Причината, поради която поставих думата „откритие“ в кавички е много проста: по мое мнение само в последните два века антигравитацията е била откривана на Земята десетки, може би стотици пъти от най- различни несвързани помежду си изобретатели. Била е „спонтанно“ откривана и веднага след това „забравяна“, или по-вероятно и по-точно, била е светкавично потискана от тайните общества на нашата планета. Същите окултни общества, които ревностно пазят интересите на световните банкери, щедро финансиращи ги задкулисно вече много столетия. Ето защо това мое „откритие“ е доста закъсняло да претендира за земното първооткривателство в областта на антигравитацията. Което и обяснява тези кавички. То не може да бъде нищо повече от откриването на антигравитацията за мен самия, за удовлетворението на моето научно любопитство като учен физик. То също така е и сбъдването на най- съкровената мечта на моята младост, тъй като още от най-ранна възраст сърцето ми, безрезервно отдадено на физиката, се стремеше да открие тази тайна, струваща ми се тъй непостижима.
Много скоро след началото на моите търсения на антигравитацията — тази най-голяма за мен енигма във физиката — аз разбрах, че бях закъснял не само по време, но и „по същество“. Защото от огромната уфологична литература, с която се бях запознал разбрах, че преди мен безбройни изобретатели от милиарди планети, разпръснати сред необятната Вселена, бяха успели не само да открият антигравитацията, но по- важното — бяха успели да открият едно безкрайно разнообразие от най-различни и неповтарящи се уникални модели на антигравитационни двигатели.
Невъобразимата и безгранична комплексност и никога не изчерпващото се разнообразие на физическите закони и енергийните трансформации във Вселената могат да се приемат като отправна точка и като най-важния начален аргумент на нашата дискусия за многоликата същност на антигравитацията. Аз имах щастието да се докосна до тези висши откровения за Вселенската физика по време на моето дългогодишно запознаване с дневниците на много контактьори с извънземни раси, публикувани в САЩ. Такива са книгите, издадени от запасния полковник от авиацията Вендел Стивънс, като „НЛО — Контакт с планетата УММО“ (Стивънс, В., 1985) или „НЛО — Контакт с планетата Ярга“ (Стивънс, В., 1986).
Това са само два от над тридесетте тома от специализираната поредица, разказваща за контактьорски сведения, получени от различни напреднали цивилизации. От всичките извънземни материали обаче най- интересни за мен като откровения за комплексността на Вселенската физика бяха шестте хиляди страници на уникалните контактьорски дневници на Едуард Били Майер, публикувани от неговия духовен център в Швейцария (Майер, 75–95). Освен в тези извънземни източници, аз открих безценни сведения за антигравитационната космична физика в различни трактати-откровения — например в монументалните философски книги „Урантия“ (1955) или „Оаспи“ (1882), за които ще говорим по-късно в тази глава.
Всички тези източници могат да се използват в подкрепа на моето твърде фриволно първоначално предположение, че вероятно във Вселената са създадени безброй много различни и неповторими типове антигравитационни двигатели. Принципът им на действие почива на безкрайно много коренно различни фундаментални енергийни взаимодействия, на безброй разнообразни геометрични конструкции и на още по-безчетни възможни инженерни и хардуерни решения.
Твърде скоро след това мое волно предположение аз случайно открих в записките на Били Майер (1975), че неговите извънземни учители от звездния куп Плеяди вече са описали в бордовите си компютри около един милион и осемстотин хиляди различни интелигентни цивилизации, открити при изследователските им полети в нашата част на Вселената. Сред тях жителите на Плеядите са намерили и класифицирали над 1,600 различни и неповтарящи се типове на антигравитационни двигатели. Моето откритие потвърди първоначалното ми подозрение, че бях не само закъснял по време, но и по същество. Докато аз не бях открил и един единствен антигравитационен двигател, около мен Вселената гъмжеше от безброй много най-различни такива двигатели. Около това място някъде влиза илюстрация.
U043: 32 УФО профили със следния текст:
Класификация на десетки различни модели на корпусите на НЛО, наблюдавани при стотици инциденти около света в последните 50 години и систематизирани от американски уфологичен клуб. Вижда се ясно общият знаменател на всички тези разнородни конструкции: тяхната ротационна симетрия около вертикалната ос.
