запазил се документален филм от онова време.
Най-неочаквано открих допълнително потвърждение за съществуването на огромни подземни бази за летящи чинии в Германия от една явно по глупост нецензурирана статия от петдесетте години в списанието „Лук мегъзин“, „Look Magazine“. Това е официалното илюстровано списание на американския елит и на тайните общества зад него. В статията канадски авиационен инженер обсъждаше предложените за строеж от канадската самолетостроителна компания АВРО (AVRO Corporation) в най-непосредствено бъдеще турбореактивни летящи чинии. Техните подземни бази били планирани да бъдат построени в северозападна Канада. Без обаче да разбира, авторът предлагаше да се построи един демодиран модел на немска антигравитационна турбореактивна чиния, построен доста по-рано в Германия. По-точно това беше летящия Донът блиц, обсъден в глава 4.4.
След като хванах компанията АВРО да плагиатства от стария проект на Белонцо, Миите и Шривер, като го предлага като откритие на новите следвоенни канадско-американски съвместни проекти, се усъмних, че може би не само чинията, но и предложената подземна база за нея вероятно също е била първоначално проектирана и построена в Германия. Веднага заподозрях, че не само проекта за чинията, но и този за подземната база, са дошли от някое засекретено американско или британско проучване върху Германския опит в архитектурата и построяването на подземните бази за летящи чинии в края на Втората световна война.
Статията съдържа рисунка на огромен подземен аеропорт с терминали за десетки летящи чинии, заедно с помощните служби по поддръжката. Твърде вероятно той включва и производствени и монтажни мощности. Това е една дълбоко закопана подземна база с размерите на град. Свързана е с повърхността на земята чрез гигантска вертикална шахта-силоз — като тези за изстрелването на ракети, но много по-голяма, с диаметър от 150 м. През нея антигравитационните чинии влитат и излитат от подземния комплекс под собствената си тяга. На върха на шахта има бързо отваряща се и затваряща се врата-люк, както на ракетните силози, но много по-огромна — с размерите на футболно поле. Малко преди тя да се плъзне встрани и да се отвори, сигурно се включват Вилхелм Райховите оргонови генератори на метеорологичната камуфлажна защита, които генерират изкуствена мъгла и облаци над отвора на силоза, за да не може да се види нищо отгоре от изведените в орбита шпионски спътници на руснаците.
Съвсем близо до ума е, че немските подземни летища за чинии са едно по-нататъшно развитие на идеята за техните подземни самолетни летища, построени и влезли в експлоатация преди края на войната. Най-многото, което немските проектанти трябва да променят от първоначалните подземни самолетни летища, е да скъсят вече ненужната хоризонтална подземна писта за засилване и излитането на самолетите, като я преоборудват в площ за кацане, обслужване и паркиране на летящите чинии. В единия й край трябва да се построи и вертикалния силоз, по който чиниите да влитат и да излитат от подземната база. Ако тя е построена в стръмните склонове на непристъпни планини, даже и този силоз не е необходим, защото при тях излитането и влитането на чиниите става от единия край на хоризонталната галерия на подземното летище, която стига до наклонения склон на планината.
В заключение бих споменал само, че е твърде вероятно първите огромни подземни градове-концлагери на нашата планета да не са били построени в нацистка Германия в последните 2–3 години на войната, а много по-рано. Започвам да подозирам, че може би първите такива частни подземни производствени комплекси на Илюминатите са създадени на нашата планета доста по-рано, дори и в един умален „пилотен“ вариант. Дългата практика на „археолог“ на тайните частни проекти по света ме е научила да гледам с особено внимание и подозрение на всеки „научнофантастичен“ филм, който се поднася на световната общественост. И особено на големите суперпродукции, върху които се концентрира цялата пропагандна канонада на световната медийна машина на Илюминатите.
Огромните подземни градове-преизподни, показани в безсмъртния немски черно-бял и ням „фантастичен“ филм „Метрополис“, правен от Фриц Ланг в ранните тридесет години на нашия век, започват да ми изглеждат твърде реални и възможни. Особено след цялата дискусия в настоящата глава върху германското подземно строителство, изпълнено само 10 години след като е сниман филма.
