физическия етер, и цялата изградена върху него стройна политическа теория на гравитацията, която е предназначена да запази на всяка цена Илюминатския монопол върху антигравитационните технологии, и да предотврати с всички средства кацането на Луната на неауторизирани Земни учени и влизането им в контакт с извънземните цивилизации там. Това е може би най-важната причина, за да не разрешават Илюминатите вече един век на останалото човечество да използва антигравитационните технологии за космически полети. Защото първото място, което Земните учени биха пожелали да посетят със своите новопостроени летящи чинии естествено би била Луната. Понеже досега Земята все още е под космическа карантина, не разрешаваща открити контакти и широк обмен на информация с хилядите посещаващи ни и наблюдаващи ни отдалече извънземни раси (около 3000 на година според контактьора Били Майер), затова тук на Земята няма опасност от неауторизираното директно масирано предаване на технологии от тези извънземни раси към Земни учени и държави, извън строгия контрол на Илюминатите. Тук на Земята не съществува заплаха за пробив в техния абсолютен глобален монопол на технологии, и на произтичащите от него финансов, политически, културен, философски и духовен контрол над цялото човечество.
Луната обаче, за разлика от Земята, има съвсем различен космично-правов статут. На нея има многобройни постоянно-пребиваващи извънземни цивилизации от „светлата страна на силата“, които имат там от хилядолетия малки наблюдателни бази, или пък цели градове-колонии. За тях Луната е обща собственост на Междупланетната федерация от населени планети, ако мога да я нарека така, която не е под контрола на Илюминатите. Ясни са неизбежните контакти, които Земни учени и специалисти, кацнали самосиндикално на Луната със своите летящи чинии биха установили след пристигането си там с представителите на тези извънземни раси. Тях Илюминатите не биха могли да изгонят от Луната, колкото и да биха искали да сторят това, за да осуетят предаването на стратегическо ноу-хау от тези пацифистки раси директно на Земните учени кацнали там, заобикаляйки монопола на Илюминатите.
А един път загубили своя абсолютен монопол върху новите технологии, те много скоро биха загубили и финансовия монопол и контрол над цялата Земя. Та кой би искал да си купува от техните коли с изкуствено вграден период на полуразпад, пардон — на полуръждясване, след като с извънземните технологии могат да се произведат коли, които да издържат по няколко века. Кой би искал да си купува от техните коли, за които след това трябва пак от тях да си купува и гориво, след като може да си купи кола с двигател на безплатна енергия, и повече да не се нуждае и от една капка гориво — да стане наистина свободен от лепкавата енергийна мрежа на Илюминатите и банкерите зад тях. След като хората биха могли да си купят чинии, работещи на безплатната и неизчерпаема гравитационна енергия на Земята, кой глупак от следващия век би си купил от тях летяща чиния, задвижвана от астрономично скъпия извънземен елемент „ънъбтейниъм“, разискван преди малко, чиято медийна кампания и предварителна обработка на общественото мнение вече започна в САЩ почти половин век преди слизането от конвейера на първите частни летящи чинии, работещи на този 115-и елемент;
А с една част от извънземните раси, имащи колонии на Луната, предимно тези от „тъмната страна на силата“, Илюминатите не биха желали да се разделят на никаква цена. Най-важната причина за това е бил факта, че през последните няколко века тези извънземни раси винаги са били дежурните източници на Илюминатско ноу-хау за всичките невероятни, невъобразими и непостижими за нашата академична Земна наука тайни проекти. Именно с тези получени наготово технологии през последните 200 години Илюминатите са стискали в задушаващата си желязна хватка цялата Земна цивилизация. Както често се случва обаче, апетитът идва с яденето, и от скоро време те са започнали да си точат зъбите и ноктите и за околните на Земята и на Слънцето планети, населени с пацифистки раси, които те биха искали да завладеят за себе си и за техните по-хитри извънземни кукловоди от тъмната страна на силата.
