Джини изскочи от скривалището си и се хвърли към него.
— Стив! Добре ли си? Така се страхувах, Чух три изстрела. Какво се случи?
Победителят прие с охота прегръдката, с която тя го дари, прегръдка, която събуди в него желанието отново да се любят. Но понеже нито времето, нито мястото бяха удобни за това, той й отговори безгрижно, за да потисне порива си. Погледна разтревоженото й лице и разказа какво се бе случило.
— Видя ли, нали ти казах да не се безпокоиш — завърши той разказа си.
Джини също жадуваше за прегръдки, целувки, ласки и нежни думи. Но и тя разбираше, че нито може да ги предложи, нито има шанс да ги получи точно сега. Тя забеляза колко резервирано се държи Стив, видя нетърпението му да се върне при бандата, което пролича в бързината, с която той оседла коня си и натовари екипировката си. Но как не искаше да изпускат тази възможност, която можеше да се окаже последната. Защото оттук нататък, те щяха да влачат със себе си още петима бандити. А след като пристигнеха, където трябваше, Стив щеше да замине в изпълнение на другата задача, за която й бе споменал.
— И ти залови петима опасни мъже толкова бързо и така лесно?
— Да, но те не ме очакваха и изобщо не получиха шанс да се бият.
— Изумяваш ме — прошепна тя, върна му компаса и му подаде манерката, която той окачи на седлото. — Ще ти призная, че определено не бих желала да бъда твой враг.
Стив я погледна и се засмя:
— Благодаря за комплимента. А сега да тръгвам. Не бих искал да изпусна пленниците и после пак да ги откривам.
Когато яхнаха конете, Джини се поинтересува накъде отиват.
— Форт Смит, на около петдесет мили северно оттук. Трябва да изминем поне петнайсет днес, а останалата част утре. Като се има предвид по какъв терен ще минем и това, че ще водим със себе си петима вързани мъже, пътуването ще ни отнеме повече време от нормалното. Ще ги предам на командира там и ще телеграфирам на моя шеф, че съм ги пленил. Нека той да решава как да ги прехвърли в затвора.
Джини видя дългата кожена кесия, която донесе, когато се върна. Той я бе навил на руло и я бе скрил в чантата на седлото си.
— Началникът ти ще бъде доволен от добрата работа, която свърши: намери диамантите, плени бандата и… демаскира един член на Червените магнолии.
Стив хвърли поглед към нея, доловил моментното й колебание.
— Ще уведомя армията къде се намира тялото на баща ти и ще поискам от тях да му осигурят подходящо погребение — каза той, приемайки, че именно това бе причината за нейното безпокойство. — Не се притеснявай, че ще бъдеш арестувана, Ана, аз просто няма да те спомена в доклада си.
Джини се дръпна назад в седлото и притисна крака към стремената, за да запази равновесие при спускането по склона.
— Това не би било разумно, Стив. Представяш си колко хора знаят за моето присъствие в кервана. Нали не би искал шефът ти да помисли, че ме прикриваш по лични съображения.
— Права си. Ще му кажа, че съм те разпитал и съм установил, че си невинна, затова съм те пуснал. Той ще приеме, че съм бил прав.
Искаше й се да бе признал онова, което според нея беше истината, и беше малко разочарована, че той не го направи.
— Благодаря ти, Стив. Бъди спокоен, защото не бъркаш: аз наистина не съм замесена.
— Дори и да беше, Ана, пак щях да те пусна.
Това признание вече я трогна.
— Защо?
— Защото те харесвам и защото дори да беше виновна, това щеше да се дължи на грешка от твоя страна. Каквато и да е истината, ти си изстрадала достатъчно, загубила си много вследствие на постъпката на баща ти и съм сигурен, че не би направила нищо подобно отново.
Не, това не беше отговорът, който се бе надявала да чуе, но тя не настоя.
— Ти си много мил и щедър.
Когато се спуснаха в долината, той предложи:
— Хайде сега да побързаме, преди да съм се възгордял от комплиментите ти.
