150 години, и проведени от частно-финансираните изследователски и развойни програми на тайните общества по Земята. Цялата информация за моите проучвания бях почерпил от редки литературни източници, които все пак бяха в „обществения домейн“ (или област) на информация, и съвсем не бяха секретни (Терз, V. 94).
Простото заключение в доклада е, че антигравитацията може да се постигне много лесно, без никакъв „извънземен“, „черномагьоснически“ или пък „научнофантастичен“ хардуеър. Обикновеното въртене около вертикалната ос намалява теглото на всяко въртящо се тяло, независимо от какво е направено то. На всяко едно банално тяло, а не само на тела, направени от екзотичния химически елемент с пореден номер 115 р.
За този тайнствен химически елемент се твърди, че е от извънземен произход, и е бил подхвърлен на американското правителство като технологичен подарък, по точно като технологичен излишък, от извънземната раса на „малките сиви“, за да могат американците да построят своя „първи“ антигравитационен двигател, копирайки го от чертежите на космическите кораби на своите учители. Всичко това се твърди в няколкото поръчкови, или дизайнерски „изтичания“ на информация до американската уфологична преса през последните две години, произлизащи от мистър Боб Лазар-инженер в американските секретни антигравитационни проекти. Той е бивш служител в компанията EG&G и е работил в много секретен проект на военните в най-тайния американски изследователски център в „Областта-51“, „Area-51“, северозападно от Лас Вегас, щата Невада, където се извършва тайното сътрудничество и „коопериране“ между американските военни и няколко различни извънземни раси (Лазар,93; Таф,95).
Въпреки тези умишлено подхвърлени на пресата откровения за извънземния произход на откритията по антигравитация, постигнати в тайните американски военни проекти в суперсекретната база в Невада, ако все пак се допитаме до старата провинциална американска фермерска мъдрост за истинската тайна на антигравитацията, ние ще видим, че за да победим земното притегляне, съвсем не се нуждаем от извънземната помощ, или даже от ключовия и астрономично скъп елемент с пореден номер 115 р. Не случайно физиците от тайните американски проекти на шега са му дали името „ънъбтейниъм“, Unobtainium, или елементът, който не може да се набави от никъде. Истинската тайна на летящите чинии е значително по-проста и достъпна на широките народни маси, отколкото умишлената димна завеса на това 115-то извънземно левитиращо чудо, и всеки фермер от Небраска например, със зачервения си от слънцето врат, би ни открил най-дълбоката народна мъдрост по въпроса за секрета на антигравитацията — както казват американците: „If you spin the hell out of it“ — „Ако развъртим едно тяло толкова бързо, че и дяволите да се разбягат от него, то ще се издигне във въздуха и ще отлети в небето. Даже ако това тяло е и една спечена на слънцето извинете, кравешка торта!“
На по-строг академичен език дефиницията за същото би била следната:
Антигравитацията като физическа величина е пропорционална на произведението на ротационния инерчен момент на жироскопиращото около вертикалната ос тяло и на неговата ъглова скорост. Или казано в по-прости термини — антигравитацията е пропорционална на произведението на масата на ротиращото тяло и на оборотите му в минута. В терминологията на омазаните с грес „самоуки механици“ — на произведението на маховичния момент и на оборотите на тялото.
След като развихме на едно популярно фермерско ниво нашата „Голяма обединяваща теория“ на жироскопните антигравитационни двигатели, и след като обобщихме това многообразие от различни модели на жироскопни антигравитационни двигатели или експерименти, които бяха анализирани до тук в предната глава, стана възможно да отговорим заедно с читателите и на този древен и много фундаментален въпрос: „Как да построим по-съвършена летяща чиния?“
Ето го този безценен отговор: „Чрез преминаване от бавното въртене на «груби» маси (обикновено на целия масивен корпус на летателния апарат, заедно с двигателите и резервоарите за гориво, или само на периферните части от корпуса) — през междинното стъпало на едновременно въртене на по-малки маси и на по-големи и леки полета — към най-ефективните конструкции, основани на високоскоростното въртене на фини енергийни или високочестотни полета около лекия стационарен неротиращ корпус на летателния апарат“. Това е пътят към построяването на леки, икономични, „солид стейт“ летящи чинии, които не използуват въртящи се тежки материални части в своите антигравитационни двигатели. Естествено е да няма ясно очертани граници между тези три категории, и в много от конструкциите да се използуват произволни комбинации и съчетания от тези преплитащи се три основни категории двигатели (Терз, V.94).
