поредния сблъсък и въздушния таран, победителят успял да изхвърли от колесницата на своя опонент най- важната нейна част, наподобяваща воденичен камък, която именно позволявала на вимааната да лети. Тук отново виждаме, че геометрично тяло с ротационна симетрия около вертикалната ос, какъвто е сплескания като пита воденичен камък, отново е магическия ключ, позволяващ на антигравитационната вимаана на нашия древен пилот-изтребител да се рее в небето.
От древните епоси можем да се прехвърлим към съвременните модерни философски откровения на XX век, като книгата „Урантия“ например. Тя представлява следващото Триединно откровение към жителите на планетата Земя, получено от тази висша вселенска йерархия след „Новия завет“. В многобройните статии, посветени на проблемите на фундаменталната вселенска физика в нашата част на локалната група от дузина галактики, се споменава за способността на жироскопа да не се „подчинява“, да не се поддава на гравитацията — т.е. да се „изолира“ чрез своето въртене от нейното действие. Наблюдателният читател ще забележи, че той обикновено се върти около вертикалната ос спрямо земната повърхност (Урантия, 1).
През 1952 г. немското списание „Дас уфер“, публикува серия статии върху немските летящи чинии, като авторът беше употребил още в самото заглавие тази магическа и толкова забранена от модерната физика дума „летящ жироскоп“. Статиите бяха озаглавени „Летящите чинии — не са ли това немски летящи пумпали?“, „Fliegende Untertasse=Deutscher Flugkreisel?“. На немски думата Kreisel значи не само пумпал, но и жироскоп. На 2.IV.1959 г. друго немско списание — „Хайм унд Велт“, също публикува статия, в която употреби ключовия термин „летящ жироскоп“ още в заглавието: „Flugkreisel, irdisch“. Директният му превод значи „Земни летящи жироскопи“, като контекста на статията е, че около Земята се наблюдават не тайнствени извънземни летящи чинии, а обикновени летящи жироскопи, произведени в Германия още по времето на войната.
В книгата „Урантия“ се споменава и фактът, че антигравитационния потенциал на едно физично тяло е пропорционален на неговата маса и на скоростта му на въртене (Урантия, 2). Както ще видим в следващите глави, наистина какво по-добро обобщение на цялата антигравитационна физика на тайните проекти за чинии-изтребители на Третия райх би могло да се намери в световната литература от това просто резюме?
1.3. Таблоидни и вестникарски потвърждения на жироскопната антигравитация.
За официалната академична наука уфологията винаги е била една „маргинална наука“, а откровен честата литература — нищо повече от „шизоидни брътвежи“. Затова нека сега да разгледаме набързо и няколко малко по-надеждни и проверяеми източници, като жълтобулевардните таблоидни и вестникарските, след като приключихме с най-съмнителните от академична гледна точка уфологични и откровенчески източници на потвърждения на нашата хипотеза, че въртенето около централната вертикална ос при летящите чинии може би има някаква връзка с генерирането на антигравитационните ефекти от техните двигатели. Много от споменатите в популярната преса изобретатели са все още живи, и могат да се интервюират, или даже още по-страшно за академичната общност — техните прости експерименти могат да се повторят с малък бюджет и подръчни средства от всеки читател, за когото не приетите без лична проверка научни догми, а лично-проведените експерименти са критерия за истината в антигравитационната реалност.
Въпреки цялата възпитателна кампания на маститите академични пропагандисти на партийната линия на Илюминатите, че овладяването на антигравитацията като физично явление е също такава утопия, както построяването например на генератор на безплатна енергия (перпетуум-мобиле) или на машина на времето; въпреки всичко това авторите на тези популярни статии, тези т.н. „таблоидни драскачи“ се осмеляват да твърдят, че някои „необразовани примитиви, самоуки изобретатели или неграмотни автомобилни механици“, са имали глупостта да обявят, че са успели да създадат почти от подръчни материали прости устройства; които или намаляват теглото си, когато се приведат в движение, или пък, о-о-о анатема, напълно го загубват. Или пък даже са способни, о-о-о-о демони пъклени, да се отделят от земята и волно да полетят нагоре към небето. Някои автори имат даже и безкрайното неуважение (към техните по-учени академични братя) да твърдят, че техните създания са излетели така енергично, че са се загубили безследно в небето по време на изпитания.
