Глава 3
Летящите жироскопи на Третия райх
Генеалогията на немските витлови летящи чинии с конвенционални бутални двигатели.
В тази глава ще съпоставим нашите експериментални и теоретични заключения за антигравитационната физика на жироскопиращите маси, получени в предишните две глави, с най-простите от многобройните различни типове успешно-изпробвани модели на немски летящи жироскопи-чинии. Първо ще потърсим отговор на най-важния и същевременно най-простия въпрос на цялата тази книга, а именно как се създава жироскопната антигравитационна подемна сила, повдигаща тези многотонни чинии като перца от земята. Използвайки редки публикации в немския печат, ще разгледаме как един немски инженер би развъртял корпуса на летящия диск, за да генерира този антигравитационен физически ефект, монтирайки конвенционални бутални двигатели с вътрешно горене върху жироскопиращите лещовидни корпуси на Флюгелрадите на Третия райх. От гледна точка на подемната сила, използвана от летящите дискове, ние веднага ще открием неизбежните начални хибридни разработки на апарати с комбинирана аеродинамична и антигравитационна подемна сила — на тези често странно-изглеждащи полухеликоптери-получинии. След тях ще се спрем на елегантните „истински“ чинии, които използват за своя полет единствено антигравитационната подемна сила.
Проследявайки употребата на все по-мощни стандартни двигатели с вътрешно горене, ще направим също и генеалогичната класификация и подреждане на тези летящи апарати от гледна точка на различните типове двигатели, използвани в тях. Ще започнем с най-простите конструкции с бутални авиационни двигатели, и ще завършим с Ванкеловите двигатели. Ще споменем даже и за предполагаемите евтини шперплатови „Фолкс-шайби“ с пърпорещи автомобилни двигатели, монтирани на набързо-скалъпените едноместни летящи дискове-прехващачи, трескаво проектирани за героичните и отчаяни въздушни битки през последните месеци на войната. От гледна точка на окачването на двигателите, ще бъдат разгледани първо набързо построените прототипи с извънбордни двигатели, които бяха изместени в последствие от техните подобрени и по-обтекаеми варианти с вътрешнобордови двигатели, монтирани вътре в корпуса на летящата чиния (Терз, 1990–96).
3.1. Източници на вдъхновение за немските конструктори.
През Втората световна война професор доктор Ренато Веско е ръководител на секретния изследователски и проектантски център на италианските ВВС край езерото Ла Гарда, и ние можем спокойно да го наречем италианския „Вернер фон Браун“. В своята пълна с много подробности и набързо скрита след единственото й издание книга „Да се прехванат, но да не се обстрелват“ той първи в света описва немските изследвания и развойна дейност в областта на турбореактивните летящи чинии. В нея се разкрива, че немците са споделяли част от тези суперсекретни антигравитационни проекти със своите съюзници италианците (Веско, 1968).
Книгата на проф. Веско, а също и много други редки немски книги, могат да ни помогнат да осветлим потулената след войната от съюзниците невероятна технологична революция в Третия райх, и огромните успехи на стотиците други немски тайни аерокосмични оръжия, значително превъзхождащи ракетите Фау-1 и Фау-2. Това наистина са потресаващи открития, които не са имали абсолютно никакви предшественици в световната практика преди тяхната поява. Обобщавайки и размишлявайки над този уникален технически прогрес, читателят на тези редки книги неизбежно стига до заключението, че немците са били напълно способни теоретично и инженерно сами да открият антигравитацията, без никаква външна помощ и „подсказване“ (Терз,IX 95;Ратхофер,90;ТХГ,91 и 93; Латерн, 70; Лусар,59;Пеник, 61; Шейфър, 59). Съвсем ясно става, че те са имали и необходимата техническа надареност, и прецизната изследователско-развойна база, и нужната производствена експертиза, за да могат да изковат от своите налудничави мечти могъщите гърмящи метални птици, носещи се с грохот в небето на Германия (Саут Уелс…, 1944; Ню Йорк Хералд…,1945; Денвър Пост, 1947; Шпигел, 1950; Билд ам…, 57; Лусар, 58 и 59; и много други — виж цялата немска периодична библиография накрая на книгата; а също и Терз 1990–96).
