Френският писател и член на френската академия Жан д’Ормьосон (в романа си „По божията угода“, посветен на края на аристокрацията) разказва как в началото на века едрата буржоазия подражавала на благородниците с пищни вечери в замъците, но в менюто на картончета с позлатени краища и герб вписвала поне 14 блюда с вината, за да покаже колко са скъпи и стари, докато в старите аристократически домове прислужникът-виночерпец умеел свещенодейст-вайки да пошушне на ухото на госта, че виното е „Шато Марго 1895“ или „Шато Латур 1889“. По елегантно.
През войната и френската трапеза била сведена, както описва този автор, само до едно блюдо „между супата и сиренето“.
За съпоставка нека посочим, че в едно меню от двора на цар Фердинанд (факсимиле, показано на изложбата на вещи и мебели от царските дворци, Варна, август 1993 г.) четем шест-седем блюда под всяко едно, малко вдясно е написано виното, което го придружавало.
По същото време в едно дребно варненско чиновническо семейство с пет деца дневното меню, за да изглежда богато, се изреждало като броилка на български и турски:
Та европейци ли сме? Да, но бедни. Познаваме ли правилата за добри обноски? Почти. Спазваме ли ги? Почти не.
Може би ключовата дума не трябва да е „европейско“, а съвременно. В стара Европа в семействата все още се насажда стремежът човек да е „както трябва“. В Съединените щати пък на децата се казва: „Обичам ви такива, каквито сте!“. За да им се създава самочувствие.
У нас все още е важно „да не ставаме за смях на хората“, но постепенно ставаме не европейци, а съвременни граждани на света и приемаме за свой принципа на старата дама: „Е, та какво като съм смешна, на мен нали ми е хубаво!“.
Стига да не пречим на другите, спазването на добри обноски не е задължително…, но все си е по-друго, когато сме наясно.
Споменатите случки и гафове датират отпреди повече от десет години. В по-далечното и в най-близкото минало други зорки очи и уши са отбелязали сигурно други случки и ще ги разкажат може би по други поводи, в други писмени изяви.
Информация за текста
© 1995 Лиляна Анастасова
Сканиране, разпознаване и редакция: MesserSchmidt, 2007
Публикация:
НАРЪЧНИК ЗА ДОБРИ ОБНОСКИ
Важни условия за добър тон в обществото
Първо издание
Съставител ЛИЛЯНА АНАСТАСОВА
Редактор ВЕРА АЗЛАЛИЕВА
Коректор ТАНЯ САЕВА
Предпечатна подготовка, техническа редакция и дизайн: ЕТ „МиВокс“ — ЛЮБОМИР МИЦЕВ
Цена 22,00 лв.
Драгойна — ИГ, София, 1994
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4474]
Последна редакция: 2007-12-06 18:00:00
1
Savoir vivre — умение да живеем
