който да защитава. Беше го направил, за да защити тези на своите приятели и на майка си.
Чарлз вдигна поглед заинтригуван.
— Но ти си доста добре възпитан и твърде културен за сирак, останал на пътя.
Стив се усмихна и на лицето му се появи изражение на престорена скромност.
— Благодаря ви, сър, много любезно от ваша страна. Всъщност имам зад гърба си осем години в училище… и продължавам да чета, опитвайки се да науча колкото мога повече. Късметлия бях да пътувам с умни приятели, които ме научиха на много.
— Като например да танцуваш? — попита Чарлз и лукаво намигна.
— Да. Съпругата на един майор в един от фортовете, където бях нает за скаут, ме принуди да се науча. Когато за първи път ме хвана в ръцете си, стори ми се, имам осем крака, които непрекъснато се заплитат. Тя притежаваше музикални кутии за тренировките и след известно време започнах да схващам за какво става дума. Знаех, че нямам избор, защото иначе тя не би ме оставила на мира. Може да ви прозвучи странно, но един свит водач на товарни фургони ме научи да си кърпя дрехите и да се грижа за тях.
Джини имаше чувството, че повечето от нещата, които дочува, са истина. Това я учудваше. Как беше възможно да се справя така добре, да е бил докосван от толкова много хора и да продължава така да се измъчва и да бъде такъв самотник? Той беше сложен и загадъчен човек. Би искала да знае повече за него, не, всичко за него. Не смееше да настоява за повече информация, за да не го накара съвсем да се затвори в черупката си. Трябваше да му даде възможност да разкрива какъв е малко по малко. В края на краищата, самата тя имаше своите тайни! И не смееше да ги разкрие, особено сега, когато той започваше да й се доверява. Освен това бе много вероятно той да я изостави, когато пътуването свърши, без значение какво би се случило дотогава между тях.
След като Стив си тръгна, Джини и Чарлз решиха да се поразходят, за да могат да поговорят, без никой да ги чуе.
— Защо разказваме на всички подобни работи? — попита го тя. — Ти купи магазин в града. Какво ще си помислят Стив и останалите, когато научат, че сме ги лъгали за ранчото и за това, че не ни свързват никакви роднински връзки?
— Едва ли ще има някакво значение — тогава ти ще си в безопасност в ранчото на Чапман. Искам Стив да ни мисли за богати, в случай че решиш да го наемеш. Освен това мъжете като него имат много по-добро мнение за фермерите, отколкото за собствениците на магазини.
— А няма ли да му се стори странно, че тръгвам за Колорадо без баща си?
— Не, ако му кажеш, че имаш там брат, който искаш да посетиш, докато аз се оправя с ранчото. Когато стигнеш там, можеш да му признаеш истината, ако пожелаеш. Но не му казвай нищо преди този момент, Ана. Той ще помисли, че щом можеш да го излъжеш в едно, ще го излъжеш и в друго, във всичко. Никога не забравяй, че този човек е винаги нащрек и е много горд. Нали не би желала да накърниш чувствата и гордостта му и той да те изостави насред пътя.
— Прав си, ще трябва да внимавам. Но…
— Чуй ме добре, Ана: някои хора имат приятна фасада, докато вътре в себе си са лоши, или най- малкото объркани и неориентирани. Тези хора ще те използват, ще ти поставят капан, а после ще се освободят от теб, като те зарежат или дори убият. Стив Кар изглежда добър човек, но ние не можем да си позволим да сбъркаме с него — настояваше той. — Почакай, докато се убедим извън всякакво съмнение, че той е човек, на когото можеш да се довериш и да разчиташ.
— Съгласна съм, сър, и ще последвам съвета ви. Но исках все пак да се върна на лъжата за брат ми. Не бих желала да измислям брат, ако няма да ми се наложи да използвам тази измама — това би могло да усложни нещата, ако ни се наложи да разказваме поотделно за него и ни хванат в несъответствие. Когато и ако настъпи моментът да наема Стив, ще измисля нещо по-правдоподобно. Ще му кажа, че не сме споменали за другия член на семейството ни, защото преди години вие двамата сте се скарали и не искате повече да се виждате.
