Николай Теллалов
Ангели пазители
То
Навигаторът изпълни програмата си и достави капсулата на орбита около новия свят. Веднага след това инструкциите му наредиха да активира оперативната единица и да й предаде контрола над неодушевения механичен носител, превръщайки се в придатък на новия господар на мисията.
ОЕ на свой ред задейства пасивно сканиране на планетата. На този етап времето не представляваше съществен фактор, с който приоритетно да се съобразява, изпълнявайки заложената от Създателите програма за действие. Проучването щеше да продължи толкова време, колкото бе необходимо за получаване на предвидените стойности на вероятностите в логическите контури на оперативната единица, а именно — дали да предприеме намеса, или отново да предаде управлението на навигатора и да продължи блуждаенето в пространството.
Тъй като оперативната единица не беше Изследовател, обработката на информацията се сведе до подреждането на получаваните данни в тестова матрица. При попълването й се отхвърляха един след друг складираните в паметните клетки варианти за стратегия с приложените към всяка от тях тактически алгоритми.
Светът бе жив. Според твърдите критерии на Създателите животът тук спадаше към форми от най- низше равнище. Повечето компоненти на биосферата принадлежаха към безперспективни еволюционни клонове. Доминиращата популация категорично не отговаряше на оценката за пригодност да даде нещо смислено.
Когато матрицата се попълни, се осъществи окончателният избор на стратегия. Излишните информационни бази бяха заличени. Предстоеше уточняване на тактиката в зависимост от редица фактори като резистентността на безполезните компоненти на местната биосфера, така че отстраняването им да стане гладко и безпроблемно, но преди всичко — съобразно с данните от проверката дали този свят се намира под закрилата на някой от Опонентите.
На мястото на изтритата матрица започна попълването на нова. И резултатът не закъсня. Механичните сетива усетиха тънка, едва-едва доловима с метода на пасивното сканиране отбранителна мрежа. С програмирано безстрастно търпение ОЕ продължи да събира трошиците информация за евентуалната защитна система. Отново не отчете колко време отне идентификацията на противника, времето щеше да е от значение на етапа оперативна намеса на самия терен.
Противник имаше, разбира се. Вероятността закова най-високо ниво на потвърждение. Активна променяща единица. Дейността й много мъчно се забелязваше, но беше безспорно засечена. Повече данни би могло да даде само активно сканиране, но то би предупредило съперника за присъствието на пришълеца. Защитникът Променящ отдавна се бе настанил в този свят и осъществяваните от него мероприятия противоречаха на базовата програма на Създателите, той осуетяваше плановете им, а следователно се налагаше първо да бъде изваден от строя, така че да не пречи на Въздействието.
ОЕ се зае да локализира противника. Този етап се оказа още по-труден, нивата на вероятности все не излизаха от областта на неопределеност и създаваха напрежение в клетките на логическите контури на пришълеца. Въпреки това той продължи да анализира, докато таймерът на почти неактивния вече навигатор не даде приоритетна инструкция за пристъпване към действие — Създателите бяха преценили, че някои етапи от типовата мисия не биваше да продължават до безкрайност.
Пришълецът послушно свали нивото на неопределеност и анализира вероятностите. Несигурността обаче остана — сигналът беше размазан. Капани и лъжливи обекти. Напрегнати възли в мрежата. Автономни контури. Последните не са пречка, не са противници. Само е задължително да се избегнат, атаката следва да е точно прицелена срещу действителната противникова единица, не срещу нейните създадени или приобщени придатъци.
Логическите контури отделиха най-подозрителния обект. Разбира се, той не се покри с източниците на най-интензивен сигнал. Маскировка. Филтрирането и анализът обаче показаха най-вероятната картина. Съществуваше все пак известен риск, защото имаше още два подозрителни обекта. Тестовата подматрица ги квалифицира като сложно организирани автономни контури. Излишно сложни. Именно в това е слабостта на всички единици на Опонентите. Функциите им изискват по-сложна структура.
