наполовина изядената ябълка, наистина най-вкусната, която съм виждал, замислих се за сезона, после си сложих и аз клонки и листа, обърнах се строго към нея и и наредих да отиде и да намери още, а не да се показва гола така. Тя го направи и после тръгнахме към полето на голямата животинска битка, която видях, събрахме малко кожи, с които да си направим облекла за по-официални случаи. Неудобни са, но пък са стилни, което е най-важното за едно облекло. Намирам, че тя е страхотна компания. Виждам, че бих бил ужасно самотен и депресиран без нея сега, когато изгубих цялото си богатство. Тя каза и нещо друго, че ще трябва да работим оттук нататък. Ще ми е полезна. Ще я надзиравам.
Десет дни по-късно. Обвини ме, че съм причинил бедствието. Каза, че с привидна искреност, Змията и казала, че забранените плодове не били ябълки, а кестени. Казах, че съм невинен тогава, тъй като не съм ял никакви кестени. Каза, че Змията я уведомила, че „кестен“ бил термин за стара шега. Побледнях целия, тъй като си измислях постоянно шеги, за да минава времето, някои от тях подобни на тази, измислях все по нови и по-нови. Попита ме дали съм си измислял шеги за катастрофата. Бих се радвал да си измисля една, но не ми е позволено. Така е. Така, докато си мислех за водопада, си казах „Колко прекрасно би било, тази огромна вода да потече тук долу!“ И в този миг усетих как се плиска върху главата ми, побягнах, крещейки: „Колко прекрасно би било да се качи пак горе!“ Едва не умрях от смях, когато осъзнах, че всичко по този свят се бие и умира и че Аз трябва да се грижа за живота си. „Да, така беше, — каза тя, ликувайки. — Змията спомена, че това е то истинската шега и я нарече Първият Кестен, каза, че е на възрастта на сътворението.“ Е, вече наистина я обвинявах! Нима не бях толкова умен, че да схвана тази сияйна мисъл.
На следващата година. И така, нарече го Кайн. Донесе го, докато изучавах Северният Бряг на Йери, довлече го на шейна, вървейки две мили, или може би четири, не бях сигурен. Приличаше и на двама ни по някакъв начин, май ни беше роднина. Ето какво си е мислела, но пък според мен е грешка. Разликите в размерите ме наведоха на мисълта, че това е съвсем друг вид животно — риба, вероятно, тъй като, като го пуснах в реката, то изплува, но тя го хвана и го притисна към себе си и така провали експеримента. Все още си мисля, че е риба, но нея като че ли не я интересува какво е точно нещото и не ми позволява да установя експериментално. Не я разбирам. Идването на съществото като че ли промени цялата и природа и тя вече не искаше да експериментира. Мислеше много повече за него, отколкото за което и да е друго животно, но не можеше да обясни защо. Полудяла е, всичко го показва. Понякога по цяла нощ държи тази риба в ръцете си, когато недоволства и иска да се върне във водата. Тогава водата потича по лицето и, тя прегръща рибата и започва да издава нежни звуци с уста, успокоявайки я, изразявайки мъката и нещастието си по хиляди начини. Не съм я виждала да прави така с други риби и това ме учудва много. Обичаше да докарва малки тигърчета и да си играе с тях, но това си беше само игра, преди грехопадението, но никога не се е държала с тях така, когато не им е харесала вечерята например.
Неделя. Тя не работи неделите, а напротив лежи уморена и предпочита да държи рибата, покрай себе си, издава смешни звуци, за да я забавлява и я прегръща с ръце, което предизвиква у нея небивало веселие. Учудва ме. Аз самият обичам неделите. Цяла седмица се моря. Трябва да има повече недели. Навремето ми се струваха уморителни, но сега ги чакам с удоволствие.
Сряда. Не е риба. Не знам, какво е. Издава странни дяволски звуци, когато не му е добре, а когато всичко е наред казва „гу-гуу“. Не е един от нас, защото не може да ходи, не е и птица, не лети, не е жаба, защото не скача, не е змия, защото не пълзи, не съм сигурен, но не мисля и че е риба, защото не съм го виждал да плува. Най-често лежи, на гърба си, с крачета нагоре. Не съм виждал друго животно да стои така. Казах, че ми прилича на загадка, но тя само се съгласи с думата без да се опита да я разбере. Според мен е или загадка или някакъв вид буболечка. Като умре, бих искал да го раздробя и да видя какви са му частите. Никога досега не съм срещал толкова озадачаващо ме същество.
