Лиляна Анастасова
Наръчник за добри обноски
Важни условия за добър тон в обществото
ПРЕДГОВОР
УМЕНИЕТО ДА ЖИВЕЕМ
Всичко най-необходимо за живота, което трябваше да зная, научих в детската градина — твърди в своя бестселър под същото заглавие американският писател Робърт Фулгъм. Това са принципите:
„Споделяй всичко!
Не вземай чуждото!
Не се блъскай!
Изчисти каквото си изцапал!
Извини се, ако нараниш някого!
Работи всеки ден по малко — пей, рисувай и танцувай, но следобед си дремни!
Когато си навън, пази се от движението!
Бъди наблюдателен! …“
За европейците и за българите добрите обноски изискват още нещо. Французите го наричат Savoir vivre1. В българската детска гргадина няколко поколения не получиха онова възпитание, което много от нашите баби и майки можеха да им предадат. Схващането, че благовъзпитанисто е категория на буржоазната етика, пренебрегна принципите на доброто традиционно домашно възпитание и то почти изчезна от поведението ни.
В тази малка книга читателят ще си го припомни, ще затвърди увереността си в моралните традиции на нашия народ и преди всичко ще намери много общоприети в цяла Европа съвременни правила за добро поведение, които всеки човек трябва да владее при общуването си в семейството и обществото. По някои поводи ще прочетете действителни и забавни случки, наблюдавани от съставителката на сборника през годините, когато е работила като дипломатически преводач.
1. ФОРМИ НА ОБЩУВАНЕ И ПОВЕДЕНИЕ
ЕТИКЕТ. Възприета като съчетание на правилата за добро поведение, думата „етикет“ води началото си от времето на Краля-слънце Луи IV. В парковете на Всрсай били поставени надписи със следния текст: „Забранено е да се ходи по тревата“, които никой не спазвал. Главният градинар на двореца успял да убеди краля да издаде декрет, в който да се припомни, че „етикетите“, т.е. забраните и правилата, трябва да се спазват.
Умението да се живее в общество води началото си още от времето, когато хората започнали да се обединяват в общности. За различните обществени формации съществували и различни форми на общуване и поведение. С течение на времето много от тези форми се променили или изчезнали, но една част останали непроменени цели столетия.
Вероятно кроманьонският човек не се е считал за неучтив, когато е влачел съпругата си за косите. Известно е обаче, че в средните векове трубадурството е въвело изтънченост, елегантност и нежност в любовта и деликатност в общуването между хората. В двора на Луи IV префинеността стигнала догам, че на вратата не се чукало, а се драскало с нокътя на малкия пръст, който придворните специално започнали да оставят дълъг. Отдавна дългият нокът не е белег на приличие и на добър вкус, а тъкмо обратното.
Днес този, който владее добрите маниери и правилата на добрия тон, наистина притежава умението да живее. Той трябва да бъде вежлив не само към определени хора, от които има някакъв интерес, а към всички, с които общува. Френското „савоар вивр“ означава естествено поведение, съчетано с уважение към другите, зачитане на чуждата свобода и отстояване на собствената. Днес това умение е, или поне трябва да бъде, отрицание на егоизма, отказ от принципа „аз първо“. Освободено от смешната неестественост и изкуственост на минали епохи, съвременното умение да общуваме естествено и искрено с хората около нас е като втора природа на социалната личност. И въпреки това при някои изключителни обстоятелства понякога се питаме кое е поредно и по-учтиво. Събраните тук правила предлагат отговори на тези въпроси.
ПРОТОКОЛЪТ е съвкупност от изисквания, които трябва да се спазват при официални и международни визити, срещи, конференции и правила за поведение на участниците в тях, т.е. протоколът не задължава широката публика.