Нека да се абстрахираме за момент от напластените с десетилетия „фундаменталистки“ научни догми и предразсъдъци, и да се опитаме самостоятелно да анализираме наличната информация. Грубите механични творения на самоуките изобретатели почти неизбежно съдържат маси, въртящи се около вертикални оси. Нека да разгледаме по-важните от тях. (Видеофилм със запис на такива експерименти може да се поръча от нашата Академия, на адреса, даден в края на книгата.)
Първото „съмнително жълтобулевардно“ съобщение открих преди много години на страниците на таблоиден вестник, който за съжаление не запазих. В него се разказваше, как английски градинар пробил отвор в средата на дъното на празна пластмасова купа за салата, след което поставил и залепил картонена тръбичка-лагер в дупката. После надянал готовата купа с тръбичката на метален прът, който служел за вертикалната ос на въртене на тази домашно изработена „летяща чиния“. Намотаното около тръбичката въже се издърпвало като стартер на двигател на лодка, и развъртало купата, нанизана на вертикалния шиш, привеждайки я в бързо въртене в хоризонталната равнина. След развъртането купата започвала бавно да се издига странно защо нагоре, гладкия метален прът.
VT1: салатиера в менгеме.
Жироскопиращата салатиера на безименния английски градинар-самоук, развъртана чрез издърпването с ръка на намотано около центъра й въже.
Втората подобна таблоидна публикация намерих съвсем случайно в американския жълто-булеварден вестник „Глоуб“, където се описваха експериментите, направени от пенсионирания нефтодобивен инженер Санди Кид от Уелс (Кид, 88). В своите многобройни устройства той използувал механични системи от два маховика или жироскопа, въртящи се (по-точно форсирано-развъртани) едновременно по две оси: основната ос — вертикалната, а втората спомагателна ос — хоризонталната. Можем да наречем подобни разработки двуосни жироскопни устройства. При първото устройство маховиците били задвижвани от обикновена електрическа бормашина, монтирана „извън“ системата. С включването й тя започвала да развърта маховичната система, привеждайки я във форсирано двойно жироскопиране. Цялата тежка 10-а килограма жироскопираща конструкция започвала бавно да се издига нагоре по гладката добре смазана централна ос, на която била надяната и лагерувала.
U056: факсимиле от статията за Санди Кид.
За по-голяма автономност вторият експеримент на инж. Кид бил задвижван от малък бензинов двигател за самолетни модели, вече носен „на борда“ от самото устройство. То било окачено на въже през две макари, и било балансирано по тегло с контратежест. В момента на включването на бензиновия двигател, благодарение на развития двойно-спинов антигравитационен ефект, жироскопната система явно губела малка част от теглото си. Но това все пак било достатъчно, за да се наруши баланса с контратежестта. Тогава цялата система започвала бавно да се издига нагоре, а контратежеста да слиза надолу. Колкото и невероятно да звучи този експеримент, той бе показан по американския научнопопулярен телевизионен канал Дискавъри, като препредаване от телевизията в гр. Дънди, Уелс. (Желаещите експериментатори могат да си поръчат копие от програмата от нашата академия.)
В раздела за академичните потвърждения на нашата жироскопна хипотеза за антигравитацията ще се запознаем с експеримента, проведен от проф. Ерик Лейтуейт от Британския имперски колеж в Лондон. Устройството на професора не е нищо друго, освен едната половинка на горния експеримент. То представлява като че ли „разрязаното“ по вертикалната ос на ротация на две еднакви половини устройство на инж. Кид, описано току-що.
Оказва се обаче, че тези „досадни самоуки изобретатели“ са експериментирали не само с двуосни устройства с два вторични паразитни жироскопа (носени от главния жироскоп-майка), като инж. Санди Кид, но са изследвали на своя глава също и случаите с три, четири и повече вторични паразитни жироскопа, въртящи се заедно, „на хоро“, около вертикалната ос, носени от главния жироскоп-майка Това са антигравитационните устройства на един анонимен изобретател от Финикс, Аризона, чиито чертежи ще
