9.2. Турбореактивни чинии забелязани по света.
За мене една от летящите чинии, забелязани над Япония и включена в класификацията на японските уфолози (виж стр.), много подозрително прилича на земно произведена летяща чиния със смесена двигателна система. Твърде вероятно антигравитационната подемна сила да се генерира от някакъв електрогравитационен двигател, който жироскопира някакво поле около неротиращия корпус на чинията, това заключение идва от факта, че илюминаторите за екипажа се намират по самата периферия на чинията, което показва, че корпусът й не жироскопира. А след като не се върти, единственият източник на антигравитацията може да бъде само жироскопирането на някакво поле около неподвижния корпус на чинията.
Хоризонталната компонента на тягата обаче идва от два двигателя, които подозрително приличат на турбореактивни: те имат по един отвор отзад и един отпред на двигателя. Малко вероятно е една извънземна раса да долети до Земята с толкова примитивна технология като турбореактивните двигатели. За мене най-вероятно това е още една от многобройните частно-произведени турбореактивни чинии след Втората световна война.
От Япония нека да се прехвърлим сега на другия край на Земята — в Южна Америка. На много места високо в Андите, или в безкрайните прерии и равнини, също и в Амазонската джунгла се намират много суперсекретни бази за летящи чинии, построени първоначално от немците, и използвани сега от международните тайни общества. В огромни частни плантации, големи колкото една малка европейска държава, охранявани от частни армии и полиции, съставени от стари бивши есесовци, се намират немски колонии с многобройни процъвтяващи градове, в които се говори само немски, и в които човек чувства като че ли е в сърцето на Бавария. Южноамериканското население около тези бази знае, че който обърка пътя си и навлезе по погрешка в техните територии, никога не се връща обратно. Пилотите от тези страни също знаят как педантично да избягват тези обширни територии, прелитането над които е свързано със сигурното им сваляне и безследно изчезване. Местното население е свикнало да наблюдава многобройни летящи чинии, които сноват насам-натам около базите още от 50-те години. В някой области чиниите се срещат по- често отколкото междуселските автобуси, твърдят местните уфолози. Още в ранните 50 години те са им дали названието „чиниите бълващи димни кълбета“, „smoke-puffing UFOs“. На тази снимка заснета в Перу още през 1951 година, съвсем ясно се вижда за какви големи димни кълбета става дума наистина. Като че ли ниско летящите немски чинии се състезават по пускането на черните кълбета с разнебитените дизелови автобуси на южноамериканската провинция. Моето обяснение за тези кълбета е много просто: горящите авиационен керосин примитивни турбореактивни немски чинии имат проблеми със запалителните свещи в някои от своите горивни камери, което предизвиква прекъсване в горенето и изхвърлянето на недобре изгорял керосин през дюзите навън в атмосферата. Липсата на достатъчно кислород за горене причинява това саждообразуване, което и предизвиква големите черни димни кълбета, оставяни зад чинията.
U050: НЛО с димни кълбета над Перу.
От Южна нека да се прехвърлим в Северна Америка. Кугелблицът над планината Райниер. Също се отделя черен дим след кълбото — лошо изгаряне на керосина.
U051: 2 НЛО с инверсионни следи след тях.
От Западното крайбрежие нека да се прехвърлим сега в американския среден запад. Вече няма черни димни кълбета след чинията. Поради по-високата температура на горене, то е пълно, в атмосферата на изобилен кислород, и затова не се образуват сажди.
9.3. Ракетни чинии наблюдавани по света.
U047: Японски ракетни чинии.
U054: Струите газове от 5-моторната ракетна чиния.
U053: Руски ракети-призраци над Скандинавия.
Шпицберген статия пълен текст.
B&W KRNGL: Крингелблицът над скалистите планини?
2KRNGL (2+1): = S15 German BSM Donutblitz.
U37 USAF Donut.
Под тях S13 Аржентински пилот.
Глава 9 — добавка, недовършена
Потвърждение за съществуването на немските летящи чинии през втората Световна война от независими източници от целия свят.
Японеца видял кугелблица в Митсубиши.
Ракетите-призраци над Скандинавия.
Същите тези, а също и по-големите модели с диаметър от 50 м са били пленени от руснаците, заедно с техните инженери, и са били доразработени в Сибир след войната. За това ще разкажа в 11 глава на тази книга. Руснаците успели да се доберат до плановете на първите два вида — тези с 15 и 50 м. Те ги преработили и успешно ги тествали в края на 40-те и в началото на 50-те години в небето над Скандинавския полуостров, в резултат на което в тази част на света възникнали множество истории за ракети призраци.
Уфолозите в тази страна положиха енергични усилия (по време на годишното събрание на MUFON) да ни убедят, че тези призрачните ракети над Скандинавския полуостров не са нищо друго освен гъски, летящи в стегнати авиационни формации и предизвикващи красивия стратосферен contrail?. Дори се опитваха да ни убедят, че поради перфектността на шведската социална система дори дивите животни получават парични помощи и са хранени принудително през цялата година. Поради необикновената си форма тези гъски можели от време на време да сменят посоката на движение под ъгъл от близо 90 градуса със свръхзвукова скорост. Наистина вълшебни птици. Въпреки тези усилия фактите показват съвсем друго.
Правят се енергични опити да ни убедят, че летящата чиния, разбила се през 1952 г. над Шпицбург, е била с извънземен произход. Тайното правителство по-скоро би допуснало, че съществуват извънземни, че те кацат на нашата планета, дори че част от разбитите летящи чинии са били поправени от американската армия. То би признало всичко това, но не и фактът, че страна от Третия свят като Русия през периода 1947–52 г. е строяла и успешно е използвала при полети около Земята чинии, които на всичко отгоре са били задвижвани от примитивни немски двигатели V-2, от времето на Втората световна война. Въпреки тези усилия на определени сили в САЩ в репортаж в местен вестник за откритията на Норвежката военна комисия за разследване се казва, че разбилата се блестяща сребриста чиния е била 48 м в диаметър, имала е 48 дюзи на ракетни двигатели по периферията й, летяла е на височина до 160 км (космическата орбита около Земята е на височина между 120 и 150 км) и продължителност на полета 30 000 км (3/4 около Земята или 1,5 обиколки на планетата без спиране?). Отгоре на всичко надписите върху нея са били на руски език.