ПОЗДРАВЪТ е важен елемент от човешкото общуване. Във висшето общество много често се следи кой кого и как поздравява. Някога шлемовете не са се сваляли при поздрав, защото било опасно. По-късно мускетарите пък помитали земята с перата на шапките си. Днес учтивият поздрав е леко да се повдигне шапката с ръка при среща с познато лице. За съжаление американизацията на Европа и приливът в градовете на хора от селата, които по всички краища на света не обичат да свалят шапката от главата си, постепенно отучи мъжете от благовъзпитаната привичка да свалят шапка при поздрав.
В ежедневието е прието да се поздравява мълчаливо (със знак с глава, усмивка, жест с ръка) или с обръщение: „добър ден, госпожо“, „довиждане, господине“ … В семейството и в училището в Европа още от най-ранна възраст децата се приучват да придружават поздрава с обръщение. И у нас на децата се нарежда: „ела тук, Иванчо“, „не тичай, детенце“, „заповядай, мойто момиче“, а те пък казват: „дай ми, мамо“, „пусни ме, татко“ и пр. Но в общуването с други от стеснение или от подражаване на възрастните забравят да прибавят обръщение към поздрава. Смяната на обръщението „господин“, „госпожа“, „другарю“, „другарко“, а сега отново връщането към предишното, може да е една от причините за отпадането на обръщението. Да се отговори само с една думичка „да“ или „не“ също е неучтиво. Редно е да се каже „да, Мария“, „не, Иване“, както и „довиждане, господа“, „дочуване, госпожице“, „благодаря, колега“, „здравейте, докторе“, „добър ден, господин министър“, „довиждане, господин професор“. В англосаксонските страни в устно или писмено обръщение се добавя винаги и името, докато френският етикет препоръчва името да не се споменава, особено когато това става на всеослушание. Ако има титла, тя се употребява.
Поназнайващ английски език български ръководител посреща чуждестранен гост, разговаря с него чрез преводач и изпращайки го на вратата натъртва едно-единствено: „Гутбай!“.
При поздрав, както и при разговор, трябва да се спазват известни стилови нива в зависимост от разликата в социалното положение между поздравяващия и поздравявания.
Преди години, при посещение в американската палата на Пловдивския панаир, научила български език и обноски американка изпрати българския премиер с думите: „Е, хайде довиждане!“.
Европейски обичай е, както може да се види по филмите, да се обърнем с лек поклон към онези, които искаме да поздравим и да кажем само: „госпожо“, „господине…“. Поздравът се нюансира още според възрастта, пола, положението на поздравяващия и степента на близост с лицето, което трябва да бъде поздравено, както и с неговата възраст, пол и положение. Например: „добър ден, господине“ — на непознат или малко познат човек, „добър ден, Георги“ — на приятел. За французите например поздравът „добър ден, господин Иванов“ внася известен нюанс на превъзходство от страна на поздравяващия. У нас гражданственост е придобило обръщението на фамилно име и на „ти“. По-вежливо е фамилното име да свързваме с обръщение на „Ви“, а „ти“ да казваме на човек, когото познаваме с малкото име.
По въпроса кой пръв трябва да поздрави отговорът може да е: по-младият, по-нискостоящият, получилият едва доловим знак, че е забелязан, и пр., но днес би могло да се каже, че пръв поздравява по- възпитаният или онзи, който просто реагира по-бързо. Мъжът поздравява пръв, но жената показва, че иска да бъде поздравена, както и че желае да се спре.
На поздрав винаги се отговаря, дори когато той идва от непознат, припознал се или неприятел. Идващите насреща заобикаляме отдясно, на бързащите даваме път. Вежливостта си проявяваме, като отстъпваме по-удобната част от пътя на по-възрастните и дамите, изчакваме ги на вратата, на стълбите.
По правило влизащият отстъпва на излизащия, освен когато се касае за дама или много възрастен човек. Това правило става обратно за планинска хижа и при голям студ.
При разминаване на тясно място трябва да сме с лице към насрещния.
Чанти и пакети се държат в дясната ръка. Чадър и бастун — вертикално. Отвореният чадър се вдига високо при разминаване.
Когато компанията с от няколко души, не е прието в редица да заема целия тротоар.
Не се спират слабо познати или бързащи хора.