Пришълецът избра тактиката и генерира алгоритъм за действие. И с това навлезе в предпоследния етап от мисията си.
Таймерът на навигатора започна обратно броене, а капсулата планирано се трансформира в инструмент на Въздействието. Малък фрагмент от нея пое контурите на ОЕ, преструктурирани за изпълнението на задачата. И после се изстреля за навлизане в атмосферата на подлежащия на промяна свят.
Навлизането се осъществи откъм дневната страна на планетата. Винаги бе по-удобно да се напада със слънцето зад гърба.
Той
Завръщането е втората най-добра част от всяко пътуване, мислеше си мъжът зад волана на тъмносинята лада „Нива“. Особено когато то е краят на една общо взето скучна командировка. Няма нищо интересно и вълнуващо в посещаването на едни и същи места по няколко пъти по принудата на служебните задължения — независимо от заплащането. Всяка първа оценка бе интригуващо преживяване, но щом се наложеше да се повтарят експертизите, тогава приятното оставаше единствено в самото пътуване — отиването, а после завръщането. За предпочитане — по различни маршрути. Собственикът на пъргавата и проходима кола, достойна конкуренция на тузарските джипове, не обичаше да минава по един и същ път, затова сега гумите не свистяха по магистралата, а се подрусваха по третокласно обходно шосе. Защо не, когато разполагаш с време за разходки. Когато хонорарът позволява да не се притесняваш за гориво и други разходи. Когато имаш нужда да хвърляш любопитни погледи наоколо.
Шосето криволичеше между петносаните с нестопен още сняг склонове на планината, зад завоите изведнъж се появяваха построени на неочаквани места къщи, навярно нечии вили, или живописни групи дървета, кафеникави скали, каменна чешма с меден чучур, спрял автомобил, дръглив кон тегли каруца, натоварена с трупи…
Дали да не се отбия все пак? — запита се мъжът, като скоси погледа на сивите си очи към пътната карта на съседната седалка. — Откъдето и да карам, винаги се случва да мина близо до този градец. Поне от десет години насам все така става…
Той си представи „центъра“ на провинциалната дупка и кисело присви тънки устни. Преди много, много време се случи да посети градчето, обикновено разраснало се село, прочуто със старовремския си панаир и пещерния манастир. Именно манастирът бе точка от програмата на ученическата екскурзия. Скучно, нищо особено. Кой знае защо, му направи впечатление само площадчето пред читалището, където спряха, за да си купят лимонада и банички от заведението отсреща — смесен магазин, хлебарница и кръчма в едно и също помещение. В средата на площадчето стоеше голям, почти необработен камък с корито за чешмичка отстрани. Месингова плочка гласеше, че тук щяло да има паметник на Отшелника, основал манастира. Паметник още нямаше, но видът на постамента събуди у един от столичните гимназисти странни усещания за носталгия. Тогава нямаше думи да определи състоянието си. Нямаше ги и сега.
Може би просто чешмата му се видя привлекателна с нещо си?…
Години наред се сещаше за тази екскурзия и от всички преживяни момчешки лудории именно тази чешма помнеше — не морето, не хижата, където с неколцина съученички и съученици скришом от двамата даскали-придружители изпиха бутилка коняк и им стана много весело…
Само че не — помнеше ясно тъпия градец, а не какво се беше случило, когато играеха на шише с момичетата в хижата! Ето това би бил мил спомен и би му било ясно защо, примерно, иска да се отбие на мястото на приятни спомени. Но в града с пещерния манастир? Да го тегли като към цигара след два часа кинопрожекция? Никаква логика. Напълно нерационално желание. Или копнеж…
Копнеж?…
Камионът излетя внезапно иззад завоя. Караше в насрещното платно и се люшкаше наляво-надясно, като че ли воланът не се намираше в стабилни ръце.
Мъжът в ладата успя да си помисли, че шофьорът на камиона или е пиян, или е получил инфаркт. В