— И за какво сме се скарали? — заинтригува се Чарлз.
Джини се замисли за момент.
— Твоят син и мой брат е преминал на страната на янките и е воювал за тях, така че в момент на мъка, гняв и разочарование ти си се отказал от него. Той, от своя страна, ти се е разсърдил, че си бунтовник, предател на Съюза и на страната. Подобни неща се случиха в някои семейства, така че защо да не повярва. Ще му кажа още, че сега, след като войната е свършила и ситуацията се е поуспокоила, аз искам да се видя с него и по някакъв начин да ви сдобря.
Лицето на Чарлз грейна от удивление и удоволствие. Той я стисна нежно за ръката:
— Ти мислиш бързо и си умна, Ана. Идеята ти е чудесна. Да, така няма да ни разкрият поради различия в разказите ни.
— Започвам да ставам добра в измамата. Прекалено добра — прошепна тя объркана. — Но не ми харесва да мамя хората, особено когато са ми приятели.
Чарлз отново стисна с разбиране ръката й.
— Понякога това не може да се избегне, момичето ми. При този висок залог, просто се налага. Не можеш да позволиш някой или нещо да ти попречи да постигнеш това, което трябва да направиш. Гордея се с теб, момиче — Ана и ти щяхте да бъдете добри приятелки, толкова много си приличате.
И той изпадна в тъжно мълчание. Джини знаеше, че приликата й с дъщеря му е една от причините Чарлз Ейвъри да я харесва, да й помага и тъкмо заради това на него можеше да вярва безусловно. Той беше мил и добър човек. Чарлз не разбираше, че Стив ще откаже да работи за нея, когато разбере, че тя не се казва Ана, че ранчото не съществува, че всичко е лъжа. Нямаше да знаят как и къде да се намерят, когато дойдеше време тя да замине и в случай, че той реши да посети несъществуващото ранчо. Тя не знаеше защо магазинът трябваше да остане тайна, но можеше да предположи, че Чарлз има свои причини за това. Трябваше и тя да се съобрази с тях.
В неделя продължиха по равен терен с изключение на преминаването през Окмълджи Ривър на пет мили от бивака. Макар и много широка, реката не бе дълбока, така че не ги забави. По време на обедната почивка имаха кратка църковна служба и след това продължиха нататък. Когато се здрачи, спряха за нощувка на четиридесет мили южно от Мейкън. След вечерята и домакинските задължения настана време за гости.
Джини реши да се разходи и Стив се присъедини към нея веднага след като тя се скри от погледа на останалите.
— Извинявам се, че трябваше да излъжа баща ти снощи — каза той. — Но ако знаеше истината за мен, той не би ме допуснал и на петдесет фута от теб.
— Разбирам. Бяхме разделени с него толкова дълго и толкова сме се променили през това време, че не мога да ти кажа прав ли си, или бъркаш. Но най-добре е да не се рискува. Освен това този въпрос не го засяга. Както не засяга и когото и да е било друг.
— Но ти не се притесняваш, че аз съм…
Тя видя как той свежда глава и дълбоко поема дъх.
— Не, Стив, кълна се. Вината не е твоя, както може би не е и на майка ти. Тя си го е избрала, без никой да я принуждава. И въпреки че е знаела ужасната истина за него, тя… му се е отдала и е родила незаконния му син.
Джини долови тревога, но не и горчивина в думите за майка му. Би ли мислил по същия начин, ако тя му се „отдадеше“ и си навлечеше същите неприятности? Би ли постъпил както бе постъпил баща му преди толкова много години, отказвайки да се ожени за нея? Би ли изобщо приел някой да го обремени с отговорности и ограничения, които не желае да поема?
— Трябва страшно да го е обичала.
— Да, така е и аз не мога да я обвиня в това.
— Но обвиняваш него за… — тя спря и след малко продължи: — Съжалявам, Стив, но аз ти дадох дума никога повече да не се ровя в личния ти живот.
Ядосан на себе си, той призна:
— Аз започнах този разговор като някакъв глупак.
Джини се осмели да проговори с малко по-нежен глас:
