бъдат включени в моята подробна книга „Моето откритие на антигравитацията“. Освен тях ще спомена и 20 -годишните експерименти на Инж. Спартак Поляков от секретния рязински електронен институт край Москва, който публикува в своята самиздатска книга „Въведение в експерименталната гравитоника“ подробните чертежи, описания и резултати от многогодишните си експерименти с дву- и три-осни жироскопни системи с главен жироскоп-майка, носещ върху себе си 2, 3 или 4 паразитни вторични жироскопа. Инж. Поляков беше получил намаление на теглото с 1.2 килограма! на такава жироскопираща система с тегло от 20-ина килограма (Поляков, 89).
U032: Поляков, 4 върху един жироскопа.
Идеята за многобройни малки паразитни жироскопи, въртящи се в кръг около централната ос, монтирани и носени от основния жироскоп-майка, се развива напълно в предложените през шестдесетте години от англичанина Отис Кар патенти за летяща чиния с антигравитационен двигател с безплатна енергия. В нея има над дузина такива вторични жироскопи, носени и развъртани от централния главен жироскоп-майка, който е оформен като плосък пръстен с диаметър от 10 метра; с многобройни вертикални шахти, наредени еквидистантно по периферията му, във всяка от които е разположен по един вторичен жироскоп (Чилдрес, 87).
OCAR3.
С третия таблоиден случай се сблъсках на моя лекция в един американски град. При мен дойде младеж и ми разказа как като дете изведнъж му хрумнало да вземе голяма дългосвиреща грамофонна плоча, да разшири отвора в нейния център и да го направи квадратен. После надянал плочата на квадратния вал на обърната нагоре ръчна дърводелска каналокопаеща фреза, която е една от най-бързооборотните електрически машини с около 10 — 12 хиляди оборота в минута. Включил тока и фрезата развъртяла плочата много бързо. Младежът с учудване забелязал, как плочата се откачила от вала и плавно се издигнала във въздуха вертикално нагоре.
VT2: фреза с грамофонна плоча.
Още по-ефектна история ми разказа по телефона млад последовател и „нелегален“ конструктор на летящи чинии, по време на мое радиошоу с Мартин Дейвис — най-авангардния радио-коментатор от Солт Лейк Сити, столицата на мормонския щат Юта.
Като малко дете нашият изобретател ненадейно изявил горещото желание да залепи с широки лепенки по периферията на едно фризби няколко миниатюрни ракетни двигатели с твърдо гориво, използвани в ракетомоделизма. Разположени и залепени с лепенките хоризонтално по ръба на фризбито, и изхвърлящи своите газове по тангентата на диска, всички в една посока естествено, малките ракетни двигатели го развъртали с изключително голяма скорост в хоризонталната плоскост. Около — трябва ли да повтарям отново — вертикалната ос. Преди старта фризбито било надянато на метална ос, и след едновременното възпламеняване на ракетните двигатели с електрическите запалки, фризбито се развъртяло, излетяло нагоре и моят приятел никога повече не го видял. То просто шеметно изчезнало нагоре в небето.
Могат да се сложат толкова двигатели около периферията на фризбито, колкото могат да се поберат там, без да са съвсем нагъсто, за да се получи така, че два съседни двигателя да си блокират един на друг струите газове, изхвърляни от соплата им. По мои съображения би трябвало посоката на въртене да е такава, че фризбито да се върти обратно на часовниковата стрелка, наблюдавано от земен наблюдател, гледащ отдолу нагоре към издигащото се фризби.
VT3: фризби с двигатели.
Най-важното в целия разказ е, че без моят познат да подозира каквото и да било сходство, почти 40 години по-рано от неговия детски експеримент точно същата конфигурация е била използвана от немските конструктори на истински 15-метрови ракетни летящи чинии-изтребители. В техния случай те са монтирали, вместо миниатюрните детски двигатели за ракетомоделизъм, няколко стандартни ракетни двигателя извън борда на лещовидния корпус, които са го развъртали около вертикалната му ос (виж глава 6.6.).