В допълнение на постигнатото от усилията на самите немци технологично и научно съвършенство, може да споменем още и историите за извънземни летящи чинии, разбили се преди края на войната край Пенемюнде и в Баварските Алпи (Ван Хелсинг, 93). Това подсказва за възможността за съществуването на една задкулисна чуждопланетна научно-техническа подкрепа и помощ на немската военна машина. Тези слухове ни навеждат на мисълта, че по времето на Втората световна война истинският произход не само на преобладаващата част от това шокиращо технологично изобилие от невероятни конвенционални и не толкова конвенционални военни машини, но най-вече на още по-феноменалните немски теоретични и практически разработки на технологии, изпреварили с няколко века всичко, постигнато на Земята до тогава, може все пак да е бил чрез получена „по канал“ информация. Или даже чрез директен извънземен контакт и коопериране с няколко различни извънземни раси, настанили се в специално построените за тях подземни изследователски бази. За такъв произход говорят най-вече тайните немски теоретични открития в областта на физиката на машините на времето, на антигравитацията, на безплатната енергия, на свръхсветлинните полети със скорости по-големи от тази на светлината, на силовите защитни полета, на лъчевите и ядрените оръжия, на контрола на мисленето, на човешкото генно инженерство, на инженирането и трансплантирането на човешката душа (ТХГ, 91 и 93; Терз, Билек и Джонсън, X.93, Терз и Мороу, IX.92; Терз, X.92, V.95, X.95).
Известният американски уфолог, пилот-авантюрист и пожизнен агент на ЦРУ (например работил дълги години в Лаос в „цивилната“ авиокомпания Еър Америка, за която постепенно се разбра, че е собственост на ЦРУ и е служела за параван на неговите тъмни операции в Индокитай), а също и неофициалният говорител на американските спецслужби в многобройните американски уфологически конференции мистър Джон Лиър (син на Бил Лиър — пионерния основател на аерокосмичната фирма „Лиърджет Корпорейшън“) спомена в своя файл, качен през 1987 г. на един от най-големите компютърни бюлетинни бордове в областта на уфологията (нещо като компютърни дъски за обявления, до които човек може да се добере чрез своя компютър и модем по телефона, от който и да е друг град в САЩ), че е твърде вероятно Германските тайни служби да са намерили и прибрали в своите подземия една извънземна летяща чиния, разбила се на територията на Третия райх някъде в 1939 година (Лиър, 87). Което прави цели 8 години по-рано от извънземната чиния, „разбила се“ през 1947 г., или по-точно подхвърлена на американските военни край Розуел, Ню Мексико, от една от същите извънземни раси, контактирали и немците преди това.
3.2. Хибридни хеликоптерно-антигравитационни разработки.
Нека да започнем анализа на десетките открити до сега модели на летящи чинии, построени в Третия райх, с най-простите от тях — с авангардните и революционни хеликоптери със спомагателни антигравитационни двигатели или асисти. В тези пионерни конструкции се комбинират аеродинамичната подемна сила на класическия хеликоптерен ротор с антигравитационната подемна сила на жироскопиращите тежки маси. При тях главната ос на въртене — и на ротора, и на жироскопа — е винаги обща и вертикална спрямо повърхността на Земята.
Много малко е известно наистина за огромната пионерна научно изследователска, развойна и експериментална дейност в областта на хеликоптеростроенето в Третия райх, която конструира над 30 модела на хеликоптери, поставяйки широките основи на този отрасъл на следвоенната авиация в целия свят. Някои от тези невероятни творения, като Хеликожира и Флюгелрада например, все още не са надминати в световната практика (виж гл. 4.1). В края на войната в Германия за първи път в света влизат в редовна бойна служба и първите вертолетни подразделения за откриване и борба с подводници (Терз, IX.95).
