по-голям, при висене на място или крейсерски полет — по-малък. Масивният периферен външен носещ структурен пръстен — „каплата“ на вентилаторното колело, има външен диаметър от около 2 м, със сечение 3?3 см. Той удържа в пакет и носи лагеруваните окачвания на външните краища на вентилаторните лопати с променлива стъпка. Вътрешният край на лопатите е окачен във вътрешния структурен пръстен, който се върти на лагери около кабината, и вътре в който са монтирани и резервоарите за гориво на развъртащите двигатели.
Основната антигравитационна подемна сила се генерира от жироскопното въртене (около централната вертикална ос на симетрия на чинията) на вентилаторното колело, съдържащо в себе си външния и вътрешен носещи пръстени, лопатите, трите развъртащи двигателя и резервоарите с гориво за тях. Поставянето на тежките компоненти на чинията, като резервоарите и двигателите, в нейната жироскопираща част, е може би най-важното конструктивно решение, взето от Шривер, което гарантира ефикасната работа на въртящото се „вентилаторно колело“ и другите тежки детайли като генератори на антигравитационна подемна сила, тъй като при бързото им въртене тяхното тегло се намалява значително.
Допълнителна малка антигравитационна подемна сила се генерира от ефекта на двойно-спиновата жироскопна антигравитация, получен от двойно-жироскопиращите колянови валове на трите развъртащи бутални двигатели, ротиращи едновременно около две оси: „голямата“ централна вертикална ос на симетрия на чинията, и „малките“ надлъжни хоризонтални оси на коляновите валове на всеки един от трите бутални двигатели (въртящи се заедно с целия корпус на Флюгелрада около вертикалната ос). Още една допълнителна малка антигравитационна подемна сила се генерира и от ефекта на ентропийно-жироскопна антигравитация, получен от изгарянето на авиационния бензин в цилиндрите на ротиращите бутални двигатели (Терз, V.94).
Ако трите развъртащи двигателя са също и с променлив ъгъл на окачване, то тогава може да се използва част от тяхната тяга за допълнителна вертикална тяга при излитане и кацане, но това ми се струва ненужно и малко вероятно. При излитане, кацане и при резки маневри дискът се върти с около три пъти по- високи обороти, отколкото при висене във въздуха и при крейсерска скорост. При неговото бързо жироскопиране се получава едно доста голямо намаляване на гравитационната маса на чинията, а от там и на нейното тегло, което е обяснявало и отличните й летателни характеристики.
Предполагам, че следващите модели на Шриверовия Флюгелрад вероятно вече с диаметър от 7–8 метра, и отново са изработени от дърво. Те са съвсем леки, опростени, и напомнят днешните микро- самолети, които могат да се сглобят в един гараж от леки тръбни конструкции от любители-хобисти. Те вече имат една пилотска седалка в центъра на невъртящата се кабина, и са задвижвани от истински малки авиационни бутални двигатели. Отначало Шривер ги изпробва като радиоуправляеми безпилотни апарати в най-различни режими на привързан и свободен полет. Най-накрая идва и тържествения ден на първия пилотиран полет.
VT12: Витломоторен флюгелрад.
След успешните опити с набързо-скалъпените шперплатови прототипни Флюгелради-еднодневки аз бих предположил, че Шривер построява и своя първи боен вариант на летящ диск от класа изтребител- прехващач, който е бил изработен от дърво и композитни материали, имал е закрита кабина, бил е въоръжен с картечници и оръдия и е бил с диаметър от 8–9 метра. Все още нямам никакви подробности за въоръжението, двигателите и точните размери на този първи боен витломоторен Флюгелрад-изтребител, но много от тях могат да се „реставрират“ по аналогия от по-големия модел на турбореактивния Гросфлюгелрад-бомбардировач с диаметър от 15 метра, който е бил построен от Шривер като разузнавач и бомбардировач със среден радиус на действие. Той ще бъде разгледан в следващата глава за реактивните летящи жироскопи на Третия райх.