Чувайки нашето радиошоу, пазителите на чистотата на академичната партийна линия биха се развикали единодушно: „Каква отвратителна фалшификация!!! Веднага да се затвори цялата радиостанция!“ Много малко от моите български читатели биха очаквали подобна реакция от американските управляващи кръгове, смятани за гарантите на световната демокрация в края на ХХ-ти век. Но именно точно това за малко не се случи на една частна телевизионна станция в Сан Франциско — в действителност единствената телевизионна станция в целите Съединени Щати, която се осмели да покаже в края на 70-те години, въпреки недвусмислените „директиви“ отгоре, забранения и все още не излъчван никъде другаде в САЩ документален филм на БиБиСи за тайния полет през май 1951 г. на гравитолет със смесен руско- американски екипаж на борда до Марс, и успешното им кацане там (Терз, VI.91). Тези частни космични програми ще бъдат обсъдени най-подробно в моята следваща поредица „Алиса в страната на чудните чинии“, в която ще отразя още по-многобройните тайни космични програми на Илюминати след Втората световна война.
В американската уфологична литература прочетох за може би най-драматичната история за безследно изгубена чиния. В нея „самоук автомобилен механик“ взел и обърнал нагоре с режещия нож своята бензинова градинска тревокосачка, от най-широко разпространения вид, които се бутат ръчно от ходещия зад тях човек. След това развинтил нейния нож, а на негово място затегнал върху вертикалния вал на двигателя плосък меден диск с диаметър от около 50–60 см, и с дебелина от 5–10 мм — толкова, колкото да не се огъва и вибрира, когато се завърти. С това цялата импровизирана „летяща чиния“ била готова за полет.
След като завършил своето предстартово отброяване, нашият храбър механик издърпал стартерното въже, запалвайки двигателя на косачката. И загледал с невярващи очи драмата, разиграла се пред него. Медният диск набирал все по-бързо обороти, докато накрая се покрил със странно синьо сияние по периферията си. Оборотите все повече се усилвали, а с тях и сиянието. В един момент валът на двигателя необяснимо защо се скъсал от умора и освободеният диск се развъртял още по-бързо, покривайки се целия с това мощно сияние. След което изведнъж се стрелнал нагоре в небето, и изчезнал от погледа на онемелия изобретател, обвит в още по интензивното синкаво-виолетово сияние. Уплашеният експериментатор нито го чул, нито го видял повече. Но затова пък много скоро чул някой да тропа на вратата му.
VT4: тревокосачка с медна плоча.
ЕДНО АВТОРОВО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Абсолютно задължително е винаги да се носи здрав мотоциклетен шлем с дебели предпазни очила, когато се посещава странната вселена на „неуките автомобилни механици“. Защото техните творения имат тенденцията да се саморазпадат много по-често, отколкото даже и законът на Мърфи би могъл да обясни!!! Авторът или издателството не поемат никаква легална, материална или каквато и да е друга отговорност за щети, нанесени на непредпазливи експериментатори вследствие на опити да се повторят експериментите, описани в тази книга! Разчитайте на здравия си разум и залягайте по-надалече, зад някое по-масивно укритие, преди да натиснете стартовия бутон!
Защото при някои експерименти се създават условия мощното електро-гравитационно поле, по неясни засега за мен причини, да забавя електроните по техните орбити и да подтиска Ван-дер-Ваалсовите електромагнитни сили на сцепление на споделените електрони в кристалната метална решетка, което води до акутна умора в материала и до чупенето понякога на доста дебели стоманени валове като тънки крехки кристални украшения.
Да се върнем отново на любимите левитиращи въртележки, и да продължим нашата екскурзия сред вселената на „съмнителните таблоидни“ антигравитационни истории с може би най-лесната за експериментиране от тях. След моята лекция на една конференция в САЩ неочаквано до мен се приближи един слушател и ми разказа доста необикновена история, която иначе аз сам никога не бих могъл да открия, колкото и да бих я търсил. Приятелят му бил запален изобретател и неговата дългогодишна фикс идея била да създаде по-съвършен и много по-икономичен компресор за хладилник. Един ден, точно когато човъркал, за кой ли път вече своето произведение, се случило нещо направо невероятно. Държейки 1:$ с живак в ръката, той проверявал в същото време работата на електродвигателя, задвижващ неговия компресор.
