използуват за любителски фокуси! Поклатих глава.
— Не, аз измислих нещо по-добро. Тези работи нали нищо не струват, ако не се смятат разходите за пластмасата и за електричеството и затова от тях може да се направи много нещо. (Те веднага разбраха накъде бия: аз нали се занимавам с бижутерия). Е, да кажем, индийски гривни или цигански обеци.
— Нищо няма да излезе, тате — казват те. А Лари добавя: — Ето виж.
Той взе една монета и я хвърли на пода. Блесна ярък пламък, и край. От монетата не остана и следа.
Виждаш ли? — казва Лео. — Достатъчно е да се наруши структурата и пак получаваш светлинни вълни.
Истината каза. Взех една бургия и се опитах да пробия дупчица в монетата. Хоп! Нито монетата, нито пластмасовата обвивка. Лари казва:
— Ето виждаш ли, татко, те са само за безплатни сувенири. Забавна новост и нищо повече.
— Е направете ги по-тежки, щом вече сте се научили да ги правите.
Изберете по-твърдичка обвивка. Такива боклучета винаги се търсят — чуждестранни монети, цветенца там или даже някаква красива мушица.
Ех, да бях получил аз тяхното образование, отдавна щях да съм милионер! Най-прости неща не могат да съобразят.
— Ето какво, момчета. Аз ще изнамеря отнякъде златна монета от 20 долара, ще помоля златаря да й прилепи ушле. Вие ще направите повече копия и аз ще ги покажа на Тони (това е моят художник), а той ще измисли нещо. Печалбата ще делим наполовина.
Така и направихме. Те ми приготвиха пълна бъчва златни монети. Само дето нищо не тежаха. Тони направи от тях всякакви гердани, колани, обеци и почнаха да вървят като топъл хляб. Доставях ги на големите магазини в Ню Йорк и Далас и в бижутерните магазинчета на Лос Анжелос. Веднага станаха модерни. И съвсем приличаха на същински. А собствено в определен смисъл те си и бяха същински. Само че такива украшения от истинско злато биха опъвали ръцете или врата, а тези бяха по-леки от перушинка. Известно време търсенето им беше голямо и ние порядъчно припечелихме.
Но модата си е мода и когато украшенията от монети омръзнаха на всички, аз помолих момчетата да ми направят нещо друго.
Тук вече влязох в разходи: купих 8-каратов диамант от най-чиста вода и поръчах филигранова украса за него (нали разбирате, подобна украса позволява да се направят няколко модела). Е, с бъчвичка такива дрънкулки можеше да се направи голяма работа. Зарад обвивката камъчетата изглеждаха малко по-зле от оригинала, но все пак, вярвайте ми, не светеха лошо. Аз се ограничих с една бъчва, защото възнамерявах да продавам тези украшения като рядкост. Имах достатъчно за десетки диадеми, кулони, клипсове и имаше и за специални поръчки — една милионерка, жена на петролен магнат, украси с тях сватбената рокля на дъщеря си. Разбира се, аз не твърдях, че това са брилянти, както и не представях моите златни монети за злато и търгувах с тях като с бижутерия, само че от особен вид. Те станаха специалността на моята фирма и съперничеха дори на австрийския планински кристал.
Бих могъл да намеря стотици начини да използувам втвърдените холограми и казах на момчетата, че е време да патентоват процеса, и то по-скоро. А засега не трябва да се прави нищо повече. Те веднага се съгласиха. Добри момчета, само че несериозни. Всичко това вече беше успяло да ми омръзне. А че тая работа носи хубави пари, съвсем не ги интересуваше.
Точно по това време наближаваше Коледа — най-напрегнатото време за нас — и аз толкова се залисах, че попитах момчетата за патента чак след Нова година. Те се погледнаха един друг, след това погледнаха мене и въздъхнаха в хор:
— Ние решихме да не вземаме патент, татко.
„Аха! Благородството се е разиграло — помислих аз. — Ще публикуват формулата в някакво научно списание и ще подарят откритието си на човечеството. А някой мошеник ще прибави нищо и никакво подобрение и ще вземе патента на свое име.“
— И защо решихте така? — питам аз търпеливо.
— Много е опасно — казват те в хор.
