орбити, имащи паралелни вертикални оси. Техните спинове вероятно също се преориентират по вертикалната ос.
VT11: левитиращ кварц.
Така, вместо да създаваме изкуствено един тромав „макро-синхротрон“ с диаметър на орбитата на вакуумния си канал от 300 м, както Ярганските инженери по-горе, тук ние ловко можем да използуваме вече готовите, създадени от природата безкрайно многото „микро-синхротрони“. Всеки от тях е с микроскопични атомни орбитални размери, с по един електрон на всяка орбита. Малки, но пък билиони от тях. Съединението прави силата наистина! Когато двигателят, работещ на този принцип, се включи и започне да излъчва своето антигравитационно поле, около кварцовия кристал се забелязва излъчването на интензивно синкаво сияние — страничен видим продукт на невидимото антигравитационно поле.
И за разлика от ярганците и техния тромав синхротрон, изискващ тежки вакуумни и магнитни синхротронни инсталации за ускоряването и удържането на жироскопиращия лъч от елементарни частици в кръгово движение, при кварцовия кристал тази необходимост отпада, защото природата сама е помислила за развъртането и удържането на електроните по техните естествени атомни орбити. Значително по-леката външна ориентираща намотка тук има за цел само да преориентира плоскостите на тези орбити в една и съща хоризонтална равнина, за да могат електроните да се въртят около всички вече знаем коя ос.
В края на тази глава аз бих казал за моя лична застраховка, като едно легално-правно заключение, че огромната част от историите в тази глава, а и в цялата книга, са непотвърдени и недоказани мнения и разкази, които аз като колекционер-филателист и културен антрополог на американския дисидентски, „политически-некоректен“ и не следващ партийната линия на Илюминати научен ъндърграунд, съм включил без ни най-малкото коригиране, шлайфане, полиране и разкрасяване. Моите лични мнения за видни учени се базират също така на непотвърдени и недоказани в един американски граждански съд мнения и подозрения, затова всичките те влизат в американската легално-правова категория на тъй-наречените „allegations“ — на твърдения или мнения, които не са потвърдени в официален законен съд. Затова и във всеки такъв параграф аз педантично съм употребявал думата „вероятно“.
Но все пак като мое лично мнение аз имам законното право да ги разпространявам сред обществото, стига да употребявам винаги тази магическа думичка „allegations“. Иначе аз бих се радвал ужасно много да бъда призован официално в един граждански съд от адвокатите на някой от „засегнатите“ светила, да дам публично моите показания в подкрепа на моята теза. За съжаление Илюминати никога не биха позволили това да се случил.
Като едно физическо заключение бих казал, че всичките изброени по-горе жироскопни антигравитационни ефекти или двигатели неизбежно съдържаха някаква материална част, или някакво поле, или и двете заедно, които се въртяха и жироскопираха в хоризонталната равнина, около вертикалната ос на симетрия на целия двигател и на цялата летяща чиния (вертикална ос по отношение на земната повърхност).
В тази глава изобщо не сме засегнали флуидните, електростатичните, вибрационните или телепортационните типове антигравитационни двигатели, които също ще бъдат подробно описани в следващия том. Тази кратка глава е само едно „телеграфно“ изложение на огромния фактически материал, съдържащ се в моята подробна десетчасова лекция-видеосеминар (Терз, X. 92), а също и в новата ми книга от около 500 стр., озаглавена „Моето «Откритие» на Антигравитацията“. Тя предстои да бъде публикувана наскоро в САЩ.
Видеосеминара можете да поръчате от нашата Американска академия на дисидентските науки, на адреса, даден в края на тази книга, умолявам запалените на тази тема читатели да имат търпението да изчакат появата на български език на цялата книга, за да получат значително по-пълната картина на нещата, а също и много по-обстойната библиография по въпроса.
Като едно метафизическо заключение накрая бих казал, че в холографната и взаимосвързана Вселена се забелязват многобройни повтарящи се потвърждения за едно и също физическо явление, идващи от най-несвързани помежду си области на живота и познанието — като представеното тук „доказателство“ на жироскопната антигравитация. Доказателства, идващи до нас от различни епохи, от противоположни континенти, от „съмнителни таблоидни и откровенчески източници“, от „налудничави контактьорски случаи“, или от най-надеждни и необорими академични и военни източници. Всички те отново и отново доказват, че реално съществуващата физическа.
Вселена е значително по многолика, комплексна и многопластова, отколкото и най-отявлената наша фикция за нея би могла да бъде.
Когато преди двадесет години си поставих налудничавата цел да открия антигравитацията, тогава щях да бъда безумно щастлив да открия дори и само един единствен антигравитационен двигател. На мен и през ум не ми беше минавало тогава, че ще открия толкова много различни антигравитационни двигатели, че ще потряват няколко тома, за да мога да ги опиша всичките.
1.8. Библиография за глава 1:
Урантия 1: Стр. 101, пар. 3. (Урантия, 1955).
Урантия 2: Обобщено заключение от следните пасажи: Стр.175, пар.7; стр.325, пар.5; стр. 473, пар.8; стр. 476, пар.6; стр. 476, пар.7. (Урантия, 1955).
Глава 2
„Голямата обединяваща теория“ на жироскопната антигравитация
Теоретични корелации между „антропологични“ истории за разнообразни антигравитационни ефекти, и за произтичащите от тях утежняващи дефекти в академичната теория на гравитацията.
…
2.1. Обобщение на нашите досегашни „открития“ в областта на жироскопната антигравитация.
В голямата физика тъй наречените „Големи обединяващи теории“ теории, Grand Unified Theories, GUT, са хипотезите и парадигмите, предложени от учените за систематизирането, подреждането и обединяването на законите и взаимодействията от няколко първоначално несвързани области в стройна картина — в една единна нова „менделеева таблица“ на явленията в този ново-обединен раздел.
Нека сега да обобщим набързо това многообразие от различни конструкции за жироскопни антигравитационни двигатели или експерименти, които бяха анализирани до тук в предната глава:
Отначало в тях се използваше въртене само на „груби“ маси, по-късно — на комбинации от едновременното въртене и на маси, и на полета, и накрая се използуваха само чисто полеви модели на ротиране на разни видове полета. Или пък се съчетаваха произволни комбинации от тези три основни типа двигатели. Какво е главното заключение, което можем да направим от всичките тези дискутирани до тук конструкции, на пръв поглед явно съвсем различни по конструкция и несвързани помежду си като физически принцип на действие; несвързани и като време или място на своя произход?
Как се получи така, че всичките тези според официалната наука „вероятно фалшифицирани и изфабрикувани“ от безкрайната човешка фантазия „открития“, че всичките тези широко различаващи се и напълно несвързани във времето и пространството източници на „съмнителни и налудничави“ антропологични истории за механични антигравитационни устройства, събрани от различни места, векове и
