Ало! Ало!Тук радио „Птичи глас“ предава!Директно включваме горичката от птичата държава!До радиоприемниците всички и — внимание!Откриват птиците свръхважно съвещание.Точка първа — да се разискакой лети високо, вместо ниско.Точка втора — трактовкатана жълтото край човката.Трето — по коя причинахвърчи перушина.Четвърто — да определимщо за птица е всеки един.А по точка пет(за четири)ще чуруликат,кряскат,гукат,грачат,викат,както следва, по дневния ред:славей, врабчо, кос, авлига,кълвач, врана, чучулига,кукувица, чапла, патка,гъска, жерав, качулатка,бухал, щиглец, дрозд, орел,щърк, синигер и петел,сипка, сова и бекаси друг (ако има глас).Първи славеятзапочва:„Ало! О, ало, ло, ло, ло, ло!Тук-тук-тук-тук-тук-тук-тукрадио, радийо, дийо, ийо, ио,тио, трио, тру, лу, лу, лу, лупио-пио-пийо-ло-ло-ло-ло-лотру-лу-лю, клю-клю-клю, аалю-ю-ю!“Викна врабчо с възмущение:„Що за класика! Що за пение!Трябва с речник за чуждицида изслушваш тия птици!Чвик-чик-чвирк,чик-чвик-чирк,тука да не му е цирк!Току, я да се изгони, я!Писнал като филхармония!Славей бил! Поет! Лирик!Чик-чирикчик-чик-чирик!“И така зачикчирика,заподцвърча и завика,че пропя петле на пръчка:„Куку-ригу-у-у! Стига глъчка!“Кукувицата от ядпламна: „Виж ти плагиат!Смее да ми куку-рига?!Я без тия! Хайде стига!В друго може да съм ларж,но от кукуто ми — марш!Ето, ригай си на воля,ако щеш до утре, моля!А пък първата му частси я пея само аз!“И закука, кука, кука…А кълвачът трака-чука.Чайката викна: „А аз се отчаях!Чуй ме, чакай, чаят, чаят!“А пъдпъдъчето: „Дай пък! Пусни пък!Тук пак, тук! Пук, пук, пук! Един път! Един път!“И от този миг наставастрашна глъчка, смут и врява:Дай ми! На! Какво? Перце!Хоп! Лови! Тежи! Зрънце!Ела тук! Иди там! Подай! Отмести!Калчица? Залепяй, де! Сламка? Вплети!Видя ли го? Няма пък! Пускай! Без тия!Гнезденце, гнезденце, гнезденце ти вия…Охо!!! Я виж! Скубе! Така ли?! Кой? — Той!И всичките птици се впуснаха в бой.Тук долетя милиция — за омиротворяванеи сложи край на горското радиопредаване. ,