Три месеца по-късно. Почудата ми расте, спя но за кратко. Сега вече съществото не лежи, а пълзи на четири крака. Но все още се различава от останалите четирикраки, предните му лапи са много по-къси от задните и вероятно това е причината да държи тялото си по толкова неудобен начин, грозно е. Прилича на нас, но начинът му на придвижване показва, че не е от нашия род. Късите предни и дългите задни крайници показват, че е от семейството на кенгурата, но някакъв техен далечен роднина, тъй като те скачат, а то не. Все още ми се струва доста странен животински вид, некласифициран досега. Когато осъзнах това мисля, че най-сетне мога да спечеля като му сложа името
Три месеца по-късно. Кенгуруто не спира да расте, доста озадачаващо. Досега не съм виждал някой да расте толкова дълго. Има вече козина по главата си и то не като на кенгуруто, а почти като нашата коса, но някак си много по-мека и лека и не е черна, ами червена. Полудявам от странностите на това същество. Бих хванал и друго подобно, но е малко вероятно, май е някакъв нов вид и е уникален единствен екземпляр. Хванах истинско малко кенгуру и го донесох вкъщи, мислейки си, че самотното същество ще иска да си играе с него, отколкото да е без другарче въобще и че останалите животни ще са му чужди, няма да познават навиците и интересите му и няма да му станат приятели, но беше гигантска грешка, то изпадна в такъв ужас при вида на кенгуруто, че веднага схванах, че не го е виждало по-рано. Съжалявам горкото малко животно, но нищо повече не мога да направя за него. Да можех поне да го опитомя, но колкото повече се опитвам, толкова по-зле се държи. Боли ме сърцето, като чуя как плаче. Искам да го пуснем на свобода, но тя не иска и да чуе. Изглежда ми жестоко, но май е права. Може би ще е още по-самотно, как да намеря друго подобно?
Пет месеца по-късно. Не е кенгуру. Не! има пръстчета, дори направи няколко стъпки с малките си крачета, после пак падна на земята. Вероятно е мече, все още няма опашка, няма и козина, освен на главата си. Все още расте, доста странно, наистина, мечките растат по-бързо. Те са опасни, след катастрофата, станаха опасни и не ми се иска да си имам такова същество вкъщи. Предложих да и подаря кенгуру, когато то си отиде, но тя отказа, ще ни вкара в голяма беля с това тук. Не е като онази, която беше преди, полудя.
Две седмици по-късно. Изучавах устата му. Все още няма нищо страшно, има само едно зъбче. Няма опашка. Издава повече шум сега, отколкото преди, особено през нощта. Трябва да се махна оттук. На сутринта видях, че му растат нови зъбки. Ако всичките му пораснат, ще дойде време да го разкараме оттук, с или без опашка, мечките са си опасни.
Четири месеца по-късно. Ходя на лов и риболов в една област наречена от нея Бизонова, не знам защо, може би защото там не виреят бизони. Междувременно мечето се научи да ходи насам-натам на крачетата си, казва „тате“ и „мама“. Нов вид е! вероятно това подобие на думи е някаква случайност и разбира се, че не става дума за разсъдък, но си е необичайно, никоя мечка не го прави. Тази имитация на говор, заедно с липсата на козина и опашка, очевидно показват, че това си е съвсем нов вид мечка. Любопитно ми е. Трябва да отида всред северните гори и да започна изтощителните си изследвания. Трябва да има друго подобно някъде, а това тук ще бъде много по-малко опасно ако си има компания. Ще отида колкото се може по-бързо, но първо трябва да направя наморник на това тук.
Три месеца по-късно. Беше тежък лов, но без успех. Междувременно, тя доведе още едно. Такъв късмет! Да бях ловувал сто години, пак нямаше да го намеря.
На следващият ден. Сравних едното с другото и съм почти сигурен, че са от един и същи вид. Исках да запазя едното за колекцията си, но тя беше против по една или друга причина и трябваше да се откажа от идеята, което считам за грешка. Би било голяма глупост да ги оставя да си тръгнат и двете. По-старото е по-опитомено, може да се смее и да говори като папагал, вероятно защото прекарва твърде много време с папагали, а и има талант за имитацията. Ще с ядосам, ако се окаже просто нов вид папагал, тъй като трябва да преживея всичкото онова от дните, когато си мислех, че е риба. Новото