Вторият представител на тези прости хибридни аеродинамично-антигравитационни устройства, на тези обикновени вертолети със спомагателни антигравитационни асисти, е безпилотната разузнавателна хеликоптерно-антигравитационна платформа, задвижвана от жироскопиращ Ванкелов двигател. Тя е проектирана да бъде използувана също така срещу съюзническите бомбардировачи, като „висяща“ в небето антигравитационна мина (Хайм унд велт-2, 2.IV.l959).
Нормалното трилопатно хелокоптерно витло е монтирано отгоре, и създава класическата хеликоптерна аеродинамична подемна сила. То се задвижва от Ванкелов двигател, монтиран в контраротиращия лещовиден корпус под него. Валът на двигателя върти витлото отгоре в една посока, а блокът на двигателя, монтиран отдолу в лещовидния корпус на мината, я развърта и жироскопира в другата посока, именно това жироскопиране около вертикалната ос на целия корпус, заедно с тежкия двигател, резервоара за горивото и бойната глава, създава допълнителната жироскопно-антигравитационна подемна сила, която подпомага аеродинамичната подемна сила на хеликоптерния ротор отгоре.
NLO7: ванкелов блиц.
Имам сериозното подозрение, че и самият Ванкелов двигател е създаден през войната именно за тази специфична задача — да задвижва тази висяща в небето противосамолетна мина — хибрид между жироскопираща антигравитационна чиния и обикновен хеликоптер. Причините за моето подозрение са две: поради по-малкото тегло на Ванкела спрямо звездообразните самолетни двигатели със същата мощност, и поради почти пълната ротационна симетрия на Ванкеловия двигател, за разлика от редови бутален двигател, съществува възможността с малко контрабалансиране да се получи перфектен жироскопиращ блок на Ванкеловия двигател. Което именно го прави и по-примамлив за използване от немските конструктори на летящи чинии от останалите двигатели. Ротирането на целия двигател, заедно с корпуса, позволява да се елиминира по този начин и повечето от теглото на корпуса, който включва двигателя, резервоара за гориво и бойната глава. Поради това летателният апарат може да виси във въздуха значително по-дълго време, отколкото ако е построен като едно просто хеликоптерно и не- антигравитационно устройство.
Сравнен с Флюгелрада, описан по-горе, Ванкеловият блиц използва по-примитивна схема за генерирането на антигравитационната сила, защото при него няма изнасяне на тежките маси на двигателите навън към периферията на ротора. Единствено роторният двигател на Ванкеловия блиц е едно поколение по-модерен от буталните възвратно-постъпателни двигатели на Флюгелрада.
3.3. Чисто-антигравитационни модели.
От гледна точка на подемната сила бяхме разделили реактивните летящи дискове на две главни категории. Първо в тази глава разгледахме хибридните модели на хеликоптери-чинии със смесена аеродинамична и антигравитационна подемна сила. След тях сега идва реда и на „чистите“ антигравитационни модели, които летят, без да използват никакви пропелери, крила, издатъци или други подобни аеродинамични асисти и ефекти. Те се издигат във въздуха, поддържани единствено от антигравитационната подемна сила, генерирана от жироскопирането на тежки физически маси. Те като че ли летят май на въртенето на всичко друго, само не и на жироскопи направени от извънземния елемент 115 р.
Отказването от аеродинамичната подемна сила, създавана от тромавите хеликоптерни вентилатори, в полза на по-ефективната чиста антигравитационна подемна сила, породена от въртенето на корпуса на чинията, довежда до значителна аеродимична икономия — до значителното намаляване на челното съпротивление на апарата, дължащо се особено на въртенето на тази половина от вентилаторните лопати, които при въртенето си в кръг се движат противоположно на посоката на полет на чинията — по същия начин, както и при всеки хеликоптер. Това съществено е повишило и максималната скорост на полета им в атмосферата. Също така значително се повишават и оборотите на въртене на жироскопиращия корпус, поради липсата на ротационното аеродинамично съпротивление на хеликоптерните лопати. Повишаването