Тези лукави задкулисни хореографи винаги са предпочитали някой друг глупак да вади вместо тях кармическите въглени от разпаления огън на планираните от тях и от алчните земни илюминирани слепци междупланетни и междузвездни войни с по-изостаналите пацифистки раси около Земята от „светлата страна на силата“. Сега може би читателите ще разберат защо бяха инвестирани тези стотици милиони долари в „научнофантастичния“ филм „Междузвездни войни“ на Джордж Лукас. За да се подготви подсъзнанието на децата на планетата ни, които само след 20–30 години ще пораснат в пилотите на тези бъдещи кораби, точно навреме за започването на планираните междупланетни междуособици. Защото технологията за тях усилено се изпробва в момента в многобройните тайни частно-финансирани космични програми на Илюминатите. Многобройните факти, подкрепящи тези мои твърдения, ще бъдат изнесени постепенно в цялата моя поредица от книги от серията „Летящите чинии на Илюминатите“.
2.11. Моите лекции върху физиката на антигравитационните явления пред Академични аудитории по света.
Колкото и съмнителни да звучат на читателя много от фактите, изнесени в тази книга, аз бих искал да спомена, че това изложение съвсем не е първото им подлагане на строгата външна критика на масовия читател. Точно обратното, то е може би едно от последните обнародвания на моята версия за левитиращата реалност на нашата планета. Вече пет години, откакто изнасям лекции по целия свят по тази тематика, и някои от тях, за които искам да разкажа сега, са били пред възможно най-строгите и взискателни научни аудитории.
След моите четиригодишни участия в „съмнителни“ уфологични конференции в Съединените Щати, след лекциите ми пред многобройни „аматьорски и маргинални“ форуми по алтернативна наука, най-накрая аз събрах куража да изстрелям моя първи директен залп срещу стратосферната крепост на академичната общност. По едно спонтанно хрумване, след като говорих по телефона с проф. Хаясака от университета в Тохоку, изведнъж добих смелостта и предложих на международната физическа конференция през май 1994 г. в Ленинград, преминаваща под заглавието „Време, пространство и гравитация“, моята статия с претенциозното заглавие „Теория и практика на антигравитационните взаимодействия. «Голямата обединяваща теория» на жироскопните антигравитационни двигатели“. Конференцията беше организирана от Руската академия на науките, от Френската политехника и от над 20 водещи научни института по теоретична и приложна физика на АН на Русия. Много от тях бяха работили доскоро изцяло за военната машина на бившия Съветски Съюз. Какво беше моето изумление, когато тази моя статия беше приета, и аз бях поканен като официален гост и докладчик на конференцията.
Когато обаче се изправих след много перипетии пред 400-те делегати, пред този елит на руската академична мисъл, аз изведнъж разбрах, че в тази зала слушателите с може би най-ниското образование бяха няколкото студенти от горните курсове и няколкото аспиранта. Всички останали присъстващи бяха професори, доктори на науките и академици. Аз изведнъж почувствах, че това щеше да бъде най-трудното изказване досега в цялата моя кариера на учен-десидент, разпространяващ алтернативни научни парадигми, противоречащи на цялото мироздание на официалната академична наука.
Дори и в най-смелите си мечти не бях предполагал, че лекцията ми ще предизвика такава сензация; че аз щях да стана единствения измежду лекторите на конференцията, който беше поканен вечерта, след края на дневната сесия, да направи допълнително изказване, което прерасна в 5 часов маратонски семинар до полунощ. На следващата вечер ме помолиха да направя още един такъв семинар, и след това също и на третата и четвъртата вечери. В крайна сметка аз направих 20 часов интензивен мега-семинар за елита на руската академична наука върху частните космични програми с антигравитация, с телепортация и с тунели на времето. Тайни космични програми из цялата наша Вселена, че даже и до съседните вселени, паралелни на нашата, с т.н. хронокоридори, или хиперпространствени червееви дупки, hyperspace wormholes, по- точно — хипер-пространствените вортексни тунели на времето. Или пък върху тайните програми за инжениране и манипулиране на физическата реалност около нас.
Малкият самотен изстрел, който мислех да отправя към руската академична крепост, прерасна на ход в пълен залп от цялата палубна артилерия. Бях очаквал всякакви други развръзки, но не и тази. Очаквах да ме иронизират, да ми се присмиват и да ме освиркат, и най-накрая да бъда избутан от залата от резидентното цивилно ченге на КГБ-то, за да го последвам за „малка справка“ до близкото управление. Аз бях очаквал всичко друго, но не и това да завърша с един 20 часов маратонски нощен семинар за елита на руската академична наука. Бях поканен веднага да изнеса още и семинари пред Руското Физическо и Руското