Те стигнаха в лагера, където петимата мрачни мъже ги очакваха вързани. Джини видя, че Барт широко разтваря очи от изненада, а после ги свива. Той я изгледа със студен поглед. Забеляза раната на ръката му и тази в дланта на Слим. Без да знае защо, бе изненадана, че Стив не бе убил никого и го изрази на глас.
Специалният агент й обясни случилото се, споменавайки за закона на федералните шерифи:
— Хора като мен биват наемани и им се заплаща за изминатите мили до залавянето на престъпниците, както и за броя живи бандити, които предадем. Ако убием някого, за него не получаваме нищо, и дори трябва сами да платим разноските за погребението му — истината беше, че той винаги се стремеше да предаде заподозрените живи, за да могат да бъдат, разпитани и осъдени.
— Виждам, че си намерила помощ, а? — изръмжа Барт към нея.
Джини изгледа гневно вързания бандит.
— Най-добрия, какво ще кажеш? Залови ви с такава лекота, сякаш става дума за бране на памук.
— Даде ли ти камъните, които взе от нас?
— Не, те не бяха мои, те са крадени. Ще ги предаде на властите, за да бъдат върнати на собствениците им.
Водачът изсумтя презрително:
— И какво ще направиш, като стигнем в града и те затворят като нас в килията, мис Ана? Да не си въобразяваш, че там ще бъдеш в безопасност от дългата ръка на Клана? Или, че законът ще те пожали? Ще бъдеш наказана или от едните, или от другите.
— Не се страхувам нито от едните, нито от другите, защото не съм била замесена в делата на баща ми, нито имам участие във вашите. А вас ще ви обесят затова, че го убихте.
Барт престорено се изплаши:
— Но това е лъжа, момиче. Баща ти нямаше да загине, ако вие двамата не бяхте проявили алчност и не се бяхте опитали да се измъкнете с това, което принадлежи на Клана. И не баща ти трябваше да установи връзката, а ти. Може и да успееш да излъжеш този наемник с теб, но няма да заблудиш закона, а и Клана знае каква си. И ще им платиш за опита си да ги измамиш.
— Ти си луд, Барт — погледна го Джини с изумление.
— Луд съм наистина, че не те хванах, преди да стане твърде късно. Не мога да разбера защо ни предаде, ние постъпихме точно както ни съобщи в телеграмата си. Разиграхме сценката, че те отвличаме, за да скрием участието ти във всичко това. Щяхме да поделим диамантите с вас, ако вие бяхте казали какво замисляте. Ти си луда, ако мислиш, че ще си държим устите затворени и ще изтърпим и твоето наказание.
Едва сега Джини осъзна, че Стив мълчи и внимателно слуша дивотиите на този нахалник.
— Каквото и да измислиш, Барт, няма да излъжеш никого.
— Защото си мислиш, че законът ще повярва на думата на една жена, а не на това, което ние ще кажем? Знай, че след като заловят Греъм и той се разприказва, ти си свършена. Ако не се бяхте опитали да избягате, нямаше да застреляме коня ти и нямаше да раним баща ти. А ако той не се бе опитал да стреля в мен, докато беше паднал, аз нямаше да го убия при самозащита.
— Самозащита ли? Та ти най-хладнокръвно го уби. Щеше да убиеш и мен, ако не бях избягала.
— Че защо? Ние прекарахме заедно с вас толкова много дни. Имахме толкова много възможности да ви убием и оберем, ако такъв беше плана ни. Защо ще ви влачим на такова разстояние, за да го направим? Да не би да сме те заплашвали с оръжие или да сме те връзвали? Никога! Нямаше да стреляме по вас, ако не ви бяхме видели да се носите в галон с камъните, от които Клана се нуждае. Кой знае, може би Греъм ни изпрати за вас по-рано точно защото е знаел, че не може да ви се вярва. Признай, че смятахте да избягате с диамантите.
Джини погледна любимия си:
— Той лъже, Стив. Опитва се да си спаси кожата, като обвини мен за всичко. И освен това, Барт, ти
