Още един директен въпрос, изискващ директен отговор.

Аз го направих!

Огънят все повече и повече се отдалечаваше. Той отиде на края на изгорялото място, погледна надолу и каза:

Какви са тези?

Дървени въглища.

Той взе едното, изучавайки го, но после си промени мнението и го постави пак долу. Нищо не го интересуваше.

Но мен ме интересуваше. Имаше пепел, сива, мека, лека, красива, знаех си, че ще се появи изведнъж. И въглени, познавах въглените. Извадих си ябълките и бях горда, бях млада, с голям апетит. Обърках се, всичките бяха изгорели, изглеждаха развалени. Бяха се развалили изведнъж, но това не беше всичко, бяха по-вкусни от преди. Огънят е красив, някой ден ще е и полезен, знам го…

Петък. Видях го за момент, понеделник вечерта, но само за миг. Надявах се да ме възнагради за естетиката, тъй като мислех и работех усилно. Но не му беше приятно, обърна се и ме остави сама. С други думи, му беше неприятно, опитах се да го убедя отново да не ходи отвъд Водопадите. Беше просто защото огънят събуди в мен ново чувство, съвсем ново, различно от любовта, скръбта и всички останали, които познавах — страха. То е ужасно! Не исках, да го откривам, развали щастието ми, направи ме слаба, трепереща, вкочанена. Но не можах да го убедя, Той не беше открил страха, все още, не можеше да ме разбере.

Откъс от дневника на Адам.

Може би трябваше да си спомня, че тя е все още твърде млада, почти дете, трябваше да бъда по- снизходителен. Изпълнена е с любопитство, със страст, с живот, за Нея светът е чаровен, чуден, тайнствен, една игра, не и стига просто да открие ново цвете, трябва да го отгледа, да се грижи за него, да го помирише, да си поговори с него и да изприказва един водопад имена. Луда е по цветовете: кафяви скали, жълт пясък, сива трева, зелени листа, синьо небе, перленото на низините, лилавите сенки на планините, златните острови, плуващи по морето по изгрев, бледата луна, показваща се иззад тъмните облаци, блещукащите звезди всред огромната черна бездна, нито едно от тези няма грам практическа стойност, те са толкова далече, но само това, че са красиви, цветни и магични, е като че ли достатъчно за Нея и тя се побърква по тях. Ако поне за малко се спреше и млъкнеше би било цяло чудо! В такъв случай, мисля, че ще ми е толкова приятно просто да я наблюдавам, наистина, осъзнавам, че Тя е прекрасно топло създание — малко, крехко, стройно, заоблено, пъргаво, грациозно и веднъж, докато тя стоеше бяла, обвита в слънчеви лъчи, с глава назад, с ръка, пазеща сянка над очите и, гледайки как лети птица по небето, осъзнах, че Тя е просто прекрасна.

Понеделник, по обед. Ако има нещо на тази планета, от което тя да не се интересува, то не е в моя списък. Има толкова много животни, към които съм безразличен, но не и Тя. За нея няма значение, тя мисли за всичките, мисли си, че всички са съкровища, всяко ново е добре дошло.

Когато в лагера дойде могъщият бронтозавър, тя го изгледа като свое собствено завоевание, помислих, че иде гибелта ни, ето един добър пример за липсата на хармония между нашите възгледи за нещата. Тя искаше да се запознае с него, аз исках да избягам. Мислеше си, че с малко внимание от него би излязъл прекрасен домашен любимец, а аз и казах, че животно 21 фута високо и 84 фута дълго не би било много подходящо за нашето място, защото дори и при най-добро желание, дори и да не стори никаква беля, то просто би седнало върху къщата и би я смачкало цялата, тъй като всеки който има очи би видял, че то е безмозъчно.

Тогава я заболя сърцето, заради това, че не можа да го има. Каза, че сме можели да напишем дневник за него и ме помоли да и помогна, но аз отказах, беше твърде рисковано начинание. Полът и нещо не е наред, а и нямахме стълба, все пак. После тя поиска да го язди и да огледа пейзажа. Опашката му, дълга трийсет-четирийсет фута, лежеше на земята, като огромно отсечено дърво, а тя си мислеше, че може да се качи по нея, но грешеше, опита се да стъпи, но тя беше хлъзгава и Тя падна назад, като удари и себе си и мен.

Е, успя ли? Не! Нищо не може да я зарадва, освен опита, теориите не са и по вкуса, тя не ги разбира. Те са чист разум, аз ги приемам, привличат ме, чувствам силата им, ако съм по-дълго с нея, може би ще мога да и ги обясня. Да, тя има една теория за гиганта: мисли си, че ако можем да го опитомим, ако можем да го настроим приятелски, то после можем да го поставим над реката и да го използваме за мост. Забрави само, че той си беше по принцип приятелски настроен, още преди да си измисли теорията, е пробва я на практика и се провали: всеки път, като се опитваше да го разположи над реката и да се качи, за да мине по него, той се изправяше и я следваше като домашно животно. Като всички останали животни. Те всички го правят!

Петък. Вторник, четвъртък и до днес него все го няма. Дълго време стоя сама, но все пак е по-добре да си сам, отколкото да не си добре-дошъл.

Трябва да си имам компания, аз съм създадена за това, така мисля. Поради тази причина се сприятелих с животните. Те са толкова чаровни, толкова са объркани, толкова учтиви, никога не изглеждат раздразнени, не те карат да се чувстваш като натрапница, усмихват ти се, въртят опашки, ако имат и са винаги готови за лудории, за екскурзии и за всичко, което може да си мечтаеш. Мисля, че са перфектните джентълмени. През всичките тези дни така се забавлявахме, не почувствах самота, никога! Самота ли! Не, обратно! Защо, след като има толкова много наблизо, понякога дори не можеш да ги преброиш, а когато застанеш на скалата и се загледаш, равнината е толкова мека, пъстра, жизнерадостна, пълна с цветове, лъскава, отразяваща слънцето, би си помислил, че е езеро, само дето знаеш, че не е, има ята от птици, урагани от пърхащи крилца, а когато слънцето облее този чуден свят, заблестяват всичките цветове и това е само достатъчно, за да си държиш очите отворени.

Правехме дълги разходки, видях толкова много от света, почти целия, мисля, че съм първия пътешественик, първи и единствен. Когато сме в края, има невероятна гледка, няма нищо такова другаде. За да ми е по-удобно, яздя тигър или леопард, защото са меки, гърбът им е заоблен, като че ли е направен за мен и защото са талкова мили животни, но на по-дълги разстояния си вземам слон. Той ме повдига с хобота си, тъй като не мога да се кача сама, а после когато трябва да сляза, просто сяда и аз се пързалям по гърба му.

И птиците и животните се отнасят толкова приятелски един към друг, не спорят за нищо. Всички говорят и всички разговарят с мен, но май е на някакъв чужд език, тъй като не знам думите, които казват, но пък те вече ме разбират, особено слоновете и кучетата. Чак ме досрамява. Това показва, че са по-умни от мен, че са по-важни от мен. Това ме обърква, тъй като си мисля, че съм главният експеримент, а и искам да бъда.

Научих толкова много неща, вече се обучих, но не бях поначало. В началото бях неука. Това ме дразнеше, тъй като въпреки всичко, което бях видяла, не бях достатъчно умна, за да разбера кога реката изкачва хълма, а сега не ме интересува. Експериментирах и експериментирах до днес, когато най-сетне осъзнах, че тя не се изкачва по хълма денем, а само през нощта. Знам, че е така, защото езерцето никога не е сухо, което би станало, разбира се, ако водата не се връщаше обратно нощем. Най-добре е да проверяваш нещата практически, тогава наистина знаеш, а ако само се чудиш, мислиш, съмняваш се, то тогава никога не си сигурен и не ставаш по-учен.

Някои неща на можеш да откриеш, но няма как да го узнаеш, чрез предположения и съмнения, напротив трябва да изчакаш, да експериментираш, докато не откриеш сам, че не можеш. Това е най-ценният начин и светът така става толкова интересен. Дори само опитът да откриеш нещо и да не можеш е по-интересен от самото откритие на нещото. Ако няма какво да откриваш, то това е глупаво. Например мистерията на водата беше цяло съкровище, докато не я разкрих, тогава изчезна вдъхновението ми и като че ли изгубих нещо.

Вы читаете Дневникът на Ева
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату