хронологически от самото начало.
През 1974 г. българското научнопопулярно списание „БТА Наука и техника“ първо ми посочи пътя към академичната трактовка на физиката на въртящите се маси. Там бе публикувана контрабандно изнесена от Съюза статия за работата на преследвания и осмиван руски астрофизик проф. д-р Николай Козирев от Пулковската обсерватория на Академията на Науките на СССР край Ленинград. В нея се описваха аномалните явления на намаляване на теглото на въртящи се маси, жироскопиращи около вертикална ос. Споменаваше се също и за странните гравитационно-ентропийни взаимодействия, наблюдавани около въртящи се жироскопи. При тях интензитета на антигравитационния ефект на жироскопа се повишаваше, когато в непосредствена близост до него се поставеше някакво ентропийно явление — някакъв физически процес, който е еднопосочен и необратим във времето.
Като например разтварянето на бучка захар в чаша силен руски чай, или разтапянето на кубче лед в термос с топла вода. Или, както ще видим по късно, горенето на авиационния керосин или на ракетното гориво в камерите на жироскопиращите двигатели на немските реактивни и ракетни чинии-жироскопи. Или пък разпадането на атомното ядро във въртящия се ядрен реактор на извънземната чиния, описана от руски контактьор — офицер от Червената армия. Този антигравитационен двигател ще бъде описан в следващия параграф. Става дума за десетки неоспорими експерименти, които професор Козирев е провеждал тайно през целия си живот.
VT6: Козирев везни.
Вместо да му бъде присъдена голяма награда за тези епохални открития, охранените теоретици, борещи се за чистотата на пролетарската Съветска наука отсичат: „Да се уволни незабавно и да се прати по етапен ред в Сибир!“ Големият съветски учен прекарва почти две петилетки в свирепите трудови лагери в Далечния Изток по време на Сталиновите чистки (Козирев, 1958, 74 и 91).
Независимо от проф. Козирев, британският професор Франк Клоуз от изследователските лаборатории Ръдърфорд Епълтън (британския еквивалент на националните лаборатории Лос Аламос или Сандия в САЩ) публикува в манчестърския ежедневник „Гардиън“ същата хипотеза (Клоуз, 86). Той писа: „… така както въртящите се електрически товари «чувстват» магнитните сили, по същия начин и въртящите се маси ще чувстват магнитната антигравитация.“ В резултат на което ротиращите маси вероятно ще загубят теглото си, ще се издигнат във въздуха и ще отлетят в небето след преминаването на определени критични обороти, бих продължил аз.
А през 1987 г. случайно чух след полунощ радиопредаване на радиостанцията KPFK в Холивуд за работата на дисидента-професор и изобретател на един от многото работещи вечни двигатели. Това беше проф. д-р Брус ДеПалма (1986), който имаше научни степени от Масачузетския технологичен институт и от Станфордския университет. Бил е също така преподавател по теория на електромагнетизма в първия от тях. Разбира се, докато се разчува по конференции с какво точно се е занимавал нелегално всичките тези години. След което тихомълком е уволнен и изгонен от МТИ.
Това радиопредаване окончателно затвърди убеждението ми, че съществуваше връзка между антигравитацията и жироскопирането около вертикална ос. Проф. ДеПалма експериментално доказваше, на базата на многобройни 20-годишни прецизни академични физични експерименти, че около ротиращи около вертикалната ос тела се променят, необяснимо защо, фундаменталните физически свойства на материята и на пространство-времето, включително и теглото им. Той бе експериментално и неоспоримо установил намаляването на теглото на телата при жироскопирането им около вертикалната ос.
VT7: ДеПалма сачми.
Тъй като вече години наред професорът финансираше самостоятелно своята дейност и нямаше откъде повече да го изгонят, правителството набързо скалъпва срещу него дежурното обвинение за неплащане на данъците. За да не се окаже в затвора, като много свои дисиденти колеги, професорът тихомълком напусна Калифорния преди 4–5 години, и се пресели в Нова Зеландия, близо до своите нови частни спонсори. По- далече от костеливата ръка на данъчните и федералните власти в САЩ, послушно хващащи за гърлото всеки, който е дръзнал да се опълчи на партийната линия на Илюминати.