С други думи, запазвайки постоянно произведението на масата и честотата на въртене, ние можем да усъвършенстваме антигравитационния двигател като намаляваме теглото на въртящата се маса и същевременно повишаваме нейната ъглова скорост на ротация (нейните обороти), за да създадем летателен апарат с по-лек корпус. Или ако използваме още по-бързо въртящо се около кораба поле, можем още повече да намалим теглото му и да създадем в същото време един антигравитационен двигател напълно без движещи се и износващи се жироскопиращи части. Без лагери, гресиране, триене и бърза амортизация.
Разглеждайки природата на генерирането на антигравитационната подемна сила от тези двигатели, и изхождайки от резултатите на толкова много най-разнородни експерименти, описани в първа глава; а също и от казаното по-рано в точки 2.2 — 2.5. на настоящата глава става ясно, че разбирането на вортексното взаимодействие между два етерни вихъра — с различни или еднакви посоки на завихряне — би ни дало едно много по-дълбоко обяснение, на значително по-високо йерархично ниво на познаване на материята, на феномените не само на гравитационното притегляне, но и на антигравитационното отблъскване. Значи когато двата циклонални вортекса са разнопосочно завихрени и се привличат — ние имаме гравитация. Когато те са еднопосочно завихрени и се отблъскват — ние имаме антигравитация. Точно както привличането или отблъскването на два постоянни магнита с разноименни или едноименни полюси. Колко просто наистина.
Така че, в зависимост от това в коя посока се върти нашата перална машина, извинете, нашия гравитолет, ние можем да го накараме или да губи теглото си и да се отблъсква от Земята; или обратното — да увеличи теглото си и даже да се „самозакопава“ в земята. Наистина, някои от антигравитационните експерименти, описани в предидущата глава, показват точно такова увеличаване на теглото, когато те се развъртат в обратната посока. Например експеримента на проф. Лейтуейт — при него теглото на двуосния жироскоп почти се удвоява (Терз, XI.93). Не само това, но в други описани в алтернативната преса експерименти, като тези на Джон Кили в Съединените Щати в края на миналия век, се говори че той експериментално е показал пред журналисти точно такова „самозакопаване“ на една голяма многотонна чугунена сфера чрез обръщането на поляритета на неговия акустичен джобен етерен вихров генератор. Докато преди това при правата полярност тя е левитирала свободно във въздуха.
В аналогия на етерните циклонални взаимодействия, и вертолетното витло взаимодейства с атмосферата, като се „завинтва“ нагоре в нея, използувайки енергията на двигателя за това, и издърпва и вертолета след себе си. Ако обаче витлото се завърти в обратната посока, тогава то би се „завинтило“ надолу и вместо да го дърпа нагоре, то би повлякло вертолета надолу и той би „натежал“ повече от своето нормално тегло. Така той ще започне да пада още по-бързо надолу, отколкото при свободно падане без допълнителна тяга.
Значи можем да използуваме метафората на вертолетния винт и неговото „завинтване“ нагоре в атмосферата, за да опишем взаимодействието на етерния циклонален „винт“ на чинията и неговото „завинтване“ в могъщия планетарен етерен вортекс на Земята. Това създава подемната сила, която ние наричаме антигравитация. За разлика от вертолета, който поради разреждането на земната атмосфера с набирането на височина едва ли би могъл да се издигне даже и до връх Еверест, камо ли да напусне атмосферата на Земята — за разлика от него антигравитационната чиния с нейния етерен вортекс може свободно да напусне Земната атмосфера, може се издигне до 100 км, до 1000 км, може да отиде даже и до Луната, поради значително по-големия размер на Земния етерен вортекс. Според книгата „Оаспи“ той се простира чак зад Луната, до т.н. „линия на Чинват“, и е около 4000 пъти по голям (или 400 хил. км спрямо 100 км) отколкото скромните размери на Земната атмосфера.
