— Пред нас стои и въпросът за дълга. Поколения мъже и жени се пожертвуваха за осъществяването на тази мисия, за да се даде на човешкия род един по-добър шанс да оцелее. Колкото повече слънца успеем да достигнем, толкова по-малка е възможността да ни сполетят катастрофални нещастия. Видяхме какво могат да направят таласките вулкани. Знае ли някой какво ще се случи тук през следващите векове?
— Предлага ни се и привидно убедителният вариант да помогнем при процеса за образуване на суша чрез използуване методите на тектонното инженерство, за да се осигури пространство за увеличеното население. Позволете ми да ви припомня, че на Земята след хиляди години научноизследователска дейност то не успя да стане точна наука. Спомнете си катастрофата на платото Наска през 3175 година! Не мога да си представя нещо по-безразсъдно от това, да се месиш в силите, затворени вътре в Таласа.
Не е необходимо да говоря повече. Решението на този въпрос е само едно: да оставим ласаните на собствената им съдба, а ние да продължим по-нататък, към Сейгън-2.
Лорън не се изненада, че отначало ръкоплясканията бяха плахи. Интересно бе кой не се е присъединил към тях. Доколкото можеше да прецени, присъствуващите се бяха разделили почти наполовина. Разбира се, някои може би ръкопляскаха, защото им бе харесало ефектното изказване, а не защото бяха съгласни с оратора.
— Благодаря, лейтенант Елгар — каза председателят. — Уважаваме старанието ви да бъдете кратък. А сега — желае ли някой да изрази обратното становище?
Настъпи неловко раздвижване, последвано от пълна тишина. В продължение на минута не се случи нищо. После върху екрана започнаха да се появяват думи.
002. МОЛЯ КАПИТАНЪТ ДА ПРЕДСТАВИ ПОСЛЕДНИТЕ ИЗЧИСЛЕНИЯ ЗА ВЕРОЯТНИЯ УСПЕХ НА МИСИЯТА.
003. ДА ИЗБЕРЕМ И СЪБУДИМ ЕДИН ОТ СПЯЩИТЕ, ЗА ДА ДАДЕ МНЕНИЕ КАТО ТЕХЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
004. ЗАЩО ДА НЕ ПОПИТАМЕ ЛАСАНИТЕ КАКВО МИСЛЯТ ТЕ? ТОВА Е ТЕХЕН СВЯТ.
При пълна секретност и неутралност компютърът събираше и номерираше въвежданията на участниците в съвета. В продължение на две хилядолетия никой не бе успял да измисли по-добро средство за разучаване на групово мнение и за отчитане съгласието на мнозинството. Из целия кораб — и долу на Таласа — мъже и жени почукваха по седемте клавиша на малките си телетайпове за работа с една ръка. Вероятно първото придобито от всяко дете умение бе да изписва чрез докосване на клавиши всички необходими му комбинации, без дори да се замисля какви са.
Лорън обходи с очи участниците и остана учуден, че почти на всички и двете ръце се виждаха добре. Не забеляза никой да има познатия отнесен поглед, който показваше, че предава поверително съобщение чрез маскиран телетайп. Въпреки това по някакъв начин — говореха много хора.
015. А КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ЗА КОМПРОМИС? КОИТО ПРЕДПОЧИТАТ, МОГАТ ДА ОСТАНАТ. КОРАБЪТ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ.
Колдър помоли за внимание:
— Това не е решението, което обсъждаме — каза той, — но ще бъде отбелязано.
— В отговор на нула нула две — заговори капитан Бей, като не изчака председателят да му даде думата — вероятността е деветдесет и осем процента. Няма да се изненадам, ако нашият шанс да стигнем до Сейгън-2 се окаже по-добър от шанса Северният или Южният остров да останат над водата.
021. С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА КРАКАН, ЗА КОЙТО НИЩО НЕ МОГАТ ДА НАПРАВЯТ, ЛАСАНИТЕ НЯМАТ НИКАКВИ ТРУДНОПОСТИЖИМИ ЦЕЛИ. ЗАЩО ДА НЕ ИМ ПРЕДЛОЖИМ НЯКОЛКО? КНР.