Ето защо в настоящата скромна книга ще се помъча да разгледам и обясня само най-простите и примитивни от антигравитационните двигатели. Това по мое мнение са жироскопните антигравитационни устройства, работещи на принципа на ротиращите маси, или полета, или и на двете заедно.
В събирането на информация и изследването на най-различни и несвързани съобщения за антигравитационни двигатели, винаги съм използвал единствено метода на културната антропология на митовете и легендите, който бях научил от лекциите по социална антропология, слушани през моите три години следване в магистърския курс на социологическия факултет на Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Този метод не е нищо повече от просто „филателистично“ събиране на първоначално несвързани помежду си истории за моята любима тема — антигравитацията, без абсолютно никакво по-нататъшно редактиране, коригиране, натъкмяване или „полиране“.
След като 20 години събирах буквално от четирите краища на Земята тази огромна колекция от истории, митове и легенди за антигравитационни апарати, отхвърляни в същото време с лека ръка от академичните физически среди по света като „таблоидни басни и измислици“, един ден случайно се сетих за Хайнрих Шлиман и начина, по който той беше открил Троя, базирайки се изцяло само на подобни „шизофренични слухове“ за невероятните небивалици на древногръцките герои. Той беше открил фантастичната Троя на гръцките митове, след като прочел „Илиадата“ и воден от своята непогрешима интуиция просто решил, че многобройните предания и легенди в нея отразяват действително съществували древни хора и реални събития, а не са рожба на развинтената фантазия на Омир, опиянена от хубавото гръцко вино. Както и Шлимановите идеи са били отхвърляни от историците и археолозите по неговото време като „налудничави видения“ и „злостни подигравки“ по адрес на техните академични позиции по въпроса, така по същия начин и планините от истории за антигравитационни устройства, които бях събрал през последните 20 години, винаги са били енергично осмивани и дискредитирани като „лунатична наука“ от маститите корифеи на теоретичната и експериментална физика на този век.
Точно както Шлиман беше триумфално открил своята Троя напук на цялата академична общност, базирайки се в своите търсения на нищо повече от „съмнителна митология и непотвърдени слухове“, точно по аналогия на неговия успех и аз се запитах един ден дали не би могло да има все пак някаква голяма истина, погребана и под тази планина от непотвърдени, полупотвърдени, или съмнително доказани „безотговорни измислици“ за антигравитационни машини и експерименти, появили се в периферията на медиите и общественото съзнание през последните 150 години.
По същия начин един друг смел немски мечтател, основателят на Обществото за древните астронавти, Ancient Astronaut Society, — Ерик фон Деникен — събра през последните 40 години огромна колекция от исторически източници, която го наведе на предположението за многократни посещения на нашата планета в древността от многобройни извънземни цивилизации-учители. Деникен просто прие, че всички истории и митове за посещения на представители на различни космически цивилизации на Земята разкриват истинските факти, а не са фантазии, измислени от „болни примитивни мозъци“. Въоръжен с това смело предположение, той успя след време да открие десетки материални доказателства — произведения на изкуството, паметници и храмове по цялата планета, подкрепящи хипотезата му за посещенията на древните астронавти-учители във всички кътове на Земята.
По аналогия с пионерните открития на Шлиман и Деникен, аз също си зададох този най-важен въпрос: „Може ли да има някаква реална фактическа основа на изобилния митологичен материал за огнените колесници от древността, демонстриращи своя висш пилотаж пред нашите смаяни първобитни прародители? Може ли да има някаква доза истина в още по-обилния «фолклорен» материал за стотиците хиляди наблюдения на НЛО по Земята през XX век? Или в изобилните истории за обикновени самоуки механици, демонстриращи летящи антигравитационни устройства пред медиите и телевизията?“
U044: 48 УФО профили от ВВС учебник.
Систематизиране на 48 различни модела на НЛО, засечени и фотографирани от американските ВВС, и включени в секретния учебник на пилотите-курсанти от Военновъздушната академия в Колорадо Спрингс,