Българският учен-механик д-р Димитър Манев от гр. Казанлък първи в несекретната популярна литература извежда теоретично формулата на жироскопната антигравитация в своята книга (1992 и 96). В нея той доказва, че антигравитацията е пропорционална на произведението на ротационния инерчен момент на въртящото се тяло и на квадрата на неговата ъглова скорост (обороти в минута). „Българинът Васил Петров Манев (1988) също прави обяснение на ефекта на олекване на въртящ се маховик на базата на общата теория на относителността на Айнщайн“ (Митев,92). Академик Алберт Вейник, член кор. на АН БССР, в своите трудове по антигравитация (1981) се опитва да обясни олекването на жироскопа при въртенето му около вертикална ос „на базата на единно хронално (или времево — б.а.) поле“ (Митев, 92). Да не забравяме, че и Козирев търсеше обяснението за олекването на жироскопа в следствие на „изменение на хода на времето“ (1958). Проф. д-р Брус ДеПалма (1986) експериментално показа, че обикновен електронен ръчен часовник изостава над 10 пъти повече (отколкото е неговия заводски толеранс), когато е оставен да работи в непосредствена близост до въртящ се масивен жироскоп. В други негови експерименти пък механичното махало забавя своите колебания, а акустическия камертон понижава своята честота на трептене, когато са поставени в непосредствена близост до въртящ се масивен жироскоп. Това показва, че времето започва да тече по-бавно. Както ще видим в следващия том, д-р Хайнрих Шуман в Германия първи успя експериментално да оползотвори ефекта на промяна на хода на времето около въртящия се жироскоп при създаването на своята трижироскопна контраротираща машина на времето за тайното общество Врил, построена още в 1921 г. в заводите на Месершмит край г. Аугсбург (Ратхофер, 93).
Накрая нека да разгледаме най-важното и официално публикувано доказателство на жироскопната антигравитация в най-тежката академична преса. Това бе статията от 18 декември 1989 г. на двамата японски учени от Сендайския университет — на професорите Хаясака и Такеучи — в най-престижното в света физическо списание „Физикъл ревю летърз“, „Списание Физическо Ревю“, най-тежкото официално, „политически коректно“, т.е. партийно-линейно академично физическо списание в света. Тя бе озаглавена „Аномално намаление на теглото на тяло, жироскопиращо около вертикалната ос…“. Още веднъж и по независим начин те потвърдиха антигравитационното поведение на въртящите се маси. При тях се наблюдава намаляване на теглото, което е пропорционално на произведението на масата на ротиращото тяло и на неговата ъгловата скорост на въртене (Хаясака, 1989). Не е ли точно това и „формулата“ за генериране на антигравитацията, която е дадена и на страниците на книгата-откровение „Урантия“, публикувана още през 1955 г. в САЩ. Или цели 34 години преди това съобщение, през които нито един физик по света не й обърна никакво внимание.
U059 „Физикъл Ривю летърз“.
За мен статията на двамата японци беше последния пирон в ковчега на невъзможността да се създаде антигравитационен ефект в и около въртящи се маси. Четири години по-късно посетих професор Такеучи по неговата лична покана в лабораторията му в Сендайския университет. Той ми показа своята стара експериментална установка, а също и новата и още по-модерна такава. След това проведохме половин ден в особено оживена дискусия по взаимно интересуващите ни въпроси. Пред професора и неговите колеги изнесох моя семинар за жироскопната антигравитация, който е отразен в съкратен вид в настоящата глава.
За десерт накрая бих разказал за може би най-простия, евтиния и същевременно най-ефектния в демонстративно отношение експеримент по антигравитация, проведен от виден академичен учен. През 1975 г. проф. Ерик Лейтуейт, шеф на Катедрата по електроинженерство в Имперския колеж по наука и технология в Лондон, измисли и демонстрира този експеримент, като че напук, точно под носа на Илюминати и на
