Арсений Тарковски

Пушкинови епиграфи

>        I

Пак ли ме тревожиш ти?

И какво си?…

„Стихове, съчинени по време на една безсънна нощ“1
Вникнах в скритата идея, друг дано я продължи. Ти поне как да живее на потомъка кажи — за небето или хляба, за суетния ли ден; или слово ще му трябва на вървящия след мен? Под прозореца реката на забравата тече, тайната на бъднината и замайва, и влече. Аз крещя, а той нехае, цяла нощ свещта трепти, сякаш пише от безкрая: „Пак ли ме тревожиш ти?“ И не струвам дума даже в неговите редове — думата си той ще каже може би след векове. Боже мой, нима ще мина като него край целта: от живот — в живот мърцина, без да стигна същността? >        II

Като божествено видение,

Като самата красота…

„К…“2
Тъй както в ямата позната и онзи Пленник на Кавказ — от глината на нищетата играчки детски правех аз. И неизпечени, те всички след час строшени са били — козлета, агънца и птички, камилки, зайци и петли. Отгоре хвърляха децата, тъй както в клетката на звяр, трохи оскъдни за отплата на тъй нетрайния ми дар. Приспал тревогата, забравях на мама песните дори, но чуждия брътвеж долавях и смисълът му се разкри. Живеех смътно, но спасение дойде за моя дух сломен — като божествено видение яви се музата пред мен. И стълба спусна мигновено и ме изведе във света — прости сърдечната ми леност, макар едва пред старостта. >        III

И всеки път, щом почвам

да отключвам сандъка си…

„Скъперникът рицар“3
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату