Пушкинови епиграфи

В магазина и мен са обрали —
моят грош е по-нужен на друг.
Но какви по-големи печали
съм изпитвал в живота дотук!

В тази радостна, снежна вселена,
със звезди от сияен елмаз,
в мене стреляха, сякаш в мишена,
и духа ми преследваха с бяс.

Израниха те моето тяло,
без да вземат дори и кинжал,
а сърцето ми беше разяла
скъпоценната ревност без жал.

Клеветата разстилаше сини
тюркоазени мрежи в нощта,
царски щедро ме лъжат години,
най-добрите от всички в света.

Хляб да има. Богатства и слава
не заключвам в сандъците аз.
И не знае съдбата лукава,
че с подаръка даде ми право
на свободен и праведен глас.

>        IV

Пей ми как живяла птица

зад далечните моря…

„Зимна вечер“4

Но защо пое ти риска —
не от божия черпак,
а от нашия поиска
ти, душа, да пиеш пак?

А и тялото човешко
е подслон несъвършен.
Не влетя ли ти по грешка
тъй уверено във мен?

Ще отпадне мойто тяло —
тази слаба тленна плът.
И ще литнеш — птица бяла —
по обратния си път.

Но когато те зовеше
битието в тежък ден,
непосилно тежко беше
твойто бреме и за мен.

Може и така да стане,
че след полета в нощта
да стоиш с крила прибрани
пред заключена врата.

Но запей как на земята
пи тъй дълго от скръбта,
как се впиваше иглата
смъртоносно във плътта.

Пей ти, скитнице предишна,
без троха пред онзи праг,
пей как цъфналата вишна
е покрил саван от сняг,

как над зрялата пшеница
ледени зърна плющят.
Даже времето да спрат,
пей, нали си ти певица,
пей, душа, ще ти простят.

,

Информация за текста

© Арсений Тарковски

© 2007 Светлозар Жеков, превод от руски

Арсений Тарковский

Източник: http://zhekov.pero-publishing.com