Независимо дали имаме работа с тайни държавни военни програми, финансирани пряко от държавния бюджет, или с още по-тайни „странични“ черни програми извън знанието на Конгреса на САЩ или на съответните парламенти в другите суперсили, и финансирани от Пентагона чрез фондове, незаконно отклонени от други военни програми. Или с още по-секретни военни програми, финансирани от спецслужбите посредством астрономичните печалби, които те реализират от тяхната монополна търговия с наркотици. Не случайно толкова много проучвания на по-низши и непосветени в големите игри по върховете честни пазители на реда в Щатите са веднага потулвани, забравяни или унищожавани — те единодушно сочат към ЦРУ като към главния монополистичен вносител на наркотиците в САЩ, работещ според мнението на американските полицаи-дисиденти „на процент“ за големите световни банкерски фамилии. Те пък притежават монопола на целия наркотрафик в световен мащаб (Макламб, 1996).
Ако това са най-секретните частни подземни проекти, то тогава новопостъпващият в тях учен трябва първо да стане член на по-висшата съответна тайна ложа, ръководеща проекта, за да му бъде разрешен достъпа то тях.
Чрез укриването в подземните бази есесовските менажери на тайните проекти успяват да заобиколят напълно всички изградени механизми на социален и научен контрол от страна на немското интелектуално лоби, което би се възпротивило най-решително на някои от тези ужасяващи експерименти. Например на гигантската програма за контрол на съзнанието, която СС провежда в своите подземни лаборатории. Никой интелектуалец не би се чувствал спокойно под едно тоталитарно правителство, което е създало огромен Корпус за психо-война (Psi Core в американското съкращение) от обучени екстрасенси, който да чете мислите и да се рови в гънките на паметта на участниците в тези проекти. Наистина, всичко използвано от руснаците и американците след войната в областта на промиването на мозъци и контрола на съзнанието доста години след това е само едно грубо копие на немските военновременни успехи в тази област.
Много други ужасяващи подземни проекти — за химически оръжия например — биха срещнали сериозната съпротива на неучастващото в тях немско академично мнозинство. Не трябва да забравяме, че не само примитивните отровни газове от Първата световна война, но и значително по-напредналите бинарни нервнопаралитични газове, които американците употребяваха масово във Виетнамската война, бяха открити 30 години преди това в немските подземни лаборатории. Твърде вероятно е и основата на съвременните биологичните оръжия също да е била положена в тайните илюминато-германски военни програми за изкуствени генетично-инженирани болестотворни и епидемиологични оръжия за контрол и намаляване на световното население (Щрекер, 89; Мулинз, 87; Хилдер, 4; Андерс, 93).
Най-тайните немски подземни проекти са съвместните изследвания, провеждани заедно с много извънземни учени, върху човешко генно инженерство. Те включват клониране на животни и хора, а също и хибридизация на хора с животни и хора с извънземни същества. Над генното инженерство стоят още по- секретните изследванията в областта на „душевното“ инженерство. Те включват присаждане и трансплантиране на човешки души в нови тела, а също и подмладяване на човешкото тяло чрез регресия назад във времето с помощта на машина на времето (т.н. на английски time regression), именно тези програми биха срещнали решителния отпор на всички религиозно-вярващи немски учени, ако те се провеждаха свободно и открито в немските университети.
В заключение бих споменал, че всички немски подземни бази, работещи на пълна мощност, необезпокоявани и недосегаеми за съюзническите бомбардировки, и в много от случаите специално избягвани от тях, са повече от достатъчни, за да успеят немците да произведат не само по-малките версии на своите турбореактивни летящи чинии, но и по-големите чинии-дреднаути с диаметър от 50 до 100 м, задвижвани с ракетна, електромагнитна и електростатична тяга, които ще бъдат предмети на едно най- подробно разглеждане във втория том на тази книга.
Глава 9
Независими потвърждения за съществуването на немските летящи чинии през Втората световна война от източници от целия свят.
В тази глава ще разкажа накратко за многобройни случаи след края на последната война, когато в най- различни части на света са наблюдавани и фотографирани много различни видове „извънземни“ летящи чинии, които или ясно и недвусмислено показват използването на същите физически принципи на немските чинии, или даже са направо копия-близнаци на оригиналните немски разработки.
9.1. Камуфлираният „Флюгелрад“ на Бундесвера.
В една обемиста книга за безпилотни наблюдателни хеликоптерни платформи съвсем случайно забелязах нещо, което ме накара да изтръпна. Това беше малък телеуправляем хеликоптер, произведен през 70-те години за Бундесвера и НАТО от най-големия немски следвоенен авиационен гигант МВВ, Месершмит-Бьолков-Блом. Устройството се носи в каросерията и се пуска във въздуха от обслужващия го армейски камион, който остава скрит зад някакъв хълм или укритие. Привързан с едно въже за камиона, хеликоптерът се издига до няколкостотин метра вертикално нагоре, и изпраща на операторите долу видео информация от бойното поле.
Долният тръбен обръч не се върти и представлява „ската“ за кацане върху покрива на камиона. Горният обръч обхваща четирите къси лопати на хеликоптерното витло и се върти заедно с него. Тази конструкция на ротора поразително прилича на вентилаторното колело на Шриверовия Флюгелрад. Единствената разлика е, че вместо няколкото дузини лопати на последното, тука се използват само четири. При малкото тегло на платформата явно и те са достатъчни. Моето подозрение, че ще се генерира допълнителна антигравитационна подемна сила от жироскопиращият обръч беше предизвикано от факта, че хеликоптерните лопати бяха доста къси и тесни, за да поддържат във въздуха теглото на апарата. Явно останалата част от подемната сила се генерираше от масивният тръбен пръстен като жироскопна антигравитационна сила.
S23: Флюгелрадът на МВВ.
Внимателното мое четене на обяснителния текст потвърди моите съмнения за наличието на тази допълнителна антигравитационна компонента на подемната сила. В него се споменаваше, че пръстенът се използва за жироскопното стабилизиране на платформата по време на полет. А от първата глава на настоящата книга стана ясно, че всеки жироскоп с голям радиус, който се върти около вертикалната ос, генерира антигравитационна подемна сила. Просто беше невероятно за повярване: най-големият немски авиационен концерн открито беше почнал да произвежда опростения безпилотен вариант на военновременния Шриверов Флюгелрад.
Дали проектантите по случайност бяха напипали 30 години след неговото откритие същия дизайн като инж. Рудолф Шривер? Дали немските военни бяха решили да си затворят очите към строгата забрана за разгласяване на забранено ноу-хау, разсекретявайки малка част от старите немски антигравитационни дизайни.
Няколко модела на несполучливи американски безпилотни наблюдателни платформи, показани на фотографиите показват как точно не трябва да се проектират такива апарати. Техният единствен, но съществен недостатък се състои в това, че корпусите им не жироскопират. Единствената ротираща маса при тях е тази на хеликоптерните пропелери. Тя обаче не е достатъчна, за да създаде някаква съществена антигравитационна подемна сила.
ТРИ ИЛЮСТРАЦИИ една над друга на цяла страница: U055 + U036 + U035.
