тяхната глобална лондонска щабквартира. „В този експеримент се овладява центробежната сила на жироскопа и тя се използува, за да задвижи една антигравитационна машина“. Професорът бе вече световноизвестен със своите по-раншни разработки за магнитно-левитирани и задвижвани влакове, които се изпробваха в Япония и Германия (Павлики, 1990).
Новото откритие на професора беше един двуосен 10 килограмов жироскоп, който се въртеше едновременно по две оси. Главната вертикална ос преминаваше през тялото на стоящия прав и въртящия се на място в кръг около себе си професор. Ролята на хоризонталната ос беше играна от оста на жироскопа, хваната от протегнатата ръка на професора, като ракета за тенис. Това е фактически точно половината от двуосното дву-жироскопно устройство, изобретено от инж. Санди Кид (разгледано в параграф 1.3. на тази глава), но това не му пречеше да работи също толкова добре.
Един студент развърташе до няколкостотин об/мин диска-жироскоп на края на оста с помощта на фрикцион и ръчна бормашина. След това професорът се завърташе в кръг, на място около себе си, въртейки с ръка в хоризонталната равнина, като тенис ракета, оста на тежкия 10 килограмов ротиращ диск. Странно защо, но масивния двойно-ротиращ жироскоп олекваше толкова много, че повечето от теглото му изчезваше. Професорът можеше леко да го върти около себе си като ракета за тенис, държейки обаче края на оста му само с кутрето на ръката си. Олекналият 10-килограмов диск тежеше не повече от килограм — два на пръста му.
През 1993 г. аз повторих и демонстрирах същия експеримент пред японската телевизия, като използвах двойно по-тежък жироскоп — 20 килограмов маховик от бракуван двигател за кола. Аз го развъртях първо около хоризонталната ос с помощта на ъглошлайф, с директно предаване на оборотите в отношение от 1:1, с около 5–6 хиляди об/мин — значително по-високи от употребените от проф. Лейтуейт само няколкостотин об/мин. След това го завъртях с ръка и около втората — вертикалната ос, преминаваща през моето изправено тяло. Развъртях го на място около себе си, като ракета за тенис, с не повече от 30 об/мин.
И о-о-о небеса, от 20-те килограма тегло на тежкия маховик, в ръката ми останаха да натискат надолу не повече от 3–4 килограма. Останалата част от теглото на едновременно ротиращия по двете оси жироскоп беше мистериозно изчезнала. Най-интересното беше, че в опънатата ми ръка валът на свистящия жироскоп се беше вдигнал нагоре под ъгъл от 50 градуса спрямо хоризонталната равнина на въртене. Като че ли тежкият 20 кг жироскоп на края на това дълго почти метър рамо се дърпаше нагоре като балон пълен с хелий. Аз леко го удържах само на кутрето и на безименния пръст на едната си протегната хоризонтално напред ръка.
VT8: Лейтуейт.
Какво обяснение дава академичната физика на това явление? Съвсем повърхностно и замъгляващо. Съставя се уравнението на моментите на всички сили, действащи върху жироскопа, и се доказва, че те се уравновесяват, поради което жироскопът запазвал положението си в пространството. Изобщо се пропуска съществената разлика между двата случая, когато един и същ жироскоп е двойно-ротиращ по инерция, и когато той е форсирано-развъртан по същите оси. Простият училищен експеримент с форсираното развъртане на жироскоп (използвайки два електродвигателя) едновременно по две оси (основната вертикална ос, около която се върти рамото-радиус-спица; и вторичната — оста на самото рамо-радиус, около която се върти двойно-ротиращия жироскоп) показва, че издигането нагоре над хоризонталната равнина на свободния край на рамото-радиус с тежкия жироскоп на края си (което е пропорционално на олекването на натиска на оста на жироскопа в неподвижната централна опора), е пропорционално на ъгловите скорости на въртене около тези две оси. Академичната теория просто постулира, че натискът на оста на жироскопа в централната точка на опората, около която той се върти в кръг, е равен на теглото на жироскопа, сиреч не се забелязва никакво олекване, независимо какви са двете ъглови скорости. Човешката ръка е толкова добър датчик на всякакви налягания и натоварвания. Тя със сигурност би усетила разликата между 20 и 2–3 килограма (тоест намаление от 17–18 кг.), демонстрирана при горния експеримент с 20- килограмовия жироскоп.