А след това Лео започна да обяснява за запазването на енергията, а Лари за атомната бомба и заредиха, и заредиха, че главата ми се замая от техните „е равно на ем це на квадрат“ и „ефекта на реверберцията при налагане на вълните“. Е, аз ги прекъснах:
— Оставете я, за бога, науката! Я обяснете по-човешки.
— Не може да се обясни по-просто — каза Лео. — А Лари добави: — Най-добре е да го покажем.
Предния ден беше навалял много сняг и целият двор беше на преспи. Лари слезе в мазето и донесе оттам торбичка с монети от по десет цента, които така си и седяха там в бъчвата. И донесе още въздушна пушка. След това постави една монета на пряспата, а върху нея още една. А сам взе камъче и го хвърли върху монетите. Когато камъчето ги удари, те, както винаги, блеснаха и изчезнаха.
— Е и какво? — питам аз. — Та ние нали си знаехме, че те не са здрави. И всички клиенти съм предупредил за това.
— Виж по-добре, татко, — казва Лео и сочи натам, където бяха монетите. Снегът там беше се разтопил и се беше образувала яма от дюйм и половина и не по-малко от един дюйм дълбока.
Но аз въпреки това не можех да разбера накъде бият.
Момчетата ме заведоха зад къщата до голяма пряспа в кюшето, където изхвърляме снега от покрива. Тази пряспа беше едва ли не човешки бой. Лео взе десет монети и внимателно ги натисна като саламче в снега на височината на гърдите си. След това ни дръпна на четири крачки към оградата и стреля с въздушната пушка. Тук за една секунда като че ли се разбушува снежна буря. А когато въздухът просветна, гледам — от преспата нищо не е останало и наоколо мирише като след буря.
Че тук като ме осени, грабнах Лео за ръката и закрещях:
— Та това е чудесно! На кого са нужни всички тези дрънкулки? Та вие можете за един час да изчистите от нечистотиите целия град или шосето!
Но момчетата само поклатиха глава:
— Не, тате. Ти самият си мирен човек и нас си възпитал такива. Нима не разбираш до какво може да доведе това?
Тук Лео започна да обяснява, и Лари започна да обяснява, а аз само мълчах и слушах.
— По този начин може да се направи оръжие за унищожение, по-страшно от водородна бомба. За да махнем тази пряспа, бяха достатъчни десет монети. Опитай се да си представиш какво ще стане, ако някой нареди 30 такива монетки и стреля по тях с въздушна пушка? Или петдесет? Или сто? Една счупена монета изчезва като че ли безследно, връщайки се в общото електромагнитно поле, и при това се отделя толкова малко енергия, че е невъзможно да бъде измерена. Изчезването на две монети едновременно доведе до отделянето на топлина, която разтопи малко сняг, както сам видя. Десет вече избухнаха с отделяне на значително количество топлина и йонизираха кислорода в атмосферата. Нали почувствува миризмата на газа, който се получава при това — озона? Ние пресметнахме какво ще стане, ако се увеличи броят на монетите до сто. А да смятаме по-нататък дори ни беше страх. При добавянето на всяка нова десетица освен взрива и отделянето на топлината възникват всякакви явления от вторичен порядък и при това все по-силни.
Върнахме се в къщи и половин час седяхме мълчаливо. Аз хубавичко обмислих всичко това. Момчетата бяха абсолютно прави: по света и без нас неприятностите са достатъчни. И им казах, че правилно са решили. Тук двамата скочиха и дай да ме целуват — и това възрастни хора! И двамата просто сияеха.
— Тате, ти си ни юнак!
А след това някак си изведнъж помръкнаха, като че ли им беше жал за мен, че всичките ми мечти за богатство отидоха по дяволите.
— Не се разстройвайте, момчета — казвам им аз. — Нали ви имам вас. Какво още ми трябва? Добре съм си осигурил старостта.
Сега даже малко поплаках — от радост.
За патента, разбира се, повече и дума не стана. Момчетата разглобиха веднага и апарата. За това изобретение ние повече не говорим. Но когато падне много сняг, момчетата ми се усмихват, а аз им се усмихвам в отговор. Защото всички съседи ми завиждат: пътеките в двора ни винаги са разчистени, а никой