Това сигурно е… Да видим… Разбира се — Кингзли Расмусек. Той явно нямаше никакво желание да остава инкогнито. Изразяваше мисъл, която по едно или друго време бе минала през главата на всеки.
022. ВЕЧЕ ИМ ПРЕДЛОЖИХМЕ ДА ПОСТРОЯТ ОТНОВО АНТЕНАТА ЗА ДЪЛБОКО ПРОНИКВАНЕ В КОСМОСА НА КРАКАН И ДА ПОДДЪРЖАТ ВРЪЗКА С НАС. РММ.
023. РАБОТА НАЙ-МНОГО ЗА ДЕСЕТ ГОДИНИ. КНР.
— Господа — обади се Колдър с нетърпелив тон, — отвличаме се от същността.
Дали мога да помогна с нещо, помисли си Лорън, не! Ще стоя настрана от този спор. Прекалено много страни виждам. Рано или късно ще трябва да избера между дълга и щастието. Но още не! Не още…
— Много съм изненадан — каза Колдър, след като в продължение на цели две минути нищо повече не се появи на екрана, — че никой няма какво повече да каже по един толкова важен въпрос.
Изчака с надежда още една минута.
— Много добре. Може би ще предпочетете да продължим дискусиите неофициално. Няма да гласуваме сега, но през следващите четиридесет и осем часа можете да внесете мнението си по познатия на всички начин. Благодаря.
Колдър погледна капитан Бей. Той се изправи с бързина, която издаде явното му облекчение:
— Благодаря, доктор Колдър. Закривам корабния съвет.
После бързо се обърна към Колдър, който се бе взрял в екрана, сякаш за пръв път го виждаше:
— Добре ли сте, докторе?
— Извинете, капитане. Добре съм. Просто си спомних нещо важно. Това е.
Така беше наистина. За кой ли път вече той се възхищаваше на странните криволици на подсъзнанието. Всичко дойде от въвеждането на 021. «Ласаните нямат никакви труднопостижими цели.»
Сега знаеше защо бе сънувал Килиманджаро.
39. Леопард в снега
Извини ме, Ивлин, много дни минаха от последния ми разговор с теб. Това дали не означава, че образът ти избледнява в мислите ми, откакто бъдещето все по-често и по-често се вмъква там и поглъща силите и вниманието ми?
Погледнато логично, би трябвало да се радвам на това. Истинска болест е да останеш верен на миналото прекалено дълго време, както често ми напомняше и ти. Но в сърцето си все още не мога да приема тази горчива истина.
Много неща се случиха през последните няколко седмици. Корабът се е заразил от нещо, което аз наричам Баунти синдром. Трябваше да го очакваме — всъщност ние го предвиждахме, но само на шега. Сега обаче е сериозно, макар и не чак толкова. Надявам се!
Някои от екипажа предпочитат да останат на Таласа. Кой може да ги упрекне? И честно обявиха това. Други искат мисията да приключи тук и да забравим Сейгън-2. Не знам каква е силата на тази коалиция, защото не се представиха открито.
Наложи се да гласуваме четиридесет и осем часа след съвета. Гласуването бе тайно, естествено, но все пак не знам доколко можем да вярваме на резултатите: сто петдесет и един бяха за продължаване на мисията и само шестима искаха тя да приключи тук, имаше четирима въздържали се.
Капитан Бей беше доволен. Увери се, че положението може да се контролира, но все пак ще вземе някои предпазни мерки. Ясно е, че колкото по-дълго останем тук, толкова по-голям ще бъде натискът да не тръгваме изобщо. Той няма нищо против някои да дезертират. «Ако искат, да останат. Аз не желая да ги принуждавам» — ето как се изрази той. Но го тревожи мисълта недоволството да не се разпространи и сред останалите членове на екипажа.
Затова ускорява строителството на щита. Сега, когато системата е напълно автоматизирана и работи равномерно, смятаме да правим вместо по едно, по две вдигания на ден. Ако стане така, ще можем да тръгнем след четири месеца. Това още не е обявено. Надявам се, че няма да има протести, когато го