OMEGA = mgl / omega.I.
mg = I.OMEGA.omega/ l = I(OMEGAn + OMEGAf)(omegan + omegaf)/ l.
1.5. Потвърждения на жироскопната антигравитация даже и от областта на научната фантастика.
Докато размишлявах и медитирах години наред върху тайните на антигравитацията, най-неочаквано за себе си открих подобна идея за вертикално жироскопиране даже и в едно наистина фиктивно произведение, в един научнофантастичен разказ. Точно там, където най-малко можеше да я очаква човек — сред необятните простори на творенията на човешката фантазия. В научнофантастичния разказ „Нивото на шума“ от 60-те години намерих една допълнителна нишка към разгадаването на методите на шоковата „стимулация“ на съзнанието, използвани от психолозите на американската агенция ДАРПА (DARPA — Defence Advanced Research Project Agency — Агенцията за напреднали военни изследователски проекти). Тази тяхна шокова терапия служеше за изкарването на скептичните, недоверчиви и летаргични мозъци, даже и на елитните военни учени, от състоянието им на ментално самодоволство. Тя ги принуждаваше да повярват в съществуването на антигравитацията, и в това, че вече някой я беше открил преди тях. Накрая ги заставяше да я преоткрият отново за своите военни работодатели.
За целта бил измислен, детайлно хореографиран и изфабрикуван един фиктивен случай с „откриването“ на антигравитацията от несъществуващ изобретател. Той бил представен като затворен в себе си мечтател, трагично загинал при полет, изпробвайки собственото си откритие. Монтираният за целта „документален“ филм за последния и фатален експериментален полет бил показан на групата специално подбрани елитни учени, които естествено си нямали и понятие, че гледания от тях филм, а и целия случай зад него, са пълен блъф. След прожекцията военните организатори на този малък фарс дали на учените спешната задача да преоткрият сами тайната на това експлодирало и безвъзвратно загубено антигравитационно откритие — първото на Земята, както твърдели военните.
Двама от дълбоко впечатлените от фалшивия филм физици отишли да ловят риба, за да се поотърсят малко от шока на току-що видяния трагичен инцидент, донесъл смъртта на тайнствения изобретател на това антигравитационното устройство. Газели унесено в реката, заплеснати в мислите си. Съвсем случайно навлезли в този съдбовен за тях водовъртеж, и за малко не се удавили. След филма те гледали вече с други, широко отворени очи на всичко около себе си. По-специално на водовъртежа, в който попаднали по недоглеждане. Изведнъж интуитивно се досетили, че могат да използуват същия принцип на завихрянето на водата във водовъртежа и засмукването на предмети от вихъра надолу към дъното за създаването на вихров електромагнитен антигравитационен двигател. Той би работел на подобен принцип, като се „самозасмуква“ нагоре с обратно-въртящия се електромагнитен вихър, генериран от него.
За да открие гравитацията, Нютон бил ударен по главата от една ябълка. За да открият антигравитацията, нашите физици едва не се удавили в този водовъртеж. Не трябва да забравяме, че всички водни вихри и водовъртежи на повърхността на земните реки се въртят около вертикалната ос, в хоризонтална равнина. Nil novi sub sole!
И дори и в този измислен във фантазията на писателя научнофантастичен разказ, дори и в него учените отново действително съществуващия антигравитационен ефект, основан на принципа на вихровото въртене на поле около вертикалната ос. Основан на ефекта на магнитното завихряне или вортексиране — който е подобен на завихрянето на водата в речните водовъртежи. Това е един принцип, който ще разгледаме в следващия параграф, при описанието на вихровите вортексни кръгове-отпечатъци в житните ниви на Великобритания, оставени там от извънземни чинии с електромагнитни двигатели, кацнали в тях.
А дали целият този „научнофантастичен“ разказ не е все пак още едно инженирано изтичане на информация, подхвърлена умишлено на американската преса? Едно изтичане по дизайн за още един от многобройните тайни проекти по антигравитация, разработвани секретно вече повече от 50 години от