8.5. Причините за трескавото закопаване под земята.
След дълги размишления по въпроса за вече 50 годишната история на тайните подземни проекти на Илюминатите, постепенно пред мен започнаха да се откриват истинските причини за това трескаво зариване дълбоко под земята. Започнах да разбирам, че Империята на космозлото и на мрака, че Империята на тъмната страна на силата винаги е предпочитала да върши своите грозни машинации в дълбоката секретност и полумрака на подземните зандани. Набързо ще изброя най-важните причини за това маниакално зариване надолу в бездните на тъмнината, и за поддържането на уникалната суперсекретност около подземните проекти.
Премахването на частната интелектуална собственост.
Бомбардировките на съюзниците съвсем не са истинската причина за дълбокото зариване под земята на немските антигравитационни и други напреднали изследователски програми. Точно обратното, струва ми се, че и бомбардировките, както и цялата предизвикана от Илюминатите световна война, са само повода, само претекста да се сплашат хилядите немски учени да приемат безропотно жестоките закони и действителност в тези секретни проекти и да бъдат натикани в подземните изследователски бази, от който не могат да излязат доброволно по никакъв начин.
Затова, вместо тези програми да се провеждат в процъфтяващ и мирен период на нечуван научен прогрес — не само немски, но и световен, в атмосферата на пълна откритост и несекретност, позволяваща участието и обучението на учените от цялата планета в тези епохални нови изследвания, и водещ естествено до появяването на стотици хиляди патенти, запазващи интелектуалните авторски права на откривателите върху новооткритите от тях фантастични научни закони и чудотворни технологии. Тези нови патенти ще позволят на техните автори да натрупат милиарди от използването им в мирната световна икономика. Всичко това неизбежно би напълно обезценило повечето от сегашните патенти, собственост на големите световни банкери, върху които се гради тяхната задушаваща монополна хватка върху всички съвременни световни технологии. С това би залязла и тяхната власт върху цялата планета, именно за да не се получи така те по-скоро биха потопили целия свят в една планирана и разпалена от тях глобална война, отколкото да се разделят с абсолютната в техните собствени очи технологична и финансова власт, която притежават.
Чрез скриването на тези авангардни изследвания не само под земята, но и зад разпоредбите за най- дълбока секретност, провеждани на практика от железния есесовски контрол, задкулисните илюминирани финансисти на тези програми постигат пълното заобикаляне на всички световни закони за запазването на патентните и авторски права върху откритията на учените, работещи в тях. Точно както милионите лагеристи-роби от трудовите лагери са ограбвани и лишавани от плодовете на своя труд, като работят в подземните заводи само за паница каша на ден и едно дрипаво доживотно облекло, точно така и учените работят в тях за нищо повече от трикратен порцион храна на ден и една есесовска униформа на година.
С възхода на хитлеровия Нов Ред бързо избледняваха такива атавизми на миналото, като личната собственост — особено в областта на интелектуалната сфера. В края на краищата името на хитлеровия Нов Ред беше Национал социализъм, и всички ние вече сме разбрали досега, че през последния век зад колективната собственост на социализма винаги се е замаскирало владението на целите национални богатства от една малка шепа жестокосърдечни задкулисни „оператори“, работещи по партитурите на глобалните банкерски диригенти зад тях.
След войната това беше същата причина, поради която тайните правителства на големите суперсили решиха да заровят дълбоко под земята своите собствени секретни програми. За да бъде допуснат да работи в тези проекти, един учен трябва първо да подпише договор за абсолютното неразгласяване на тематиката върху която той ще работи долу под земята. Той можеше да се отчита и да споделя своите резултати само със своите преки началници. Всяко откритие, направено от него, автоматично принадлежи на неговите работодатели-господари — няма значение дали това са тайните съветски, английски, американски, френски или западногермански проекти.
