас:
— Ще изпълня тази мисия с най-голямо удоволствие.
Вирджиния Марстън Чапман се усмихна и рече примамливо:
— Тогава, любов моя, нека да препуснем заедно към рая.
Така и направиха.
Информация за текста
© 1992 Джанел Тейлър
© 1993 Цветелина Дечева, превод от английски
Janelle Taylor
Midnight Secrets, 1992
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Джанел Тейлър. Среднощни тайни
Редактор: Николай Генчев
Оформление на корицата: ЕТ Александър Караманолев
ИК „Бард“, 1993
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13559]
Последна редакция: 2009-10-02 17:30:00
