дом. Той я обичаше.
Мисис Риджуей се изправи и дойде при тях. Тя подаде ръка и Фишер я стисна. Настъпи кратък момент, когато майка и дъщеря се прегърнаха, а после мисис Риджуей се отдръпна назад.
— Благодаря ви, че дойдохте. Много съм доволна заради теб, Пола. Ако в живота си имаш нещичко от радостите, които аз и баща ти преживяхме, ще бъдеш наистина много щастлива. Ако нямате нищо против, няма да ви изпращам. Струва ми се, че трябва да се прибера и да легна малко.
Те прекосиха гостната и излязоха под слънчевите лъчи. Колата му бе паркирана до входната порта. Той отвори вратата на Пола, а после седна зад волана. Запали цигара и й я подаде.
— Няма да ти казвам нищо повече, мила. Обичам те и имам намерение да те направя много щастлива… — Той се наведе и я целуна. — Всичко мина, скъпа моя. За двама ни сега настъпва нов живот. — Той завъртя ключа и моторът заработи. — Да се махаме, по дяволите, навън оттук!
Информация за текста
© 1972 Ивлин Антъни
© 1992 Минчо Чучев, превод от английски
Evelyn Anthony
The Poellenberg Inheritance, 1972
Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2008
Редакция: Светослав Иванов, 2008
Публикация
Ивлин Антъни. Наследството на Пьоленберг
Първо издание
Преведе от английски: д-р Минчо Чучев
Библиотечно оформление и корица — tandem G
Рисунка: Досю Досев
Формат 32/84/108. 15 печатни коли.
Набор и печат ДФ „СОФИЯ-ПРИНТ“.
АТИКА, София, 1992
Evelyn Anthony. The Poellenberg Inheritance
Padua Investments, LTD, 1972
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7155]
Последна редакция: 2008-05-06 10:55:12
1
Веселия Париж (фр.). — Б. пр.
