Естественият ход — да регенерира — влизаше в противоречие с изискването да действа бързо по основната задача. Анализът показа, че може да пренебрегне възстановяването. Повредени бяха способностите му да удържа замразената микровселена в равновесие и да не допуска спонтанен неин колапс, тъй като тя не го разпознаваше като оригиналната душа. Това бе нормално — организмите са силно зависими от душите си и обратното. Вече не изглеждаше толкова недефинирано положението, че е претърпял действително сериозна повреда. Ала въпреки поражението, псиборгът изчисли, че определен интервал от време ще успява да ползва един и същ носител. После щеше да му трябва друг, пресен.
В това отношение псиборгът не виждаше никакви затруднения. Планетата бе гъсто населена. Можеше да си го позволи.
След претегляне на потенциалите в корекционната матрица, псиборгът пое неудобството да сменя тела през час и половина. Значително по-трудно взе това решение предвид опасността да бъде забелязан — отгласът от колапсиращите по специфичния след атака на псиборг начин микровселени можеше да предупреди противника за приближаването му.
Ала таймерът на орбиталната бомба поставяше неумолими твърди рамки. Регенерацията би била пилеене на време. Колкото до врага — не беше чак толкова сигурно, че ще забележи ловеца. Важното бе да внимава и да не закача възлите на защитната мрежа. Все още имаше добри шансове да скъси разстоянието достатъчно тихо и противникът да се озове в зоната за поразяване на псиборга-убиец, преди да се е усетил.
Таксито летеше по асфалта като ракета. Псиборгът се оглеждаше в паметта на носителя за оптимален избор на следваща жертва.
Тя
Противникът нанесе удар.
Шок.
Смущение. Изключване не настъпва. Но става нещо по-лошо.
Аз съм сама. Но врагът не ме довършва. Отново се оттегля, сякаш е победил. Вероятно оставя недоубитата си жертва като примамка за другите хищници, които възнамерява да дебне от засада. Недопустимо. Веднага трябва да се маскирам. Почти ще ослепея, но ще съм и по-незабележима. Неизбежен, безалтернативен ход.
Изпълнено е. Регенерирам колкото мога.
А сега…
Сега трябва да се намеря. Частта не винаги възпроизвежда цялото, даже когато е създадена да го прави. Без отново да придобия целостта си, дългът-цел не ще възвърне нужната дееспособност.
Пак проклетите сънища… това е продължението на по-предишния. Ох, защо не идете да ви сънува някой друг…
Той
Гостенинът се прокашля и каза дрезгаво:
— Робот-душа, викате… „Псиборг“ може би е подходящо, но не напълно…
— Разбира се. Терминът подлежи на прецизиране. Но схващате идеята, нали? Отделена от тялото, от веществения си носител душа. При това — изкуствено създадена като хомункулуса на средновековните алхимици. А сега ми кажете като специалист по военно дело, какви предимства може да има такъв боец?
Бившият старши лейтенант дълго мълча.
— Компактност. Наистина, в контейнер с големината на една снарядна гилза вероятно се събира цяла дивизия псиборги. Значи — висока мобилност, лесно транспортиране… Не, не съм сигурен. Нямам никаква представа каква плътност би могло да има това не-вещество! Но ето едно наистина безспорно предимство…
— Да? — почти възторжено попита писателят.
— Вселяване в телата на фигурите, които вече са налице върху дъската. Превръщането им в свои.
— Точно така! Вселяване! Имайте предвид, че бойната единица все едно „става“ това, което е „обсебила“ — нито повече, нито по-малко.
— Като бесове… — промърмори мъжът. — Но някои неща ме смущават. Какво става с душата на… собственика на тялото?
— Загива, заместена от псиборга. Разсейва се без опората на веществената си матрица.
— А съзнанието? — недоверчиво присви очи гостенинът. — То не е функция от присъствието на душата. Процесите на мислене са биохимични процеси, които могат да се осъществят и в колба.
— Пазя се да не изпадам във витализъм, макар и да се плъзгам опасно близко до ръба. Съзнанието, паметта, личността като цяло очевидно остават в качеството си на трофей за агресора. Все едно карти и шифрограми в превзет щаб. Но в някакъв смисъл те вече са мъртви. Тоест, индивидът, личността е убита. Сякаш препарирана. Освен ако… освен ако явлението смърт не важи за душите — и тогава псиборгът само ги карантинира, държи ги като затворници.
— Възможно е. Но дали душите са безсмъртни в смисъл на неунищожими?
— Въпросът е риторичен в контекста на темата — строго вдигна пръст писателят. — Ще се отклоним в такива схоластични дебри, че няма измъкване до заранта.
— Да, нека го оставим настрана. А взаимодейства ли тази… екзотична материя, от която е изградена душата, с обикновеното вещество?
— Много слабо. Вероятно посредством някакви трептения, които стабилизират структурата на душата.
— Но псиборгът няма носител от обикновена материя, нали така казахте?
— Да и ето това е най-интересното. Ами ако е нов еволюционен етап? Откъсване на душата, нека дори да е с някакъв отпечатък на личността, от зависимостта да бъде „вързана“ към тялото, без което се разсейва като неорганизирана енергия, като електромагнитна вълна да речем. Автономна душа. Призрак, както споменахте в началото. Фантоморг — фантомен организъм. И нищо чудно създателите на подобни безплътни машини сами да са безплътни. Но са далеч по-сложно организирани, за да бъдат носители на интелигентност, да запаметяват. Не е ли очарователно! Същества от трептения на полета, съчетани с други невеществени форми на материя! На практика те живеят в други измерения!
— Аха… тоест не се изразихте метафорично, че такива цивилизации са съставени от създания, които представляват души, стабилни и без да са привързани към тялото. И какви ли технологии са развили? Отново… идеални?
— Не е задължително. Технологиите им може би манипулират със самото пространство. Но някои от транспортните им средства и различни инструменти — те може и нарочно да са по-примитивни, тоест за тях е невъзможно моментално ускоряване до светлинни скорости, например. Така са проектирани, с цел по- пряко въздействие върху структури от обикновено вещество, защото иначе взаимодействието им с обикновената материя, както отбелязах, е като това на неутриното и нищо не биха постигнали, освен навярно само най-груби ефекти, на макро, бих казал на мега-равнище. Няма да им е трудно да предизвикат колапс на звезда или образуване на галактика, но е под разделителната им способност да боравят с по- дребни предмети. Навярно с лекота ще оперират и с елементарни частици, но — подчертавам, струва ми се, че междинните обекти, по-едри от молекули и по-дребни от планети, им се изплъзват. Затова ще прибягват до инструменти от вещество и поле, тоест, нормална материя. Псиборгите са един от инструментите за въздействие. И ако „фантоморгите“ са сложни, техните „роботи“ напротив, ще са по-елементарни от господарите си. Аз бих ги оприличил на вируси, съотнесени към едноклетъчно животно като инфузория или амеба. Опростената им структура е следствие на предназначението им да са по-ефективни и неуязвими. Мисля, че за тях е задължително да разполагат със средство за нападение — да го наречем псижило, с което да поразяват статична душа, нуждаеща се от плът. Същото жило е и оръжие за борба с противниковите псиборги. Те имат сетива за ориентиране и разпознаване на мишените си и своите
