— Фери, имаш ли време да се видим? Ей така, да си побъбрим… да пием кафе… Аз черпя!
— Инга? Нещо не ми звучиш много бодро. Всичко наред ли е?
— Не. Не е. Тоя гад… бившия ми… Подарих му тъпата самобръсначка с позлатени ножчета и мрежичка… а той я декларира като подарък, за да си спести няколко евро! Мръсник! Изобщо не помисли, че ме е натопил по тоя начин! Глобиха ме, а той ме оплю после — колко съм била невъзпитана да върша НЕЛЕГАЛНИ работи! Изхвърлих го тоя тъп франко-германец! Говедо лицемерно! Като му метнах през прозореца куфара, той се отвори и на перваза остана една лазерна книга, холоалбум… с порно! И то такова, каквото само от циганите може да се вземе! И тоя… мен ще ме нарича… криминална душичка…
— Инга, спокойно, недей, майната му. Наистина е мръсник…
— Фери, нали ще се видим? Имам нужда от… приятели. Елате с гаджето ти. Тя е… готина, нали?
— Хм. Всъщност, от онзи ден не я знам къде е. Знам с кого е, но нямам представа къде са отишли.
— А… зарязала те е?
— Нещо такова. Онзи момък няма проблеми със средствата за живеене. Може да й осигури всичко, от което Илона се нуждае — салони за красота, вечери в изискани заведения, подаръци не от щандовете за сезонно намаление… Такива работи.
— Кучка! Ох, съжалявам, не ти помагам с такива думи… сигурно ти е обидно, че я наричам така.
— Вече не ми пука за нея… — Поемане на въздух и вдигане на залога, нека играта е ва-банк, всичко или нищо! — Инга?
— Какво?
— Защо не ми дойдеш на гости? Вярно, социално жилище, но е самостоятелно. И ще пийнем истински хубаво кафе. Поне синтезаторът ми е останал и си бачка без грешка!
Мълчание. Дали не прекалих?
— Добре. А ти… искаш ли да ти подаря позлатената самобръсначка? И без това ме накараха да си я платя по цени за вносни луксозни стоки… може да нямаш нужда, но я заслужаваш повече от оня… Искаш ли?
Въздишка на облекчение.
— Няма значение самобръсначката! Идвай по-бързо! Чакай да ти издиктувам адреса…
6. Извън времето
Любовта е възхитително явление. Тя е над материалните неща. Въпреки че понякога, за да устои по- дълго свежа и красива, е по-добре здраво да стъпи върху тях.
Или поне да се подава отгоре им.
Защото с това е силна и прекрасна. И величава.
7. Един дъждовен есенен ден
Завитите с найлон каруци пъплеха по изоставен път с разбит асфалт, изпод по-небрежно прикритите надничаха лица на дечица, опакованите по-надеждно съдържаха лъскави кашони за марковите и мърляви чували за насипните стоки. Няколко стари автомобила със запотени стъкла следваха колоната, от последната се чуваше музика. Катунът се местеше на ново, по-топло място. Не чакаха да дойде полиция или скинхедс да ги прогонят, самият сезон ги пъдеше.
Изоставиха мястото на този битак, отрупано с боклуци, от които нямаше полза да се предават за вторични суровини. Сутринта се веснаха неколцина клиенти, те щяха да разнесат мълвата, че пазарът в Междусекторна зона номер еди-коя-си е закрит.
Керванът пътуваше, шибан от студените дъждовни капки, към нов терен за търговия с каквото падне. Под найлоните децата се боричкаха и кикотеха. На капрата възрастните уреждаха вътрешни сделки, уговаряха сватби или разтрогваха предишни договорки в този смисъл. Млади момчета и момичета зубреха речници и разговорници, като скришом си пускаха ръце и си разменяха похотливи или ревниви погледи, докато не се намесеше някоя стара циганка да им се скара.
И винаги имаше поне един човек сред ромския катун, който, безгрижно и радостно, че просто живее и диша, пееше с цяло гърло. Едни го слушаха, други му пригласяха, трети подхвърляха закачки, че реве като магаре.
Катунът се местеше там, където според повечето хора в него имаше повече щастие, повече свобода и повече лесна печалба.
Информация за текста
© 2006 Николай Теллалов
Източник: http://drakonche.zavinagi.org/
Разказ, публикуван в списанието „Наука и Техника“ брой от април 2007; идеята бе подсказана от Атанас П. Славов и реализирана през септември-октомври 2006.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3125]
Последна редакция: 2007-07-12 20:07:28
1
Афсид (Artificial PhotoSynthesis Device) — устройство за изкуствена фотосинтеза, захранвано от слънчева енергия и произвеждащо белтъци, подобно на хлорофила в зелените растения, но с по-високо КПД. Продуктът му служи като фураж за генетично променени месо и млекодайни организми, но основно се използва във фабриките за синтетични храни за населението. Страничен продукт от функционирането на устройството е излишък от електрическа енергия, която се оползотворява. Афсидните полета изместват 99,3% от селскостопанските култури, драстично съкращават броя действащи електрически централи и водят до революционни промени в икономиката на ЕС. Технологията е запазена за Европолис, лицензи за производство в чужбина не се издават, далекоизточните и американските образци отстъпват по ефективност и чистота на крайния продукт. Опитите за кражба на апаратите не спират, но системите за автодеструкция неизменно осуетяват разкриването на технологичната тайна.
